Решение № 9967 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 416/2019 г.

Решение № 9967 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 416/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на "Ай енд джи иншурънс брокерс" ООД, подадени първата чрез адв. Б. Смилянов, а втората чрез адв. С. Илиева, против решение № 1607 от 28.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1508/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1236/16.05.2018 г., издадена от кмета на община Бургас. От съдържанието на касационните жалби се извеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновано и в нарушение на закона съдът е приел, че е спазена тръжната процедура. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответниците - кмет на община Бургас и "Минков инвест" ЕООД - не вземат становище по жалбите. Заинтересованата страна - "Българска рециклираща компания" АД, чрез адв. Гюров, оспорва жалбите и иска отхвърлянето им с присъждане на разноски, а останалите заинтересованите страни - "Българска организация за автомобили" АД и "Джи ви ти лимитед" ЕООД - не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна, поради което са допустими, а разгледани по същество-основателни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалби на "Минков инвест" ЕООД и "Ай енд джи иншурънс брокерс" ООД против заповед на кмета на община Бургас, с която "Българска организация за автомобили" АД е определено за спечелило търга за отдаване под наем, за срок от пет години, на Павилион № 3 от базар "Промишлена зона "Север" срещу КАТ-Бургас, находящ се върху тротоарното пространство на бул. "Янко Комитов", гр. Бургас, с площ от 7, 50 кв. м., при граници: северозапад-ограда, югозапад-бул. Янко Комитов, северозапад-павилион № 2, югоизток-павилион № 4, предназначен за продажба на "продуктова еко такса", при първоначална месечна наемна цена от 83 лв, без ДДС. В заповедта е посочена месечна наемна цена в размер на 2348, 90 лв, без ДДС. В резултат на проведеното съдебно производство Административен съд-Бургас е отхвърлил оспорването, като е приел, че не са налице основания за отмяна по чл. 146, ал. 1 АПК. Намерил е заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната форма, без съществени нарушения на тръжната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОбС, ЗМСМА и Наредбата на ОбС Бургас за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (Наредбата). Счел е, че комисията по чл. 58, ал. 1 от Наредбата е конституирана надлежно и е компетентна, а заповедта е издадена на основание неин Протокол от 19.04.2018 г., с което е мотивирана. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд, въз основа на всички събрани по делото доказателства, е направил в обжалваното решение установявания относно всички факти и обстоятелства от значение за делото, които не следва да бъдат преповтаряни. За съответствието на решението с материалния закон, касационният съд следи и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, поради което може да извърши преценката и на основания, неизложени в първоначалната и в касационната жалби, които са от съществено значение за решаване на делото. Затова е неоснователно възражението на ответното дружество "Българска рециклираща компания" АД, направено чрез процесуалния му представител, за недопустимост за разглеждане на доводите по допълнителната молба на касатора. В тръжната документация за процесната процедура за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на самостоятелни обекти-общинска собственост, сред които и процесният павилион, е определено предназначението му " за продажба на продуктова еко такса". Основателно е твърдението в допълнителната молба на касатора, че такова понятие не е нормативно установено. "Продуктовата такса" е регламентирана със ЗУО и легална дефиниция се съдържа в § 1, т. 1 ДР на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, според която такава се заплаща на МПС, придобивани за лична употреба чрез въвеждането им на територията на страната от друга държава-членка на ЕС, или внасянето им от държава извън ЕС. Продуктовата такса се отнася до отпадъците от МПС. Понятието "екотакса" е въведено в ЗООС, като според чл. 56а лицата, притежаващи МПС, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата, заплащат еднократно при първа регистрация екотакса в размер и по ред, определени с акт на МС. Екотаксата постъпва в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Липсва акт на МС, което прави разпоредбата неприложими. Практически такса за МПС, която да е свързана със замърсяването на въздуха липсва. Въздействието на МПС върху атмосферния въздух е отразено в данъка за МПС, който се заплаща ежегодно на общините. От изложеното следва, че "продуктова такса" и "екотакса" са различни понятия, регламентирани легално в отделни нормативни актове. Доколкото "екотакса" практически не се събира, следва да се приеме, че в случая предназначението на обекта е "заплащане на продуктова такса", а не за "продажба на екотакса", както е възприето разговорно и както погрешно е посочено в тръжната документация. Продуктовите такси, отнасящи се до отпадъците от МПС се заплащат, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, или на държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда(ПУДООС) към МОСВ – по сметка в банка, или на създадените чрез ЗУО организации по оползотворяване (ООп), които имат ангажимент да събират, оползотворяват и обезвреждат излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Съгласно закона, ООп следва да сключат договор с производителите и вносителите на МПС, за да изпълняват техните ангажименти след излизането от употреба на произведените/ внесените от тях МПС. Документът за платената такса по сметка на ПУДООС/ възнаграждение на ООп е част от необходимата документация пред КАТ за получаване на първоначална регистрация на МПС. Продуктовите такси могат да се заплащат или по сметка в банка на ПУДООС или на ООп (по силата на сключен договор за членство). Организациите по оползотворяване (както и лицата, изпълняващи задълженията си самостоятелно) са на разрешителен режим. Разрешенията по чл. 81 ЗУО се издават от министъра на околната среда и водите по реда на глава пета, раздел III от закона. На официалната страница на МОСВ е достъпен списък на ООП, притежаващи разрешение и това са четири дружества. От изложеното следва, че само дружества, които притежават разрешение по чл. 81 ЗУО, биха могли да наемат обекта, предмет на търга. Това се явява специално изискване към участниците, което се налага от вида на обекта-за заплащане на продуктова такса. Такова специално изискване не се съдържа в заповедта за откриване на процедурата за провеждане на публичен търг, което представлява съществено нарушение на чл. 61, ал. 1, т. 5 от Наредбата на ОбС Бургас за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи. В разглеждания случай, компетентният орган не е изследвал дали участниците в процедурата притежават необходимото разрешение, въз основа на което да ползват обекта по обявеното предназначение. Отделно от изложеното, формулировката на определеното предназначение на наемания обект, предполага ползването му само за събиране на продуктова такса, което е въвеждане на несъизмеримо ограничение, засягащо права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта (чл. 6, ал. 2 АПК)- ползване според обичайното предназначение. Изложените нарушения в тръжната процедура се явяват съществени и опорочават крайния административен акт. Доколкото волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателното административно производство по издаването на индивидуални административни актове, не подлежат на самостоятелно съдебно обжалване, техните пороци следва да бъдат релевирани при оспорване на завършващия процедурата акт-заповедта за определяне на наемател на общинския обект. Допуснатите съществени нарушения относно съдържанието на акта за откриване и на тръжната процедура водят до незаконосъобразност на оспорената заповед, която подлежи на отмяна. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. Преписката следва да се върне на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие съобразно мотивите на решението. При този изход на процеса разноските са в тежест на административния орган, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касатора, по направеното своевременно искане и до доказания размер на платени държавни такси и възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,