Решение № 2953 от 21.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против Решение 232/11.04.2022г., постановено по адм.д. 1148/2021г. по описа на Административен съд Хасково (АС), с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-260-6500/8778 от 08.10.2021г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на фактически констатации, довели до постановяване на административния акт. Развити са доводи, че земеделският производител (ЗП) е бил наясно с фактическото положение, тъй като е бил информиран, че констатациите от проверките са потвърдени. Посочва се, че в представената кореспонденция с ЗП административният орган не е посочвал, че проверяваният парцел отговаря на условията за финансиране по схемата за обвързано производство на зеленчуци. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден АУПДВ. Претендират се разноски за двете инстанции, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът П. Георгиев, чрез адв. Тончева, в представени по делото отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на заплатения адвокатски хонорар по представен платежен документ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на АС Хасково е отменен 02-260-6500/8778 от 08.10.2021г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, както и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) по заявление на П. Георгиев за подпомагане за кампания 2020 в размер на 30 464,59 лв. За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. Административният съд е установил, че по делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи, а така няма и твърдения за наличие на неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Констатирал е, че изплащането на сумите е извършено за площи, чиято допустимост за подпомагане е проверена и установена от административния орган след физическа проверка на място, като са описани две проверки със заявка 399944 и 421369, като втората се сочи за потвърждаваща резултатите на първата. Съдът е установил, че втората проверка е извършена след обжалване на първата проверка, за която ЗП е информиран с писмо от 08.07.2020г. АС- Хасково е достигнал до извод, че няма данни по делото ЗП да е запознат с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Съдът приема, че и в представените по делото уведомителни писма също не се сочат основания, на които е приета недопустимост на парцелите по схемата за обвързано подпомагане. От друга страна посочва, че в АУПДВ не е изяснено какъв е бил техническият пропуск, въз основа на който е била изплатена процесната сума. Според първоинстанционния съд, актът е издаден и в нарушение на чл.7, §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, доколкото допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, не е била очевидна за земеделския стопанин, тъй като няма данни ЗП да е уведомен в какво се състои техническия пропуск, въз основа на който всъщност му е била оторизирана недължима сума и не е бил запознат с основанията за недопустимост на заявената площ. Като допълнително основание съдът е посочил и, че в мотивите на акта се въвежда и мотив за техническа причина извършване на калкулация, която също е възприета за напълно неясна. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касационната инстанция намира, че нито в АУПДВ, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. Противно на изложеното в АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в писмата от 08.07.2020г. и 04.09.2020г. Цитираните писма съдържат единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост. Според съдържанието на първия доклад за проверка на площи с номер на заявка за проверка 39944, при проверка на място, извършена в периода 22.06.2020г. 08.07.2020г. е установено, че парцелът е засят със заявената култура, но в момента са в стадий на поникване и посева не е редовен и не може да се установи дали ще бъдат спазени необходимите агротехнически мероприятия за получаване на минимално изискуем добив (л. 38-49 от първоинстанционното дело). В графа допълнителен контрол парцелът е допустим по заявената схема за обвързано подпомагане, е налице отбелязване не. Имено по тези причина е прието за необходимо да се удължи срока на проверка до 30.07.2020г., видно от докладна записка 05-2-262/87 от 23.06.2020г. (л. 49 гръб и л. 50), което обаче не е сторено. По делото не се установява кога е връчен докладът и уведомително писмо от 08.07.2020г. Но видно от жалба с вх. 01-262-6500/0207 от 27.07.2020г. ЗП се е запознал със посочените документи и е пожелал да бъде извършена втора проверка, тъй като не е съгласен с констатациите в доклада. Прави впечатление, че е извършена втора проверка, въз основа на която е издаден доклад за проверка на площи (л. 54-56) с номер на заявка 421369. Като период на проверка отново е посочен 22.06.2020г. 08.07.2020г., въпреки че предходното уведомително писмо е от 08.07.2020г., а жалбата е с дата 27.07.2020г. В същия няма посочени констатации, забележки или друго. Единствено в таблица обобщени резултати за мярка СЗ-ДККП установената площ е посочена с 0.00 ха. Във връзка с този доклад е издадено уведомително писмо от 04.09.2020г. Няма данни по делото същото да е връчено на ЗП. По делото е представен още един доклад за проверка на площи с номер на заявка 403612 и период на проверка 17.09.2020г. (л.60-61) и уведомително писмо от 16.11.2020г. (л.61 гръб и л. 62), които не са обсъждан и не са посочени в обжалвания АУПДВ. Няма и данни по делото същите да са връчени на ЗП. С писмо изх.02-260-6500/8778 от 21.05.2021г. П. Георгиев е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на АУПДВ. Същото е получено на дата 03.06.2021г. Същият е подал възражение на 14.06.2021г. с което е представил доказателства за реализирана продукция. С АУПДВ не са приети направените възражения и представените към тях доказателства за съотносими към откритото производство без да са изложени конкретни аргументи в тази връзка. С оглед на изложеното, правилен се явява и изводът на първоинстанционния съд за приложение на изключението, предвидено в чл. 7, § 3 от Регламент 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014). Съгласно цитираната норма, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: "Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера." Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В настоящия случай, в акта административният орган се позовава на пропуск в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което е наложило прекалкулация, при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. Така описана причината за изплащане на финансовата помощ е неясна и немотивирана, но в случай че бъде определена като грешка на компетентния административен орган при отпускане на безвъзмездната финансова помощ, същата не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера. Както правилно е приел и административния съд, по делото не се съдържат данни П. Георгиев да е бил запознат с това че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Такива основания не са посочени, нито в докладите за проверка на площи, на който се позовава издателя на оспорения акт, нито в цитираните писма от 08.07.2020г. и 04.09.2020г. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 1 125 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,