Решение № 15006 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2013 г.

Решение № 15006 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1346/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на МВР гр. София против решение № 6597 от 04.12.2012 г., постановено по адм. д. № 2301/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Николай Константинов Георгиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № з-13043/18.11.2011 г. на директора на СДВР, с която на Николай Константинов Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е постановена в нарушение на материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на материалния закон. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 27.08.2011 г. на територията на гр. София-КПП № 51, находящ се на нулев километър на автомагистрала "Тракия" по посока Пловдив Георгиев е приел дар - пари от водач на моторно превозно средство, който не му се следва, за да не извърши действия по служба. Направен е извод, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като са нарушени т. 7, 12,13, 31 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните по делото доказателства в т. ч. и в проведеното дисциплинарно производство не е установено служителят да е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. В изготвените в дисциплинарното производство становище и обобщена справка е отразен хода на дисциплинарното разследване, кореспонденцията със структури на МВР и СГП, подробно са отразени действията по спазване на административнопроизводствените правила за налагане на дисциплинарното наказание, описана е кадровата справка на служителя, като не са събрани и съответно посочени каквито и да било доказателства, установяващи извършени от Георгиев дисциплинарни нарушения. Напротив от приложените протоколи от съдебни заседания за определяне мярка за неотклонение се установява, че такава не е определена на служителя, поради липса на доказателства същият да е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение. Същият не е бил разпознат от разпитания свидетел като участник в приемане на дар, който не му се следва. Следователно не са установени деяния на служителя, с които същият да е нарушил цитираните в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които да е уронен престижа на службата. Липсата на доказани деяния от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, с които е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Следователно изводът на съда, че спрямо служителят не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което и заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,