Решение № 293 от 14.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1518/2011 г.

Решение № 293 от 14.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1518/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по касационни жалби от двамата подсъдими: 1. Ц. Н., чрез упълномощения му защитник - адвокат П. Е. от Плевенския АК и 2. Х. Матовски, срещу въззивно решение № 136/22.03.2011 г., постановено по в н о х д № 24/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

В жалбата на първия подсъдим е въведено касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и са направени всички възможни алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му, чрез намаляване на наказанието. Твърди се, че е допуснато нарушение по чл. 303, ал. 3 НПК, което според защитата води до частична липса на мотиви и по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като този съд не е отговорил на всички доводи във въззивната жалба на подсъдимия "имащи отношение към законосъобразността и справедливостта на наказанието".

Вторият жалбоподател Х. М., е депозирал жалба подписана от него, но очевидно е изготвена от същия адвокат, тъй като в нея буквално се повтарят възраженията, доводите и исканията посочени в предходната жалба.

Пред касационната инстанция се явява само подсъдимия Н. със защитника си Е., който поддържа жалбата.

Подсъдимият М., редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Гражданският ищец и частен обвинител П. Ц., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата на подсъдимия Н. е неоснователна, а на подсъдимия М. е частично основателна.

С отменената присъда № 185/1.12.2010 г., състав на Районния съд в Кнежа е признал за невиновен подсъдимия Ц. Н. по обвинението в това на 8.10.2003 г. в [населено място], съзнателно да е ползвал неистински частен документ-пълномощно, заверено от кмета на [населено място], обл. П., съгласно което придобил право да продаде недвижим имот находящ се в [населено място], собственост на Р. Г. от [населено място], обл. П., да представлява същия пред нотариус, да подписва всички необходими документи, както и да получи сумата от продажбата, като от него за съставянето на документа не може да се търси наказателна отговорност и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.

Същият е оправдан и по обвинението в престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, за това, че на 7.11.2003 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужди пари - сумата 6 300 лева, собственост на Р. Г., които владеел. Отхвърлен е на това основание и предявения граждански иск от П. Ц..

Признат е за невиновен и е оправдан И. Д. по обвинение в престъпления по чл. 309, ал. 1 НК /на основание чл. 9, ал. 2 НК/ и по чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 НК.

Със същата присъда, на основание чл. 304 НПК е признат за невиновен и е оправдан и втория жалбоподател Х. М., по обвинението, че в качеството си на длъжностно лице - секретар на Кметство в [населено място], временно изпълняващ длъжността кмет на същото село, в кръга на службата си, е съставил официални документи - заверка на пълномощно, декларация по чл. 226 от Д. и декларация по чл. 25 от ЗННД, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства - прест. по чл. 311, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

По протест на прокурора и жалба на И. Д. /само досежно приложението на чл. 9, ал. 2 НК за престъплението по чл. 309, ал. 1 НК /, въззивният съд частично отменил тази присъда и постановил нова, с която:

1. подсъдимият - жалбоподател Ц. Н. е признат за виновен в това, че съзнателно е ползвал неистински частен документ - пълномощно с рег. № 142/8.10.2003 г., заверено от кмета на [населено място], като за самото съставяне на документа не може да му се търси наказателна отговорност - прест. по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК. На основание чл. 78а НК за това престъпление му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева.

Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че на 7.11.2003 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужди пари - сумата 6 300 лева, собственост от Р. Г., бивш жител на [населено място], които владеел - прест. по чл. 206, ал. 1 НК. Наложено му е наказание две години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок.

На основание чл. 45 ЗЗД, същият подсъдим е осъден да заплати на наследницата на Р. Г. - П. Ц. обезщетение за причинените от това престъпление имуществени вреди в размер на 6 300 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта - 7.11.2003 г..

1. И. Д. Д. бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, както и по обвинението да е бил подбудител в престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, извършено от Х. Матовски.

1. С новата присъда въззивният състав на Плевенския окръжен съд е признал за виновен вторият подсъдим и жалбоподател Х. Матовски, в това, че на 8.10.2003 в качеството си на длъжностно лице - секретар на Кметство в [населено място], временно изпълняващ длъжността кмет на същото село, в кръга на службата си е съставил официален документ - заверка на пълномощно, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство - прест. по чл. 311, ал. 1 НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода.

Същият е признат за виновен и в това, че на 8.10.2003 г. в качеството си на длъжностно лице - секретар на Кметство в [населено място], временно изпълняващ длъжността кмет на същото село, в кръга на службата си е съставил официален документ- декларация по чл. 226 от Д., в която удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - прест. по чл. 311, ал. 1 НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда М. е признат за виновен и това, че на 8.10.2003 г. в качеството си на длъжностно лице - секретар на Кметство в [населено място], временно изпълняващ длъжността кмет на същото село, в кръга на службата си е съставил официален документ- декларация по чл. 25 от ЗННД, в която удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - прест. по чл. 311, ал. 1 НК. Наложено му е наказание шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание - една година лишаване от свобода, отложено условно за срок от пет години.

На основание чл. 304 НПК този подсъдим е оправдан по обвинението, посочените в последния пункт престъпления да е извършил в съучастие с И. Д..

Признатите за виновни подсъдими и жалбоподатели са осъдени да заплатят деловодните разноски по делото.

В изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд е проверил изцяло правилността на протестираната пред него присъда на Районния съд - гр. Кнежа и е направил нов анализ на доказателствата събрани пред първата инстанция и тези в съдебното следствие пред въззивния съд. При това, в съгласие с разпоредбата на чл. 303, ал. 3 НПК, проверяваният съд е оценил обсъжданите писмени и гласни доказателства поотделно и в логическата им връзка, при което правилно е намерил основание за отхвърляне извода за невиновност на подсъдимите Н. и М.

Доводите на защитата на първия подсъдим, /които се отнасят и за втория, поради пълната идентичност на касационните жалби/, по приложението на материалния закон, сочат на основанието за необоснованост на въззивното решение, каквото основание не се съдържа в чл. 348, ал. 1 НПК. В практиката на ВКС многократно е подчертавано, че достоверността на доказателствените материали не подлежат на преобсъждане в касационното производство. В конкретния случай същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. От една страна, от фактическа страна е установено, че наследодателят на пострадалата и граждански ищец - П. Ц., е починал на 13.11.2003 г. от сърдечна недостатъчност и исхемичен инсулт. Подсъдимият Н. едва на погребението му уведомил Ц., че апартаментът на баща й е продаден, като скрил размера на продажната цена и й съобщил само за сумата от 10 000 лева. Изводите за виновността на този подсъдим в осъществяване от обективна и субективна страна състава на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 НК са подкрепени изцяло, както от показанията на св. Ц., така и от показанията на св. Й. Н., А. К., С. П., П. М. и С. П., дадени пред въззивния съд, така и от показанията на свидетелката М. Т., дадени на досъдебното производство /л. 74 ДП/, както и от заключението на вещото лице Ц. изготвил графологичните експертизи. Последният е потвърдил устно заключението си и пред въззивната инстанция, като заявил ясно и недвусмислено, че подписите върху пълномощното, заверено по - късно от подс. Матовски, както и тези върху двете инкриминирани декларации, не са положени от Г.. Правилно въззивният съд е направил логическата връзка на това заключение с данните по делото, че към м. октомври 2003 г. Г. е имал поражение в дясната си ръка вследствие на инсулт и не е могъл самостоятелно да пише.

Следователно, вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.

Настоящият състав намира за процесуално недопустими твърденията в двете жалби на подсъдимите, че при изготвяне на въззивния съдебен акт е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като видно от материалите по въззивното производство, по него липсват жалби от подсъдимите-касатори. Очевидно е, че въззивният съд не би могъл да отговори на доводи, каквито не са изложени пред него. По изложените съображения, настоящият състав при трето наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение от Плевенския окръжен съд, не са допуснати поддържаните в касационните жалби на подсъдимите и в съдебното заседание от защитата съществени процесуални нарушения. Не е налице касационно основание за отмяна на въззивния акт.

При проверката по делото, въпреки че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е въведено в жалбите, се констатира допуснато нарушение на закона при приложението на чл. 66, ал. 2 НК, по отношение размера на изпитателния срок на условното осъждане на подсъдимия М. В синхрон с конституционната разпоредба на чл. 124 от Конституцията на РБ за осъществявания от Върховния касационен съд на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, настоящата инстанция има правомощието да коригира въззивното решение въпреки липсата на посоченото касационно основание в жалбата на подсъдимия М. Изпитателния срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. Определеният петгодишен изпитателен срок за общоопределеното наказание лишаване от свобода в размер на една година, очевидно превишава пределите предвидени от чл. 66, ал. 2 НК, което налага корекцията му, чрез намаляване на четири години.

И в двете жалби е посочено алтернативно искане за намаляване на наказанията, без да са посочени конкретни възражения за явната им несправедливост по критериите посочени в чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - наложените наказания очевидно да не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. При това положение, настоящият състав е лишен от предмет за проверка и обсъждане в рамките на касационните правомощия за контрол.

.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение