Решение № 256 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 680/2012 г.

Решение № 256 от 16.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 680/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 243/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград и НОХД № 665/2011 г. по описа на РС - Сандански и отмяна на постановените по тях решение и присъда само в частите им, в които е определен първоначален "общ" режим и "открит тип" на затворническо заведение на наложените наказания. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от районния съд в тази му част с оглед правилното приложение на закона. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Защитата на осъдения М. Д. М. заявява, че искането е ФОРМАЛНО основателно, но не е целесъобразно уважаването му предвид обстоятелството, че осъденият е изтърпял значителна част от наказанието си. Осъденият М. изразява становище за уважаване на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 986, постановена на 12.04.2011 г. по НОХД № 665/2010 г. Санданския районен съд е наложил наказание на М. Д. М. лишаване от свобода за срок от една година. Определил е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е постановил осъденият да изтърпи това наказание отделно от наказанието по НОХД 228/2005 г. на Санданския РС в размер на три месеца лишаване от свобода, което е приведено в изпълнение с присъдата. Постановил изтърпяването и на това наказание да стане при общ режим и в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е била потвърдена от Благоевградския окръжен съд и е влязла в сила на датата на постановяване на решението му - 28.10.2011 г. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения шестмесечен срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона е основателен. Видно от съдържанието на присъдата, с което е наложено наказание и е приведено в изпълнение предишно наказание "лишаване от свобода", като е постановено отделното му изтърпяване, определен е бил тип затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", който не съответства на статута на съдимост на осъдения М.. Към момента на осъждането му по НОХД № 665/2010 г. той вече е бил осъждано лице, на което е налагано наказание лишаване от свобода / по НОХД № 228/2005 г./, т. е. не е бил "осъден за първи път на лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Законът не изисква това предходно наложено наказание "лишаване от свобода" да е търпяно ефективно. Този статут на осъдения предопределя качеството му на лице по чл. 60, ал. 1 от закона, което води до определяне на тип затворническо заведение "закрит" за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и съгл. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС "строг" режим за изтърпяването му. Налице е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на въззивното производството по делото, отмяна на постановеното решение само в частта му, с която е потвърдена присъдата относно определения тип затворническо заведение и режим за изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода" от М. М. и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. В хода на производството съдът следва да приложи правилно закона. Не е основателен доводът на защитника, че производството не следва да се възобновява, тъй като лицето е изтърпяло значителна част от наказанието. Целта на производството по възобновяване е постигането на правилно приложение на материалния закон, критерий за което не е целесъобразността, на която се позовава защитникът. Производството не следва да се връща на първоинстанционния съд, тъй като нарушението може да се отстрани в стадия на въззивното производство. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК