Решение № 11457 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2021 г.
ВАСШесто отделение11.11.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 238 от 04.02.2021 г., постановено по адм. д. 2606 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА Р. Андреева от гр. Пловдив да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр.Пловдив, разноски в размер на 100.00 лв.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Андреева от гр. Пловдив, против решение 238 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело 2606 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2153-15-220/05.08.2019 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Р. Андреева от гр. Пловдив срещу решение 2153-15-220 от 05.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр.Пловдив, в частта, потвърждаваща разпореждане РНП-1-4-15-00586280 от 28.06.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което на жалбоподателката е разпоредено да възстанови сумата 15 973.80 лв., от която 11 555.52 лв. представляват неоснователно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2014 г. до 30.06.2017 г. и 4418.52 лв. - лихви към 28.06.2019 г. За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив е приел, че събраните доказателства в конкретния случай сочат обективни и субективни елементи на проявена от жалбоподателя недобросъвестност. Настъпилите правопроменящи или правоизключващи факти съзнателно не са били предоставени от жалбоподателя, с оглед постигане на неправомерна резултатна цел. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане или ще го получи, но в по-малък размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото не са спорни. На жалбоподателката е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.), считано от 01.05.1997 г., при навършена възраст 55 години, осигурителен стаж от трета категория труд - 35 г. 05 м. и 17 дни, индивидуален коефициент 0,659 при базисен период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. С разпореждания 01.03.1998 г. и 13.09.1999 г. пенсията е била изменяна въз основа на доказателства за получени осигурителни доходи за други тригодишни периоди и съответно определени по-високи индивидуални коефициенти. По заявление на лицето 23894 от 12.05.2000 г. е издадено разпореждане [ЕГН] от 19.10.2000 г., с което пенсията е била изменена за друг тригодишен период и при допълнителен осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, на основание чл. 102 от КСО и чл. 21 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж). Зачетен е допълнителен осигурителен стаж от втора категория 02 г. 05 м. 16 дни, а общият осигурителен стаж от трета категория е увеличен от [години] на [години] - общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд [години]. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно - почеркова експертиза подписът на молбата от 12.05.2000 г. е изпълнен лично от жалбоподателката. През 2013 година е започнала служебна проверка за проверка на осигурителния стаж и доход на лицето преди и след пенсионирането. В собственоръчно написаната декларация с дата 10.07.2016 г. жалбоподателката е посочила, че от 1.V.97 г. до 31.ХІІ.99 г. е била в магазин за дрехи, но работодателката, която е заминала за Израел, не ми го водеше за стаж. Не са посочени наименование и адрес на работодател / осигурител, нито местонахождение на търговския обект, където е била упражнявана трудова дейност. При липса на документи за придобит след пенсионирането осигурителен стаж пенсионният орган е приел, че увеличението на пенсията, извършено с разпореждането от 19.10.2000 г. при индивидуален коефициент 1,928, не съответства на осигурителните права на лицето. Предвид горните обстоятелства с разпореждане по протокол 2136-15-55 от 15.06.2017 г. е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката при зачетен към 01.03.1998 г. осигурителен стаж 35 г. 05 м. 17 дни, тригодишен базисен период 10.04.1986 г. - 14.04.1989 г., осигурителен доход от 6498,00 лв. съгласно проверката по изплащателни ведомости и индивидуален коефициент 0,720. Анализът на гореустановените фактически обстоятелства сочи, че неправилното увеличение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е извършено по нейна молба от 12.05.2000 г. Приложените документи не са описани и запазени, но извършеното действие с цел неследваща се по закон материална облага е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Налице са достатъчно данни, че жалбоподателката е поискала увеличение на размера на пенсията й, независимо че й е било известно, че за времето след пенсионирането й не е полагала труд от втора категория и не е извършвала трудова дейност, за която е била осигурявана. Обстоятелството, че неправилното изменение на пенсията е било извършено със съдействието на длъжностни лица на ТП на НОИ Пловдив, не дава основание инициаторът на производството по чл. 99 и чл. 102 от КСО да се счита за действащ добросъвестно. Оспорените актове са издадени при наличие на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подадената жалба е неоснователна. Като е отхвърлил оспорването, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, което предвид сложността на спора и обема на осъществената процесуална защита се определя в размер на 100.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,