Решение № 6063 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2024 г.

Производството е по молба на Б. Г. за отмяна на влязло в сила решение 2275/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 820/2023 г., по описа на АССГ, изменено с определение 5774/06.07.2023 г., в частта за разноски. Искането се поддържа на основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Молителката поддържа становище, че и двете основания за отмяна се базират на влязлото в сила решение 7014/22.11.2022 г. на АССГ, постановено по адм. д. 8012/2022 г., оставено в сила с решение 9753/17.10.2023 г. на ВАС, постановено по адм. д. 634/2023 г. С решението на АССГ, отмяната на което се иска е отхвърлена жалбата на Б. Г. Г. срещу решение 1040-21- 35/19.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което са потвърдени разпореждания РП-2-21-01210370/17.10.2022 г., РП-2-21-01235569/14.11.2022 г. и РП-2-21-01238970/21.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 5 от КСО. Посочените разпореждания са във връзка с възстановяване на суми получени от молителката след като е констатирано, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си към ДОО. Не се спори, че молителката е получавала ПОБ и в условията на чл. 54е от КСО е издадено разпореждане 214-0010437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - София-град, потвърдено с решение 1040-21-591/04.08.2022 г. за възстановяване на добросъвестно получени суми, общо в размер на 3775 лева. Установено е, че трите разпореждания, потвърдени по административен и съдебен ред, с решението, отмяната на което се иска, са за прихващане на суми, по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО и в резултат на предходно издаденото разпореждане 214-00-10437 -7/12.07.2022 г. за възстановяването им. Както се посочи, решението на директор на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на добросъвестно получени суми е отменено по реда на съдебния контрол. От това молителката извежда основание да иска и отмяна на влязлото в сила решение, с което е оставено в сила решението на директор на ТП на НОИ, с което се отхвърлят жалбите на молителката против разпорежданията за прихващане на суми. Ответникът по молбата, директор на ТП на НОИ София град в приложено възражение оспорва искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Оспорва основателността на искането, като твърди, че разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК е неприложима. Молителката е била страна по съдебното производство, по което е постановено позитивното за нея съдебно решение и това не били нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Доколкото с разпоредбата на чл.117а от КСО е предвидена правната възможност за предварително изпълнение на разпорежданията по чл.114 от КСО, каквото е и разпореждане 214-00- 10437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, обосновано е било прието, че действията по прихващане са били допустими и са законосъобразни. Извеждат се възражения за отпаднал правен интерес от молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, тъй като в изпълнение на влязлото в сила решение 7014/22.11.2022 г. на АССГ по адм. д. 8012/2022 г. е постановено решение 1040-21-754/20.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което са отменени разпорежданията за прихващане, вкл. и разпореждания РП-2- 21-01210370/17.10.2022 г.; РП-2-21-01235569/14.11.2022 г. и РП-2-21-01238970/21.11.2022 г. на длъжностното лице по чл.114, ал.5 от КСО, които са били предмет на разглеждане по адм. д. 820/2023 г.. Решението от 20.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ-София град е било връчено на Б. Г. чрез ССЕВ на 20.12.2023 г., а с разпореждане ВР-2-21- 01489746/05.01.2024 г. на основание чл.115, ал.2 от КСО е постановено възстановяване на прихванатите суми. Твърди се, спазване на законова процедура, тъй като към дата на издаването на разпореждане 214-00- 10437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са били налице всички законови предпоставки за възстановяване на получено ПОБ. Искането за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустимо В чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, молителката твърди, че ново доказателство от значение за правилно решаване на делото е отменителното решение на АССГ, с което се признава незаконосъобразност на разпореждане 214-00- 10437-7/12.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. С постановените съдебни актове, относими до това разпореждане, както и потвърждващото го по административен ред решение на директор на ТП на НОИ София, отпадат и следващи актове и действия на администрацията, по причина, че правопораждащия за издаването им юридически факт. От това се извежда незаконосъобразност на решение 2275/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 820/2023 г., по описа на АССГ, тъй като след влизане в сила - 17.10.2023 г. на решението на АССГ, правопораждащия за издаване на разпорежданията за прихващане на суми юридически факт е признат за невалиден. Както е било известно на страните и на решаващия съдебен състав, постановил решението, на което се иска отмяна, производството по оспорване на решението на административния орган, потвърждаващо соченото разпореждане е било висящо, следователно за тях не е имало сигурност дали административният акт е законосъобразен или не. Считано от 17.10.2023 г. има безспорно новоткрито доказателство, което дава основание да се иска отмяна на влязлото в сила решение, постановено по адм. дело 820/23 г. на АССГ. Според изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, при съществуването на което правните изводи биха имали обратно на приетото от решаващия съд. Вярно е, че по отношение на оспорваното в производството по адм. дело 820/2023 г. решение на директор на ТП на НОИ отмененото post factum решение 1040-21-591/04.08.2022 г. на ответника има преюдициално значение. Както се посочи съдебните производства са свързани с административни актове за възстановяването на добросъвестно получени суми, които подлежат на възстановяване, по предвидените законови способи. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК е основателна, когато страната е знаела за фактите преди постановяването на решението, но установяването им по надлежния ред е станало след влизането му в сила, и когато новите доказателства установяват релевантни по спора факти, т. е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. Друго изискване на закона е новите факти, т.е. влязлото в сила отменително решение на АССГ, постановено по адм. дело 8112/2022 г., да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. От това следва, че в тази част молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК следва да бъде уважена. В условията на евентуалност е развито искане и за отмяна на соченото съдебно решение, тъй като преюдициалното решение на ответника, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане 214-00-10437-7/12.07.2022 г. на Ръководителя по осигуряването за безработица е отменено по съдебен ред. Тъй като обсъждането на съдебното решение, с което е отменено посоченото разпореждане е във връзка с отменителното основание по чл. 239, т. 1 от АПК това е достатъчно за отмяната на решение 2275/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 820/2023 г., по описа на АССГ. Тричленен състав на върховен административен съд шесто отделение, като прие, че искането за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК е основателно следва да го уважи. Следва да се отмени влязлото в сила решение 2775 от 5.04.2023 г. на АССГ, изменено с определение 5774/06.07.2023 г., в частта за разноски, постановено по адм. дело 820/23 г., както и потвърденото с него решение 1040-21-35/19.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град. Решението на АССГ продължава да съществува в правния мир и искането за отмяната му по реда на чл. 239, т. 1 АПК не е лишено от предмет, като действията и актовете на длъжностни лица от ТП на НОИ по повод молба на Б. Г. не се обвързват с допустимостта на искането й за отмяна на това съдебно решение. По искането за разноски, претендирани от молителката, чрез пълномощника й същото е основателно. Такива се дължат за настоящото производство, съобразно представения списък на разноски в размер на платени 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Не се дължат разноски направени в производството пред първоинстанционен съд, поради липсата на доказателства за такива. Осъществено е процесуално представителство само в производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК по искането за изменение на постановеното решение в частта за разноски, без доказателства за платено възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК състав на шесто отделение на Върховният административен съд, ,