Решение № 13289 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2009 г.

Решение № 13289 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6557/2009 г., III о., докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Сотир Иванов Гърков от гр. Пловдив против заповед № К-1197 от 10.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на главен инспектор, началник на сектор към V РПУ при Областната дирекция на МВР - Пловдив, категория "В". Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК Върховният административен съд - трето отделение, намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи в рамките на правомощията си по чл. 228, т. 1 от ЗМВР е наложил на Сотир Иванов Гърков от гр. Пловдив - държавен служител в МВР - главен инспектор, началник на сектор към V РПУ при Областната дирекция на МВР - Пловдив, категория "В", дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 31.01.2009 г. около 07, 30 ч. в гр. Чирпан, в извънработно време, при управление на личния си лек автомобил марка "Опел Кадет" с ДКН № РВ 7570 АХ след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 2, 55 промила е предизвикал пътнотранспортно произшествие с паркиран автомобил, с което е нарушил т. 7 и т. 17, б. "а" и "б" от Етичния кодекс, допуснал е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на вътрешните работи. Заповедта е връчена на 11.03.2009 г. лично на наказаното лице. Дисциплинарното производство е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-899 от 24.02.2009 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР лично на 24.02.2009 г. и в писмена покана от същата дата, също така връчена лично, му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 25.02.2009 г. писмени обяснения същият е посочил, че вечерта преди инцидента е изпил около 100 грама алкохол заедно с предварително изписани лекарства за болки в черния му дроб и няма обяснения защо погълнатият алкохол не се е разградил до настъпването на пътното произшествие в гр. Чирпан. Горната концентрация на алкохол обяснява евентуално с реакцията на организма между погълнатия алкохол и предписаните му лекарства, за който ефект не е бил предупреден от лекуващия го лекар. Уведомил е КАТ в гр. Чирпан и е дал кръвна проба. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка № Я-2024 от 26.02.2009 г., съобщена на служителя на същата дата, за което той в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. Върху справката служителят е отбелязал, че има възражения относно съдържанието й. В 3-дневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР жалбоподателят е дал допълнителни възражения с вх. № РЗП-2495 от 27.02.2009 г. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи № Я-2087 от 4.03.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 10.03.2009 г. въз основа на установените в рамките на производството данни министърът на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на атакуваната заповед. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР и по-точно чл. 17, б. "б" от Етичния кодекс, т. е. осъществил е състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административнонаказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност са правилни. Твърдението в обяснението на С. Гърков, че причина за нарушението е евентуално чернодробното му заболяване, е недоказано. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Жалбоподателят не може сам да преценява въздействието на погълнатия от него алкохол в комбинация с предписани му от лекар лекарства. В дисциплинарното и в съдебното производство С. Гърков не е представил доказателства в тая посока. Обществото има изградено ясно отрицателно отношение към шофирането на МПС след употреба на алкохол поради изключително високата степен на обществена опасност на такъв вид поведение, още повече от страна на служители на МВР, които са призвани да контролират и санкционират такова поведение. С оглед изложеното Върховният административен съд - трето отделение, намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,