Решение № 6269 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2015 г.

Решение № 6269 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10590/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт И. Й., против решение № 1477/30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1168/2015 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменено решение № 21/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна за потвърждаване на две разпореждания на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Р. В. В. от гр. Варна не е изразил становище. На 25.04.2016 г. по делото са постъпили писмени бележки от адв. Ж. Я., като пълномощник на ответника по касационната жалба Р. В. В. Същите са приложени към делото, но не могат да бъдат взети предвид като становище на ответника по касационната жалба, поради това че са подадени от лице без представителна власт. Съгласно единственото представено по делото пълномощно от Р. В. за адв. Ж. Я. /л. 22 от първоинстанционното дело/ представителната власт на адвоката е ограничена само до приключване на делото в първата инстанция, поради което правилото на чл. 34, ал. 4 ГПК е неприложимо и посоченият адвокат няма право да представлява страната пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е отменил оспорения акт, като е приел, че е допустимо да се определя размера на личната пенсия без да е представена пълна информация за целия трудов стаж и доходи за всички периоди, през които лицето е подлежало на осигуряване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменено решение № 21/20.03.2015 г. /погрешно означено в решението като издадено през 2014 г./ на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Р. В. В. против разпореждане № 4912048021/19.09.2014 г. и разпореждане № 4912048021/12.12.2014 г. на ръководителя на "ПО", с първото от които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с второто е отказано изменение на размера на отпуснатата пенсия. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО. Според съда при подаване на заявлението лицето не е посочило тригодишен период от осигурителния му стаж преди 1.01.1997 г. Административният орган не е изпълнил задължението си да му даде указания съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ във връзка с липсващите документи. Неправилно не е изчислен действителния размер на пенсията, като не е взет предвид периода след 1.01.1997 г., за който са представени редовни документи, поради това че не била представена заверена осигурителна книжка за периодите от 1.10.2004 г. до 31.12.2004 г. и от 1.09.2013 г. до 18.02.2014 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат, въпреки неправилността на част от изложените съображения. От фактическа страна е безспорно установено, че Р. В. В., ответник в касационното производство, е подал до директора на ТП на НОИ гр. Варна заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-42399/22.08.2014 г. С разпореждане № 4912048021/19.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 КСО пожизнено, определена в минимален размер, считано от датата на подаване на заявлението, при зачетен осигурителен стаж от 16 години 6 месеца и 26 дни от втора категория, 19 години 1 месец и 18 дни от трета категория и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 39 години 10 месеца и 6 дни. С разпореждане № 4912048021/12.12.2014 г. на ръководителя на "ПО", постановено по същото заявление, служебно е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на осигурителния стаж на лицето, като е зачетен от втора категория стажът през периода от 1.03.1972 г. до 1.10.1973 г., който неправилно е бил зачетен от трета категория, в резултата на което зачетеният стаж от втора категория е 17 години 10 месеца и 15 дни, от трета - 17 години 9 месеца и 29 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория - 40 години 2 месеца и 3 дни. Със същото разпореждане е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на осигурителния доход, като в мотивите на разпореждането е посочено, че заявителят е декларирал, че няма да представи заверена осигурителна книжка като управител на фирма "Радемо и Мария" ЕООД за периодите на действие на фирмата. При обжалването по административен ред двете разпореждания са потвърдени с решение 1477/30.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е уточнено, че лицето не е представило заверена осигурителна книжка за периодите 1.10.2004 г. - 31.12.2004 г., 1.09.2013 г. - 31.12.2013 г. и 1.01.2014 г. - 18.02.2014 г., през които е декларирал, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице - собственик на "Радемо и Мария" ЕООД - гр. Варна, считано от 1.10.2014 г. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно, че Р. В. е подал декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на капитала на "Радемо и Мария" ЕООД, считано от 1.10.2004 г. за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. В декларация от 22.08.2014 г., приложена на л. 6 от преписката, Радул В. е декларирал, че не може да представи заверена осигурителна книжка за периода от 1999 г. до 2004 г., включително и за периода от 1.01.2013 г. От съдържанието на докладите за признатия осигурителен стаж /опис на осигурителния стаж/, съставени за целите на произнасянето с двете разпореждания на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Варна, приложени съответно на л. 3 и л. 24 от административната преписка по делото, е видно, че не е зачетен осигурителен стаж за спорните периоди - 1.10.2004 г. - 31.12.2004 г., 1.09.2013 г. - 31.12.2013 г. и 1.01.2014 г. - 18.02.2014 г.; за цялата 2004 г. не е зачетен никакъв осигурителен стаж, както и за периода след 1.01.2013 г., а в "Радемо и Мария" ЕООД по осигурителна книжка е зачетен стаж от трета категория с продължителност 5 години - от 1.01.2008 г. до 1.01.2013 г. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. В случая в подаденото от Р. В. заявлението за отпускане на пенсията е посочен избрания от същия период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. и това е периода от 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г., с осигурителен доход в общ размер на 10594,88 лв., съгласно удостоверение обр. УП-2 № 737/9.06.2011 г., издадено от "Параходство БМФ" - Варна. Поради това, изводът, който е направил първоинстанционният съд в обжалваното решение за това, че заявителят не бил посочил тригодишен базисен период и че поради това административният орган се е произнесъл по искането при нарушение на процедурата по чл. 1, ал. 5 НПОС, като е приел заявлението за редовно, не съответства на доказателствата по административната преписка и е неправилен. В подаденото заявление е посочен избрания тригодишен базисен период преди 1.01.1997 г., поради което административният не е имал задължение да изпраща уведомление до заявителя да посочва такъв период. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Р. В. не са зачетени периодите, за които от него като самоосигуряващо се лице не са внесени дължимите осигурителни вноски: 1.10.2004 г. - 31.12.2004 г., 1.09.2013 г. - 31.12.2013 г. /включително за цялата 2013 г./, както и за периода от 1.01.2014 г. до 18.02.2014 г. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. При положение, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат тези вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като посочените по-горе спорни периоди изобщо не са зачетени за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетени, тъй като за тези периоди лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Р. В. е достатъчен, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 9.09.2014 г., като с второто разпореждане - от 12.12.2014 г. общият стаж, превърнат към трета категория дори е увеличен. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че с невнасянето на осигурителни вноски за определен период или периоди като самоосигуряващо се лице, лицето цели да получи по-висок размер на пенсията, като по този начин заобикаляло прилагането на нормативните правила за изчисляване на пенсията. При положение, че осигурителните вноски за спорните периоди са били дължими от Р. В., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същия смисъл е решение № 4187/11.04.2016 г. по адм. дело № 8603/2015 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по сходен случай. Цитираната в касационната жалба практика на Върховния административен съд, шесто отделение /решение № 1493/4.02.2014 г. по адм. дело № 15218/2013 г. и решение № 8053/6.06.2012 г. по адм. дело № 1458/2012 г./ не противоречи на изводите в настоящото решение, а тъкмо обратното - потвърждава становището, че осигурителен стаж на самоосигуряващи се лице се зачита само при внесени осигурителни вноски за съответния период. По изложените съображения, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Варна е правилен. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основание за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение