Решение № 7104 от 13.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез ст. юрисконсулт Евтимов срещу Решение 7131 от 30.11. 2021г., постановено по адм. дело 11340/ 2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител в жалбата твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Отбелязва, че от постановеното съдебно решение не става ясно въз основа на кои актове се претендира горепосочената имуществена вреда, което прави така предявената искова претенция недоказана и съответно уважаването й е незаконосъобразно и немотивирано. Счита, че ищецът не е доказал елементите от сложния фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ. На следващо място смята, че съдебният състав е следвало да отхвърли иска на Викас ЕООД, като погасен по давност на основание чл.114 от Закона задълженията и договорите (ЗЗД). Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Касационният жалбоподател- Национална агенция за приходите (НАП) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт С. Евтимов моли да се уважи така подадената касационна жалба и да се отмени решението на Административен съд София град, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за осъществено процесуално представителство. Ответникът- "Викас" ЕООД в открито съдебно заседание, чрез адв. Д. Балкански от САК моли за постановяване на решение, с което се отхвърли касационната жалба, като се остави в сила решението на Административен съд София град, като правилно и законосъобразно. Моли да се присъдят направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при спазване на всички предпоставки за допустимост. Производството пред Административен съд София- град е започнало по искова молба от Викас ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, улица Г.С. Раковски 133, чрез процесуален представител адв. Д. Балкански от САК, против Национална Агенция по приходите - София, с искане за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни от съда ревизионни актове 1801000817 от 12.05.2010 г., 1801000815 от 20.05.2010 г., 180901224/ 17.05.2010 г., 181001329/10.06.2010 г., 180100221/ 04.08.2010 г., 03251100317/ 13.01.2012 г., 0325140005/ 18.03.2014 г. и незаконосъобразни действия на служители на ответника в хода на ревизионните производства по издаване и обжалване на посочените ревизионни актове. В резултат на съдебното производство Административен съд София- град е уважил предявената претенция. Решаващият съд е обсъдил ревизионните производства, тяхната продължителност и издадените ревизионни актове. Срещу дружеството последователно са започнали седем ревизионни производства от 01.01.2009 г. до 17.12. 2009 г., както и на 25.01. 2010 г., и 21. 08.2013 г. Нито едно от ревизионните производства не приключва в първоначално определения срок. От фактическа страна е установил, извършените действия на служителите на Национална агенция по приходите, с които на няколко пъти е удължено времето на провеждане на ревизиите. Тези заповеди за спиране на ревизионните производства са били отменени като незаконосъобразни, като с Определение 1089/ 07.02.2013 г., постановено по ч. административно дело 556/ 2013 г., е отменена Заповед 623/ 19.08.2010 г., с която е спряно производството по жалбата срещу РА 180901224/ / 17.05.2010 г. С Определение 1112/08.02.2013 г. постановено по ч. адм. дело 570/ 2013 г. е била отменена Заповед 770/ 24.09.2010 г., с която е спряно производството по жалбата срещу РА 180100221/ 04.08.2010г. След като с Решение 16559/ 27.12.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 8485/ 2011 г. е отменен РА 1801000817 /12.05.2010 г., който данъчните органи считат за преюдициален спрямо останалите, дружеството е поискало от директора на дирекция ОУИ- Варна да възобнови производствата по обжалване на останалите ревизионни актове. Производствата са възобновени, но е последвало ново спиране на основание чл.34, ал.2 ДОПК наличие на данни за извършено престъпление. Тези заповеди за спиране са обжалвани и са отменени с влезли в сила съдебни актове на АС Варна. Ревизионните производства са приключили с издаването на следните ревизионни актове: РА 1801000817 от 12.05.2010 г., РА 1811000815 от 20.05.2010 г., РА 180901224/ 17.05.2010 г., РА 181001329/ 10.06.2010 г., РА 1800100221/ 04.08.2010 г., РА 03251100317/ 13.01.2012 г., РА 0325140005/ 18.05.2014 г. Всичките издадени РА са отменени с влезли в сила съдебни решения. С Решение 1303/ 30.05.2011 г. по адм. дeло 2744/ 2010 г. се отменя РА 181001329/ 10.06.2010 г. Решението е оставено в сила с Решение 5377/12.04.2012 г. по адм. дeло 9248/ 2011 г. на Върховния административен съд. С Решение 2041/ 26.07.2012 г., постановено по адм. дело 1684/ 2012г., на АС Варна се отменя РА 03251100317/ 13.01.2012 г. Това решение е оставено в сила с Решение 8308/ 12.06.2013 г. постановено по адм. дело 11500/ 2012 г. от Върховния административен съд С Решение 2439/ 01.12.2016 г. по адм. дело 431/ 2015г. на АС Варна е отменен изцяло РА 1811000815/ 20.05.2010 г. Това решение е отменено от Върховния административен съд с решение 10587/ 22.08.2017г. по адм. дело 647/ 2017г. и делото върнато за ново разглеждане. При повторното гледане е постановено Решение 1254/ 11.06.2018 г. по адм. дело 2514/ 2017 г. на АС Варна, с което жалбата е отхвърлена. С Решение 1689/ 07.02.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 9102/ 2018 г. РА 181000815/ 20.05.2010 г. е прогласен за нищожен. С Решение 1005 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело 2116/ 2013 г. е отменен РА 180901224/ 17.05.2010 г. Решението е оставено в сила с Решение 6420/ 02.06.2015 г,. постановено от Върховния административен съд по адм. дело 8150/ 2014г. РА 180100221/ 04.08.2010 г., е отменен първоначално с Решение 279/13.02.2014г. по адм. дело 1967/ 2013г. на АС Варна, като с Решение 3616/31.03.2015г. постановено по адм. дело 4891/ 2014г. от Върховния административен съд е отменено решението и делото върнато за повторно разглеждане от АС Варна. С Решение 2197/ 26.10.2015 г., постановено по адм. дело 1039/ 2015 г. на АС Варна е отменен РА 180100221/ 04.08.2010 г. Това решение е оставено в сила с Решение 6159/ 25.05.2016 г., постановено по адм. дело 14303/ 2015 г. на Върховния административен съд. С Решение 16559/ 27.12.2012 г., постановено по адм. дело 8485/ 2011г. на Върховния административен съд е отменен РА 181000817/ 12.05.2010 г. При обжалването му РА 0325140005/ 18.05.2014г., първоначално е потвърден с Решение 920/ 27.04.2015г. постановено по адм. дело 2164/ 2014г. на АС Варна, като с Решение 14056/ 21.12.2015г., постановено по адм. дело 7372/ 2015г. на ВАС решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от АС Варна. При повторното разглеждане с Решение 408/ 09.03.2017 г., постановено по адм. дело 5/ 2016 г. на АС Варна този ревизионен акт е обявен за нищожен. Решението е оставено в сила с Решение 11321/ 27.09.2017 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело 4476/ 2017 г. С оглед горното съдът е намерил, че е налице първото от двете визирани в исковата молба основания- отменени незаконосъобразни административни актове. Посочил, че безспорно се установило по делото, че всички издадени от директора на Дирекция ОДОП Варна и в производството по чл.152 и сл. от ДОПК заповеди за спиране по чл.34, ал.2 ДОПК са отменени от съда като незаконосъобразни, като постановени без основание. След като заповедите за спиране на трите производства са отменени с три определения на Варненския административен съд, постановени по реда на чл.34, ал.5 ДОПК, последвалите действия на данъчната администрация противоречали на правната логика, въпреки че, чл.34, ал. 7 ДОПК изрично повелява, че определението на съда е окончателно, е предприето оспорване на необжалваемото Определение 1112/ 08.02.2013 г. на АС- Варна пред тричленен, а след това и пред петчленен състав на ВАС. Решаващият съд приел за неоснователно възражението на ответника за изтекла давност, поради това, че три ревизионни акта- РА 181001329/ 10.06.2010 г., РА 1801000817 от 12.05.2010 г. и РА 03251100317/ 13.01.2012г. са отменени с влезли в сила съдебни решения. Тези три РА не следвало да се разглеждат отделно от останалите актове и действия на данъчната администрация. Всички незаконосъобразни актове и действия следвало да се разглеждат в тяхната цялост като съвкупност, тъй като всяко едно допринасяло за настъпването на вредоносния резултат. В исковото производство е назначена съдебно- счетоводна експертиза, като в заключението са разгледани, разходите и допълнително възникналите плащания на дружеството, свързани с изтегления кредит. Вещото лице е посочило, че възможно е било да бъде погасено задължението по кредита към Уни кредит Булбанк АД, по договора за банков кредит към датата на падежа 23.02. 2011 г., в случай, че към тази дата изцяло е бил възстановен декларираният ДДС по СД за периода от 01.01. 2009 г. до 31.12. 2009 г. Дружеството жалбоподател е било с нормално протичаща основна дейност до 2009г. вкл. През 2010 г., дейността е значително съкратена (намалена) и през следващите години е окончателно прекратена. Било е възможно Викас АД да възстанови значителна част от дължимата към банката сума и да продължи стопанската си дейност, в резултат на отмяната на трите акта: РА 181001329/ 10.06.2010 г., РА 1801000817/ 12.05.2010 г. и РА 03251100317/13.01.2012г. От заключението на вещото лице се установявало, че възможно е било да бъде погасено задължението по кредита към банката, по договора за банков кредит към датата на падежа 23.02.2011 г., в случай, че към тази дата изцяло е бил възстановен декларираният ДДС по СД за периода от 01.01.2009 г. до 31.12. 2009 г.. Тези именно такси, лихви и разноски в претендирания размер, представлявали причинена на ищеца имуществена вреда, която е подлежала на обезщетяване. Поради това и предявеният главен иск, като основателен и доказан е бил уважен. Основателността на главния иск обуславяла и основателността на акцесорната претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда (19.11.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Поради това и предявеният главен иск, като основателен и доказан, е бил уважен за целия претендиран размер. Решението е ПРАВИЛНО. Административният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а АПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, тази агенция отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е за ищеца. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск- чл.4 ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване с необходимите за това доказателства- чл.153 ГПК. В тежест на ищеца по чл.154 ГПК е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, за наличието на изтекла погасителна давност. Отчитайки свързаните ревизионни производства следва да се приеме наличието на продължилите във времето адм. процедури, както и продължилите във времето съдебни спорове. РА 180100221/ 04.08.2010 г. е отменен първоначално с Решение 279/13.02.2014г. по адм. д. 1967/ 2013г. на АС Варна, като с Решение 3616/ 31.03.2015г. постановено от Върховния административен съд по адм. дело 4891/ 2014г. е отменено решението и делото върнато за повторно разглеждане от АС Варна. С Решение 2197/ 26.10.2015 г., постановено по адм. дело 1039/ 2015 г. на АС Варна е отменен РА 180100221/ 04.08.2010 г. Това решение е оставено в сила с Решение 6159/ 25.05.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело 14303/ 2015 г. Съответно от влизането в сила на отменителното съдебно решение на ВАС на 25.05.2016 г. до подаване на исковата молба (19.11.2020 г.) не е изтекъл давностния срок, предвиден в чл.110 ЗЗД. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липсата на конкретизация на това от кой адм. акт- какви са настъпилите вреди. Производствата са свързани, което се приема и ответната администрация. Със заповеди с номера: 583/ 27.07.2010 г., 623/ 19.08.2010 г. и 770/ 24.09. 2010 г. е постановено спиране на производствата по жалбите срещу РА 181000815/ 20.05.2010 г., РА 180901224/ 17.05.2010 г. и РА 1800100221/ 04.08.2010 г. Спирането е обосновано с констатирана преюдициалност на производството по обжалване на РА 181000817 от 12.05.2010 г., спрямо останалите административни производства. Сходство се открива и в последващото спиране на тези производства на едно и също основание- чл.34, ал.2 ДОПК. Макар и да има няколко отменени административни акта те съществуват във фактологична и правна зависимост, което е обусловило и настъпването на общия вредоносен резултат. Съответно тези заповеди за спиране са обжалвани и са отменени с влезли в сила съдебни актове на АС Варна. Свързаността в производствата произтича и от получените вреди, които се състоят от допълнителните разходи при обслужването на кредита. Правилно съдът е преценил наличието на незаконосъобразни административна актове. Всичките издадени РА 1801000817 от 12.05.2010 г., 181000815 от 20.05.2010 г., РА 180901224/ 17.05.2010 г., РА 181001329/ 10.06.2010 г., РА 1800100221/ 04.08.2010 г., РА 03251000131/ 01.12.2019 г., РА 0325140005/ 18.03.2014 г. са отменени с влезли в сила решения на Върховния административен съд. Правилно съдът е приел за доказано наличието на отменен административен акт, представляващ първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.2 ЗОДОВ. В случая е налице и имуществена вреда, представляваща претърпяната загуба. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. В случая такава е налице, тъй като вследствие на вредоносното събитие дружеството обеднява, търпи лишение, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Правилно съдът е преценил, че е установено увреждане в имуществената сфера на ответника, което е довело до намаляване на неговия патримониум именно в резултат на незаконосъобразните РА. Несъмнено разходите свързани с издаването и поддържането на банковата гаранция, по повод на която е възникнало задължение за дружеството са вреди, които представляват платените наказателни лихви, такси и комисионни. Имуществото на дружеството е намаляло със заплащането на такси, разноски и наказателни лихви. Нещо повече Дружеството не е могло да функционира нормално и е поставено в невъзможност да използва оборотни средства, да сключва сделки и да поддържа стокообмен осигуряващ приходи и положителен счетоводен баланс. Настоящият съдебен състав счита за правилен извода на адм. съд, че е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между незаконосъобразните актове и вредоносния резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са директно, адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния адм. акт. В случая са налице такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Поради невъзстановяването на данъчния кредит и наложените обезпечителни мерки дружеството е било в невъзможност да обслужва своите текущи задължения. Налице е верига от причинно- следствени връзки между отменените актове и получената имуществена вреда за лицето. Правилно съдът е преценил, че вероятно ищецът би могъл да върне банковия кредит и да продължи стопанската си дейност ако инициираните ревизионни производства са приключили в разумните законоустановени срокове в ДОПК. Това обаче не се е случило, поради поредица незаконосъобразни актове и действия на данъчната администрация, които необосновано дълго са удължили ревизионните производства. Налице е било блокиране на дейността, чрез лишаване от средства, без възстановяване на данъчния кредит. В този смисъл е експертното заключение, подробно обсъдено от АССГ. Същото не е оспорено от страните и не е поискана допълнителна експертиза, която да отговори на уточняващи въпроси. По веригата между противоправното поведение и резултата от него са налице юридически факти, но те не са от такъв вид, че да прекъсват тази верига. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не се прекъсва причинно- следствената верига в случая. Правилно първостепенният съд е преценил, че в случая са установени всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал претендираните от него имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните адм. актове. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД. В случая същата е дължима, така както е поискана, а именно от 19.11.2020 г., когато е подадена исковата молба. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. На дружеството- ответник по касация се дължат разноски, като в тази връзка е неоснователно възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, НАП следва да бъде осъден да заплати в полза на дружеството разноските, в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева. Техният размер не е завишен предвид фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,