Решение № 10219 от 14.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Улусой, гражданин на Република Турция срещу Решение 320 от 19.01.2022 година по адм.д. 5227/2021 година на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът не взел предвид представените от жалбоподателя документи за осигурени финансови средства за подслон. Не дал указания на ответника в производството да сочи фактически основания за приложението на чл. 10 ал.1 т. 23 от ЗЧРБ. Неправилно бил приложен Закона за гражданската регистрация. В оспорения акт на административния орган липсвало описание на относимите хипотези от посочените законови текстове. Оспорения съдебен акт бил немотивиран, а наличните мотиви били противоречиви и отчасти неясни. Твърди се, че съда неправилно е приложил закон, установяващ административна отговорност. Неправилно бил приложен ЗГР. Иска се отмяна на оспореното решение и решаване на делото по същество или връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. Улусой, гражданин на Република Турция, притежаващ паспорт [заличен текст], срещу отказ за издаване на виза, издаден от консул при Генералното консулство на Република България в Истанбул, Република Турция. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. За да се произнесе е приел за установено от фактическа страна, че на 07.05.2021г. турския гражданин М. Улсой е подал заявление по образец, за издаване на виза тип "Д", като е приложил доказателства, от които се установява, че на [заличен текст] е сключил граждански брак с българската гражданка Л. Улусой. С нотариално заверена декларация от 16.02.2021 година съпругата е декларирала, че ще осигури финансова издръжка, битова издръжка и жилище за живеене на съпруга си, като в същата не е посочен адрес, на който живее, нито адреса, на който ще осигури жилище за живеене на съпруга си. Представена е декларация, че двамата съпрузи ще пребивават на адрес "обл. Кърджали, общ. Кърджали, [населено място] ". Съдът е приел за установено, че при този начин на изписване на адреса липсва яснота относно населената място, в което се намира имота. Адреса по лична карта на съпругата не съвпада с този, посочен в описаната по горе декларация. Към заявлението са приложени и удостоверения за раждане и паспорти на децата Я. Улусой и Д. Улусой, родени на[заличен текст]. Представена е декларация от чужденеца за запознаване на изискванията по ЗЧРБ за дългосрочно пребиваващите. Към документите е представен договор за отдаване на жилище под наем от 08.02.2021г., сключен между Р. Халил и М. Улусой. Адреса е идентичен с този, описан в личната карта на Халил - обл. Кърджали, общ. Кърджали, [населено място]. Липсва описание на жилището и състоянието, в което се предава на наемателя. Наемодателят е представил декларация по чл. 20, ал. 1 от ДР на ЗЧРБ, че договора за наем е по отношение на жилищна сграда с площ от 86 кв.м., състоящо се от 5 стаи, както и че е съгласен чужденецът да се регистрира. Освен горните документи, за М. Улусой са представени и свидетелство за съдимост и данни от регистъра на населението, от Ерзин, Б. Хатай, махала Карамустафал. Представено е банково удостоверение от БАКБ, както и декларация от жалбоподателя по чл.2, ал.6 от ЗЧРБ, че гражданският брак не е фиктивен и семейството му живее съвместно в едно домакинство. Приложено е становище на ДАНС, че не възразява лицето да получи виза. Становището на ОД на МВР Кърджали за предоставяне на виза е отрицателно, тъй като при извършена проверка на декларирания от Улусой адрес е установено, че жилището е едноетажна сграда със реална използваема по норматив площ от 70 кв.м., представляваща сбор от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи. Прието е, че максималният брой лица, които могат да обитават този адрес са 7, а към него момент в имота вече са били регистрирани 10 български и 3 чужди граждани, т.е. не е налице възможност в жилището да пребивава и жалбоподателя. При тези установени от органа данни, е формулирано становище, че са налице основания да бъде постановен отказ за издаване на виза на основание чл.24, ал.1, т.17 ЗЧРБ на М. Улусой. При съобразяване с описаните обстоятелства е издаден обжалвания пред съда отказ за издаване на виза, тип "D", като в стандартния формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ. Изложени са мотиви, свързани с установените в хода на извършена проверка от органите за административен контрол данни, че в жилището с площ от 70 кв.м. има регистрирани 10 български и 3-ма чужди граждани, т.е. е налице Фиктивен адрес." При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата, за спазване от страна на издателя на оспорения акт на приложимите процесуални и материалноправни норми. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Страните в производството не оспорва обстоятелството, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и при спазване на предписаната от закона форма. При запознаване със съдържанието на административния акт се установява, че той съдържа описание на значимите за производството и установени в хода на осъществените при съобразяване на закона проверки факти и обстоятелства, законовите основания за произнасяне. Първоинстанционният съдебен състав правилно е констатирал, че е посочено основанието за отказ за издаване на виза, а именно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, като в нарочен раздел на акта са описани и фактическите обстоятелства, взети предвид и формиран извода за отказ. При тези констатации е налице обоснованост на извода за мотивираност на оспорения пред съда акт, които да дадат възможност на жалбоподателя да разбере съображенията на административния орган за отказа да му бъде издадена виза. Изводите в тази насока напълно се споделят и от настоящия съдебен състав. За да е мотивиран административния акт е необходимо да е налице обективирано в него становище относно относимите факти и обстоятелства, тяхната правна квалификация, както и значението им за признаване на търсеното от лицето право. В случая са изрично описани факти, свързани с големината и персоналната натовареност на жилището, посочено от търсещия виза тип Д , както и извода, че е налице фиктивен адрес, т.е. такъв, който не отговаря на изискванията на закона и не може да послужи като основание за формулиране на извод за изпълнение на изискванията на ЗЧРБ в тази част. Описани са и неспазените законови разпоредби, даващи основание на компетентния орган да откаже предоставяне на исканата виза. Съдържанието на акта е достатъчно пълно и ясно за да осигури възможността за упражняване на правото на защита на лицето в гарантираната му от закона пълнота. Видно от депозираната пред първоинстанционният съд жалба, упражняването на това право е осъществено надлежно и своевременно. Съобразено е, че с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от приложимата наредба е въведено изискване за консулските длъжностни лица да издават или отказват издаването на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на съвместно мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност". Така въведените законови изисквания са съобразени при издаване на оспорения пред съда акт, тъй като са налице доказателства за провеждането на така регламентираните съгласувателни процедури. Настоящият съдебен състав напълно споделя и извода за спазване на приложимите материалноправни норми при издаване на отказа за издаване на виза, вид "D" на касационния жалбоподател. Законодателят е въвел ограничения за предоставяне на виза когато молителят не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит и когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни съответно чл. 10 ал. 1 т. 17 и 23 от ЗЧРБ. При липсата на възможност за пребиваване на семейството му на посочения и деклариран по съответния ред адрес, правилно е прието, че не са представени необходимите и задължителни по закон доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 10 ал. 1 т. 17 от ЗЧРБ, а именно условията на пребиваване. Консулското длъжностно лице, при липсата на друга достоверна и относима информация е взело предвид отрицателното становище на Дирекция Миграция, изразено в официален документ, имащ обвързваща сила относно установените при проверките факти за размера, вида и капацитета на жилището по договора за наем, а съдът е съобразил липсата на доказателства, оборващи визираните в становището констатации. При наличието на установен от законодателя стандарт, във връзка с регистрацията на лицата на конкретен адрес, то той е следвало да бъде съобразен и от лице, търсещо виза за дългосрочно пребиваване. Чуждият гражданин е декларирал поемане на ангажимент, който поради наличието на законово ограничение не е в състояние да изпълни. По силата на чл. 3 ал. 2 т.2 буква а от ЗГР е налице задължение за вписването му в регистъра на населението, но такова не може да се осъществи поради наличието на голям брой регистрирани лица на адреса, описан в договора за наем и посочен като такъв за постоянно пребиваване на цялото му семейство. При тези данни извода, че декларирания адрес следва да се прецени като фиктивен също е обоснован и правилен. Настоящият съдебен състав не споделя твърденията в касационната жалба, че на адреса могат да пребивават повече от определения от административния орган брой лица. Липсват представени от жалбоподателя данни или твърдения, че настанените към момента 13 такива са роднини по смисъла на закона, още по малко, че имат родствена връзка с лицето, искащо предоставяне на виза, което да предполага възможност за регистриране на повече от допустимия брой живущи на един адрес според ЗГР. Предвид това, твърденията за материална незаконосъобразност на акта и съдебното решение поради нарушаване на разпоредби на ЗГР са напълно необосновани. Необосноваността на твърденията за възможност за пребиваване на цялото семейство на един адрес, т.е. за съвместно съжителстване, са довели и до обосновани съмнения за фиктивност на сключения брак между М. Улусой и Л. Улусой. Закона не дава възможност за предоставяне на пребиваване в страната на лице при всички обстоятелства, а при установяване изпълнението на поставени изисквания и в частност на тези по чл.10, ал.1, т.17 и т.23 от ЗЧРБ. Правилно е преценено от съда, че при така установените факти и обстоятелства отказа за издаване на виза не нарушава установеното в чл. 8, параграф първи от КЗПЧОС право на личен и семеен живот, тъй като то не е обусловено единствено и само от наличието на сключен брак. Право на зачитане на личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция чл. 8, § 1 от КЗПЧОС не е абсолютно, тъй като в § 2 на същата разпоредба е допусната възможността за намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В така очертана рамка, всяка държава е в правото си да вземе решение при преценка на необходимостта от защита на правото на личен и семеен живот по отношение на конкретно лице или лица, като отчита степента на засягане на правата и законните интереси на тези лицата. Липсва ограничение тези права да бъдат осъществени в държавата по произход на М. Улусой ако същия е в състояние да осигури там нормални, по добри от установените в настоящото производство, условия за живот и развитие на семейството си. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира възражението за нарушение на правото на личен и семеен живот на жалбоподателя за неоснователно. Обжалваният отказ е съобразен с целта на закона и принципите на съразмерност, предвидени в чл. 6 ал. 2 от АПК, тъй като в рамките на съгласувателната процедура са събрани данни за наличие на предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, при които се отказва издаване на виза. Поради горното, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е правилно и обосновано, като не страда от описаните в касационната жалба пороци, поради което последната следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение