Решение № 6029 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2021 г.

Решение № 6029 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София против решение № 6865/01.12.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 13800/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р - 22221218006155-091-001/23.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Конкретните оплаквания касаят изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 122 - чл. 124а ДОПК, довели до ограничаване правото на защита на ревизираното лице. Касаторът счита, че ревизията е проведена законосъобразно по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - явно и съществено несъответствие на имуществото на ревизираното лице и декларираните/получените доходи. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение при връчването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и твърди, че то не преклудира възможността за представяне на доказателства от лицето и не представлява самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Искането е за отмяна на решението. С оглед изхода от спора, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - К. П., чрез процесуалните си представители адв. М. М., съответно адв. А. С. от АД "М. М. и съдружници" оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на К. П. от гр. София са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 19 962. 65 лева и лихви в общ размер на 9 809. 93 лева. От приетите по делото доказателствата и констатациите на вещото лице, съдът е установил от фактическа страна, че за 2013 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения с годишна данъчна основа 890. 10 лева, дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 89. 10 лева, авансово удържан и/или внесен данък в размер на 80. 00 лева и дължим за довнасяне данък в размер на 9 лева. При извършената съпоставка на имуществото на К. П. с декларираните доходи в хода на ревизията е установено превишение на наличните парични средства в банкови сметки към края на данъчния период 157 748. 87 лева и разходи в общ размер на 7848 лева (за издръжка и живот, комунални разходи, предоставени суми на "К. Т. 2" ЕООД, пътувания и здравни и медицински разходи) над доходите и разполагаемите парични средства със сумата 164 675. 23 лева. За 2014 г. съдът е установил, че не е подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Въз основа на данните от предварителната проверка за установяване на факти и обстоятелства, в ревизионния доклад са констатирани налични парични средства по банкови сметки 157 748. 87 лева в началото на данъчния период и доходи в общ размер на 8360 лева, от които доход от трудови правоотношения с П. -М-2010 ЕООД в размер на 360 лева, изплащани до м. 04.2014 г. и 8000 лева, върнати суми от "К. Т. 2" ЕООД, както и разходи в общ размер на 11975. 40 лева (за издръжка и живот, комунални разходи по фактури на доставчици, за придобиване и ремонт на превозни средства, предоставени суми на "К. Т. 2" ЕООД, пътувания, платени публични задължения и здравни и медицински разходи) и налични парични средства в края на данъчния период 179 264. 73 лева. Установено е несъответствие на имуществото над доходите в размер на 24 951. 26 лева. В резултат на тези констатации ревизиращите органи са приели, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за ревизираните периоди на 2013 г. и 2014 г. и са определили данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ съответно в размер на 16 467. 53 лева за 2013 г. и в размер на 2 495. 12 лева за 2014 г. и съответните лихви. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и противоречие с материалния закон. Според съда във връченото на лицето уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК не е посочено обостоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК, което е послужило като основание за преминаване на ревизията по особения ред. Изписан е единствено текст, че от ревизираното лице не са представени документи, данни и сведения, поискане с ИПДПОЗЛ от 03.01.2019 г., поради което данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2012 - 2014 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 - 124а ДОПК. В уведомлението не е посочено, че декларираните доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето за ревизирания период, нито нормата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, каквато констатация се съдържа в ревизионния доклад. На това основание съдът е приел, че ревизираното лице е било в невъзможност да организира защитата си. Констатирано е и нарушение на чл. 124, ал. 3 ДОПК, тъй като ревизиращите органи не са изискали лицето да декларира имуществото си чрез представяне на декларации по утвърден образец. В тази връзка са изложени мотиви, че основна особеност на ревизионното производство по чл. 122 и сл. ДОПК е изясняването и анализът на обстоятелствата от значение за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е установил, че в процесния случай всички данни, послужили за определяне основата за облагане по ЗДДФЛ са взети от констатациите в протокола за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства от 28.08.2017 г. и събраните при тази проверка доказателства. Ревизиращият екип единствено е приобщил посочения протокол и приложените към него доказателства и не е извършил други процесуални действия в хода на ревизията за изясняване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Констатираните нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията - непосочване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК в уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и неизискване на декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК от ревизираното лице, според съда са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото му на защита в ревизионното производство и представляват самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. Допуснатите съществени процесуалния нарушения при ревизията, са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Според съда в процесния случай възприетото от ревизиращите органи основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК не е подкрепено от събраните доказателства. При ревизията не са изяснени обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. С искането за представяне на документи, писмени обяснения от задължено лице от 03.01.2019 г. е изискано единствено инвестиционно споразумение, което е налично по преписката в заверени преписи, представени както от ревизираното лице, така и от трети лица. Непредставянето на посочения документ в оригинал, според съда, не е достатъчно основание за преминаване на ревизията по особения ред, нито е препятствало провеждането на ревизията по общия ред. С тези съображения в решението е обоснован краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението е неправилно постановено. По силата на чл. 160, ал. 2 ДОПК проверката за законосъобразност на ревизионния акт включва и проверка за спазване на процесуалния закон. Принципно правилно и в съответствие с принципите за обективност и служебно начало в ДОПК, съдът е приел, че фактите относно имущественото състояние на ревизираното лице и обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват чрез предвидените в ДОПК доказателствени средства и служебно от органите по приходите. Съответства на доказателствата по делото изводът, че процесуалните действия на органите по приходите в ревизията на К. П. се изчерпват с връчване на искане за представяне на документи, писмени обяснения от задължено лице от 03.01.2019 г., с което е изискано представянето на инвестиционно споразумение от 07.12.2009 г. между ревизираното лице и С. И. С. в оригинал и с протокол от 21.03.2019 г. за приобщаване на доказателствата от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства. Поради това правилно съдът е приел, че при ревизията на К. П. са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 124, ал. 1 и 3 ДОПК, но неправилно е определил тези нарушения като самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт. В данъчния процес съгласно чл. 160, ал. 5 (предишна ал. 4) ДОПК съдът не разполага с правомощия да връща преписката на органа по приходите, а има задължението да реши данъчния спор по същество, като прецени дължи ли се данък и ако се дължи, какъв е неговият размер. В случая първоинстанционният съд не е извършил преценка за законосъобразност на извършената от органите по приходите съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице. Не е обсъдил наличните по делото доказателства за отделните източници на доходи, парични суми и разходите на лицето. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства преценката на касационната инстанция по приложението на материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да провери фактите по делото относно имущественото състояние на ревизираното лице, извършената от органите по приходите съпоставка налични парични средства в началото и в края на ревизираните периоди, на доходите и на разходите и да изложи мотиви установено ли е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и ако установи такова да прецени размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,