Решение № 6340 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2012 г.

Решение № 6340 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2012 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 176 от АПК е образувано по молба от 11.11.2013 г. на Александър Михайлов Андреев за допълване на решение № 13854 от 23.10.2013 г. по адм. д. № 14642/2012 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставено в сила решение № 5422/15.10.2012 г. по адм. д. № 5711/2010 г. на Административен съд София - град. Ответникът Дирекция национален и строителен контрол, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Апостолова, оспорва молбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице условията за допълване на процесното решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и данните по делото прие за установено следното: Молбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, е оставено в сила решение № 5422/15.10.2012 г. по адм. д. № 5711/2010 г. на Административен съд София - град, с което оставена без разглеждане исковата молба на Александър Андреев против ДНСК при МРРБ в частта й за обявяване на съществуването /издаването/ на актове обр. 15, 16 и 17 за сградата, находяща се в гр. София, ул. "Петър Берон" № 4, както и истинността на акт обр. 16/92 г. издаден от район Средец по отношение на същата сграда и в частта й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 лева, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 3/07.10.1998 г. на началника на ДНСК за периода от 01.02.2010 г. до 30.07.2010 г., и производството по делото в тези части е прекратено и със същото решение е отхвърлена исковата молба на Александър Андреев против ДНСК при МРРБ в частта й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2720 лева, причинени от заповед № 87/16.03.1999 г. на главен държавен инспектор в ДНСК и незаконосъобразни действия /бездействия на органи и/ или длъжностни лица на ДНСК за периода от 01.02.2010 г. до 30.07.2010 г. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля. В случая се установява, че за да приеме, че касационната жалба е неоснователна, съдът е взел предвид, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, които е преценил съобразно заявения от жалбоподателя предмет на иска, и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По отношение на оспореното решение не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и тъй като е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Решението, чието допълване се иска, не е непълно. Формирана е воля по целия спорен предмет и съдът безпротиворечиво я е изразил в мотивите и диспозитива на решението. Условията за уважаване на молбата по чл. 176 от АПК не са налице и затова искането по нея следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение,