Решение № 12674 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция Земеделие - Силистра, представлявана от адв. И. Русчева срещу решение 297 от 22.03.2024 г. постановено по адм. дело 92/2023 г. от Административен съд Силистра, с което е осъдена да заплати на Т. Н. П. от гр. Силистра, сумата от 20 160 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ведно със законната лихва, считано от 13.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 214,40 лева, представляваща разноски по делото. В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна Т. Н. П., в представен от процесуалния й представител адв. В. Василев писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноските в касационнfто производство. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд Т. Н. П. е предявила иск, с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, като е поискала Областна дирекция Земеделие да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 20 160 лева, представляващи стойността на основната й заплата 3 360 лева за период от 6 месеца от 03.04.2023 г. до 03.11.2023 г., през който е останала без работа, в резултат на отменена, като незаконосъобразна заповед РД-05-01-18 от 03.04.2023г. на директора на ОД Земеделие гр. Силистра, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. е било прекратено служебното правоотношение на Т. П. от длъжността главен директор на ГД Аграрно развитие при ОДЗ-Силистра, с придобит ранг II старши, ведно със законната лихва, върху цялата сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението. Въз основа на анализ на приложените по делото доказателства административния съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че с влязло в сила на 13.12.2023г. решение 63/14.07.23г., постановено по адм. дело 74/2023г. по описа на АС-Силистра, оставане в сила с решение 12478/13.12.2023г., по адм. дело 9158/23г. от състав на второ отделение на ВАС, е отменена Заповед РД-05-01-18/03.04.2023г. на директора на ОД Земеделие гр. Силистра, с която е било прекратено служебното правоотношение на Т. Н. П. от длъжността главен директор на ГД Аграрно развитие при ОДЗ-Силистра, с придобит ранг II старши, на основание чл.107 ал.2 ЗДСл, като незаконосъобразна. С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение, съобразно правилото от чл.104 ал.1 ЗДСл, в размер на 6 месечни основни заплати, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението. Установено от доказателствата по делото е, че П. не е възстановена фактически на работа, поради декларирано от нейна страна нежелание за това. Същата е представила Удостоверение изх. 190192400030137/08.01.2024г., издадено от ТД НАП гр. Варна, офис-Силистра, видно от което е, че не е полагала труд срещу възнаграждение през релевантния 6 месечен период след 03.04.2023г. и следователно, не е осигурявана по КСО. От отбелязването в Справка-данни за осигуряването й за периода: 01.04.23г.-30.11.23г. в колона 3 вид осигурен е посочен код:15, който е относим за лицата, получаващи парично обезщетение за безработица. От изложеното административният съд е извел извод, че през 6 месечния период след уволнението, П. не е заемала държавна служба и не е получавала възнаграждение за полаган труд по други правоотношения. От горното АС - Силистра приема за налични и доказани всички елементи от фактическия състав на чл.104 ал.1 ЗДСл и следователно, на основателността на главния иск. Решението е правилно. Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи. По делото е безспорно установено, че Т. П. е заемала длъжност главен директор на ГД Аграрно развитие (ГД АР) при ОДЗ-Силистра. Със заповед РД-05-01-18 от 03.04.2023г. на директора на ОД Земеделие гр. Силистра , служебното й правоотношение е прекратено на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител, считано от 03.04.2023г. С влязло в сила на 13.12.2023г. решение 63/14.07.23г., постановено по адм. дело 74/2023г. по описа на АС-Силистра, оставане в сила с решение 12478/13.12.2023г., по адм. дело 9158/23г. на ВАС, е отменена Заповед РД-05-01-18/03.04.2023г. на директора на ОД Земеделие гр. Силистра, с която е било прекратено служебното правоотношение на Т. Н. П.. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителката да претендира обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба служителката има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата. Видно от представената по делото заповед РД-05-01-33-6/12.08.2022 г. на директора на ОД Земеделие гр. Силистра, получаваното основно възнаграждение на П. за заеманата от нея длъжност е в размер на 3 360 лв. Правилно е определен дължимият размер на обезщетението, съгласно представените доказателства за размера на основната заплата на служителката за длъжността главен директор на ГД АР, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, както и дължимата лихва, при началния момент на забавата, посочен в ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение. Релевираните доводи в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Наведените в касационната жалба доводи и представени доказателства, болнични листи и други са неотносими към спорния предмет. Извън тези доводи не са посочени конкретни пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Съдът е сезиран с редовна искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., която урежда правото на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. По изложените мотиви обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, но въпреки изхода на спора не следва да се присъждат такива. По делото не са представени доказателства за извършени разноски от ответната страна, както и не е представен договор за правна защита и съдействие с адв. В. Василев и заплатено адвокатско възнаграждение или за оказана безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение