Решение № 6945 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. Н., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 79 от 06.01.2025 г., постановено по адм. д. 1376 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково. Твърди неговата неправилност, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на А. (собствено име) М. К.(бащино име) Н. (фамилно име), гражданин на Сирия, против Решение 11989 от 18.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По делото е установено, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 05.08.2024 г., Н. подал молба за предоставяне на международна закрила, рег. УП 33708 от 06.08.2024 г. л. 77 от първоинстанционното дело. Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ л. 54, пак там. В изготвения за чужденеца регистрационен лист (л. 75-76, пак там) е отразено, че същият е роден в гр. Халеб, Сирия, на 11.01.2000 г., с етническа принадлежност [заличен текст], притежава основно образование, с професия шивач, семейно положение неженен. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред, като след изискване и получаване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, събиране на доказателства и провеждане на интервю с Н. (на 23.08.2024 г.), Председателят на ДАБ е постановил оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, с който е приел, че не са налице основания за предоставяне на сирийския гражданин, на статут на бежанец и на хуманитарен статут, съгласно изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решаващият състав на Административен съд Хасково, като разгледал по същество жалбата на Н. против Решение 11989 от 18.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, е формирал извод за нейната неоснователност. Мотивирал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Счел е, че същото е в съответствие с материалния закон. Преценил е, че административният орган, като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в сирийските райони Дамаск, Халеб, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус, е извършил правилна преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Н.. На основание чл. 142, ал. 2 АПК, е съобразил актуалната социално-политическа картина в държавата по произход на чуждия гражданин след падането на режима на президента Башар Асад, отразена в Справка, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, вх. МД-02-124 от 12.12.2024 г. (от л. 99 до л. 104 от първоинстанционното дело), представена от ответния административен орган в хода на съдебното производство. Заключил е, че оспореното Решение 11989/18.11.2024 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от релевираните от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната му. От разказаната от кандидата за международна закрила бежанска история не се разкрива лицето да изпитва страх от преследване в държавата му по произход, заради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От проведенето с Н. на 23.08.2024 г. интервю (Протокол, рег. УП 33708/23.08.2024 г. от л. 48 до л. 51 от първоинстанционното дело) се установява, че той не е арестуван или осъждан в родината му, не е имал проблеми с официалните власти или с друг субект по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ, извършващ преследване, заради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия, не е бил член на религиозни организации, политически партии или въоръжени групировки. На въпроса защо е напуснал страната си (л. 50, пак там), посочва заради войната , влошената икономическа обстановка ( Няма работа, няма ток, няма вода... ; Няма кой да се грижи за семейството ми... ) и опасенията му, че ще го вземат в казармата , тъй като не е отбил задължителната в страната редовна военна служба. Заявява, че роднините му, които живеят в Сирия, също биха напуснали, ако имаха повече финаснови средства. Така съобщените от лицето причини във връзка с усложнената в родината му икономическа обстановка към конкретния момент настоящият състав на касационната инстанция преценява като такива от икономически характер търсене на по-добри условия за живот и реализация за него и семейството му. Същите обаче не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец. За сирийския гражданин не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. В проведеното в хода на административното производство интервю лицето твърди, че е имало възможност да отлага отбиването на задължителната военна служба, но че бил получил призовки няколко пъти. Излага опасения, че ще бъде мобилизиран, ако се завърне у дома. Не заявява обаче спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии, организации или недържавни субекти заради негов отказ да бъде мобилизиран или да е принуждаван да участва против волята си от субект, извършващ преследване, във вътрешния въоръжен конфликт в Сирия към конкретен момент, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ. Установява се, че не е проявил процесуална активност да докаже обективността на притесненията си, представяйки копия на твърдените призовки и техния вид (за отбиване на редовна военна служба или за мобилизация) пред административния орган или в хода на първоинстанционното производство. Съгласно т. 168 от раздел B на Глава V от Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации (ООН) за бежанците, едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Поради това страхът на първоинстанционния и касационен жалбоподател, че ще го вземат в казармата не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека живот, свобода или физическа цялост. Доказателства за такива събития липсват по делото, поради което правилен и обоснован е крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на Председателя на ДАБ в частта му, в която на Н. е отказан статут на бежанец. Решаващият състав на Административен съд Хасково е приложил точно материалния и процесуалния закон, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против постановения от компетентния административен орган отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут. Личната бежанска история на чужденеца не съдържа факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Липсва реална опасност Н. да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си, тъй като от изготвените в хода на административното производство две справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Сирия (л. 17-34 от първоинстанционното дело) се установява безспорно наличието в Сирия към датата на постановяване на спорния акт на вътрешен въоръжен конфликт, които обаче не е придружен от безогледно насилие. Понятието въоръжен вътрешен конфликт е обсъдено подробно в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното означава, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. Директива 2004/83/ЕО е отменена с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), но текстът на чл. 15 от отменената директива е повторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено от СЕС в гореобсъдените решения е запазило своето значение. В съответствие с материалния закон нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и доколкото сигурността в държавата по произход на Н. е претърпяла изменение след постановяване на спорния акт, решаващият състав на Административен съд Хасково е съобразил актуалните данни, събрани от публично достъпните източници на информация, касаещи сигурността в Сирия след падането на режима на президента Башар Асад, инкорпорирани в Справка, вх. МД-02-124/12.12.2024 г. (л. 99-104, пак там), представена от ответния административен орган в хода на първоинстанционното производство. От нея е видно, че през ноември 2024 г. ислямската групировка Хаят Тахрир ал Шам (HTS) започва, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции, голяма офанзива в Северозападна Сирия, а в началото на декември същата година пада режимът на президента Башар Асад, сменя се властта и в страната започва политически преход, съпътстван от подобрена, като цяло, ситуация на сигурност. За положителната промяна в областта на сигурността свидетелства и представената от ответника по касация в касационното производство Справка, вх. МД-02-200/08.04.2025 г. (л. 33-35 от касационното дело), съгласно която на 29.03.2025 г. сирийският президент Ахмед ал Шараа е обявил преходно правителство, декларирало съвместна воля за изграждане на нова държава , основана на върховенството на закона. Основните приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Считано от 08.12.2024 г. до 27.03.2025 г. 371 900 хиляди сирийци от съседни страни са се завърнали в родината си. По данни на Работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г. насам 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход в Сирия. На тези лица се оказва подкрепа от Върховния комисариат на ООН за бежанците. От анализа на така събраните от ДАБ данни може да се заключи категорично, че на територията на сирийската държава вече липсва вътрешен въоръжен конфликт, поради което не са налице основания да се смята, че, ако Н. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. В контекста на изложеното, като е отхвърлил жалбата на сирийския гражданин против Решение 11989 от 18.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия