Решение № 11457 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Андреева от гр. Пловдив, против решение 238 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело 2606 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2153-15-220/05.08.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Р. Андреева от гр. Пловдив срещу решение 2153-15-220 от 05.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр.Пловдив, в частта, потвърждаваща разпореждане РНП-1-4-15-00586280 от 28.06.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сумата 15 973.80 лв., от която 11 555.52 лв. представляват неоснователно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и 4418.52 лв. - лихви към 28.06.2019 г. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив е приел, че събраните доказателства в конкретния случай сочат обективни и субективни елементи на проявена от жалбоподателя недобросъвестност. Настъпилите правопроменящи или правоизключващи факти съзнателно не са били предоставени от жалбоподателя, с оглед постигане на неправомерна резултатна цел. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане или ще го получи, но в по-малък размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни. На жалбоподателката е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 01.05.1997 г., при навършена възраст 55 години, осигурителен стаж от трета категория труд - 35 г. 05 м. и 17 дни, индивидуален коефициент 0,659 при базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. С разпореждания 01.03.1998 г. и 13.09.1999 г. пенсията е била изменяна въз основа на доказателства за получени осигурителни доходи за други тригодишни периоди и съответно определени по-високи индивидуални коефициенти. По заявление на лицето 23894 от 12.05.2000 г. е издадено разпореждане [ЕГН] от 19.10.2000 г., с което пенсията е била изменена за друг тригодишен период и при допълнителен осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, на основание чл. 102 от КСО и чл. 21 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Зачетен е допълнителен осигурителен стаж от втора категория 02 г. 05 м. 16 дни, а общият осигурителен стаж от трета категория е увеличен от [години] на [години] - общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд [години]. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно - почеркова експертиза подписът на молбата от 12.05.2000 г. е изпълнен лично от жалбоподателката. През 2013 година е започнала служебна проверка за проверка на осигурителния стаж и доход на лицето преди и след пенсионирането. В собственоръчно написаната декларация с дата 10.07.2016 г. жалбоподателката е посочила, че от 1.V.97 г. до 31.ХІІ.99 г. е била в магазин за дрехи, но работодателката, която е заминала за Израел, не ми го водеше за стаж. Не са посочени наименование и адрес на работодател / осигурител, нито местонахождение на търговския обект, където е била упражнявана трудова дейност. При липса на документи за придобит след пенсионирането осигурителен стаж пенсионният орган е приел, че увеличението на пенсията, извършено с разпореждането от 19.10.2000 г. при индивидуален коефициент 1,928, не съответства на осигурителните права на лицето. Предвид горните обстоятелства с разпореждане по протокол 2136-15-55 от 15.06.2017 г. е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката при зачетен към 01.03.1998 г. осигурителен стаж 35 г. 05 м. 17 дни, тригодишен базисен период 10.04.1986 г. - 14.04.1989 г., осигурителен доход от 6498,00 лв. съгласно проверката по изплащателни ведомости и индивидуален коефициент 0,720. Анализът на гореустановените фактически обстоятелства сочи, че неправилното увеличение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е извършено по нейна молба от 12.05.2000 г. Приложените документи не са описани и запазени, но извършеното действие с цел неследваща се по закон материална облага е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Налице са достатъчно данни, че жалбоподателката е поискала увеличение на размера на пенсията й, независимо че й е било известно, че за времето след пенсионирането й не е полагала труд от втора категория и не е извършвала трудова дейност, за която е била осигурявана. Обстоятелството, че неправилното изменение на пенсията е било извършено със съдействието на длъжностни лица на ТП на НОИ Пловдив, не дава основание инициаторът на производството по чл. 99 и чл. 102 от КСО да се счита за действащ добросъвестно. Оспорените актове са издадени при наличие на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подадената жалба е неоснователна. Като е отхвърлил оспорването, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което предвид сложността на спора и обема на осъществената процесуална защита се определя в размер на 100.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,