Решение № 519 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2019 г.

Решение № 519 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Димитров, срещу решение № 11858/14.08.2019 г., постановено по адм. д. № 4849/2018 г., по описа на Върховен административен съд – Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-1292/22.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като не са обсъдени доводите на касатора за наличие на досъдебно производство по случая, във връзка с чл. 31, ал. 3 от Конституцията, чл. 16 от НПК, чл. 195, ал. 3 и 4 и чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Нарушението не е доказано, в заповедта и съдебното решение не е отразено в какво се изразява уронването на престижа на службата. Не са взети предвид дадените от касатора обяснения, върху които е поставена резолюция от дисциплинарния орган на същата дата, на която е издадена заповедта. Съдът не е обсъдил допуснатите от дисциплинарния орган нарушения на чл. 206, ал. 2 и 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Моли да бъде отменено решението, като вместо него се отхвърли оспорването срещу заповедта. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Йорданов, поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът – министърът на вътрешните работи, редовно уведомен, не се явява, представлява се от процесуалния си представител юрк. Йовчева със становище за неоснователност на касационната жалба. Не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на Конституцията, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители, а не поради наличие на досъдебно производство за извършено престъпление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено следното: С процесната заповед № 8121 К-1292/22.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор С. Димитров – полицейски инспектор V степен /ТП/ в група "Охранителна полиция" към Районно управление /РУ/ – Омуртаг при ОД на МВР – Търговище. Заповедта е издадена на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 204, т. 1 от ЗМВР, за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Заповедта е издадена въз основа на проведено дисциплинарно производство, образувано със заповед № 8121 К-7864/02.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпило предложение рег. № 363 р-18387/23.10.2017 г. по описа на ОДМВР – Търговище и приложенията към него, с данни за извършено тежко нарушение от инспектор С. Димитров. Същият е депозирал в ОДМВР Търговище докладна записка рег. № 363 р-18101/17.10.2017 г. за извършени на 17.10.2017 г. процесуално-следствени действия в рамките на образувано срещу него досъдебно производство. За изясняване на данните за извършено от инспектор Димитров нарушение на служебната дисциплина, с писмо рег. № 363000-14882/19.10.2017 г. по описа на ОДМВР-Търговище, изпратено до Окръжна прокуратура – Търговище, са поискани заверени копия на материалите, послужили за образуване на досъдебното производство – протоколи за разпит на свидетели и да извършени процесуално-следствени действия срещу служителя. Материалите са представени от Окръжна прокуратура Търговище с писмо вх. № 363000-14953/20.10.2017 г. В резултат на проверката е издадена обобщена справка рег. № 363 р-21913/19.12.2017 г., към която са приложени всички материали от проведено дисциплинарно производство срещу инспектор С. Димитров. Дадено е становище рег. № 363 р-22380/28.12.2017 г. на дисциплинарно разследващата комисия, с мнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя с рег. № 366 р-13136/01.08.2017 г. по описа на ОДМВР – Омуртаг. Дисциплинарно наказващият орган е разгледал и обясненията и възраженията на Димитров с № 18101/17.10.2017 г., № 36300-16208/13.11.2017 г., № 363 р-21438/13.12.2017 г., № 22073/21.12.2017 г. и № 363 р-2201/02.02.2018 г. Органът приема, че Димитров е извършил следното нарушение на служебната дисциплина: В периода от 04.07.2017 г. до 20.09.2017 г. инспектор С. Димитров е узнал от И. Асенов за осъществената подготовка и предприетите действия по извършване на престъпление от общ характер – използване на неистински официален документ, свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено на името на Асенов. Димитров вместо да предприеме действия за предотвратяване на престъплението, е обещал на Асенов, като използва възможностите си на полицейски служител в МВР, да провери в информационните фондове на МВР полско СУМПС, издадено на името и с данните на Асенов /за което е знаел, че е неистински официален документ/ и да му съдейства за подмяната на същото с българско такова. Установено е, че Димитров е придружил Асенов до гишетата за подаване на документите и собственоръчно е попълнил документите за промяната в сградата на КАТ – Търговище. Независимо, че е знаел, че полското СУМПС не е издадено по законово определен ред, поради което представлява неистински документ, като служител на МВР, Димитров е обещал и е извършил действия по използването му при опит за подмяна с българско СУМПС. С действията си, според дисциплинарния орган, служителят е нарушил т. 13, т. 15, т. 19, т. 20 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и последвалите му изменения, с които служителят се е запознал срещу подпис с протоколи № 1223/02.02.2012 г. и № 15143/26.08.2014 г., приложени в дисциплинарната преписка на л. 86. Нарушенията на Етичния кодекс са цитирани заповедта както следва: по т. 13 – "Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: а) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2016 г.) законност - изпълнение на служебните задължения в съответствие със законите на страната и при зачитане и спазване правата и основните свободи на гражданите, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния независимо от техния източник, повод или причина; е) (изм. - ДВ, бр. 47 от 2016 г.) почтеност - морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за поведение, при вземане на решения или упражняване на правомощия, като не приема материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност"; т. 15 – "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 - "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 – "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си"; т. 83 – "Държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване". В заповедта е посочено, че деянието на Димитров води до загубване на доверие в полицейската институция, станало е достояние и на други лица извън МВР /прокурори и следователи от Окръжна прокуратура – Търговище, ОСлО - Търговище, И. Асенов, Г. Хабилова и М. Грънчаров – видно от приложени в преписката обяснения и сведения от тези лица/. С това е уронен авторитета и престижа на МВР, с оглед на по-високите морални изисквания към служителите в МВР и задълженията им за осъществяване на дейността на МВР за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, които следва да се спазват в работно и извънработно време. Предвид така описаното нарушение в заповедта и доказателствата в дисциплинарната преписка, със съответната правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронване престижа на службата", със заповедта е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. В мотивите на оспореното решение, тричленният състав е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Касаторът е уведомяван своевременно за образуването и воденето на дисциплинарното производство, като е реализирал възможността си да даде обяснения и да направи възражения няколкократно. Както правилно е приел съдът, било е гарантирано пълно и всеобхватно изследване на доказателствата от значение за обективното и всестранно изясняване на фактическата обстановка. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства – подробно описани в заповедта и приложени в преписката по дисциплинарното производство. Въз основа на горното, тричленният състав е обосновал правни изводи за доказаност на описаното в заповедта нарушение, извършено от жалбоподателя. Отхвърлил е жалбата, приемайки законосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон към приетата за установена фактическа обстановка възоснова на доказателствата по делото. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че деянието представлява дисциплинарно нарушение, както и че е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна извършването му, съответно вината на наказаното лице като форма на съзнателно поведение и отношение към него. Съдът е обсъдил и описал доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Съдебният акт е надлежно обоснован, след служебна проверка на административния акт. Неоснователни са касационните доводи за липса на мотиви, доколкото дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и обсъдил подробно в заповедта направените пояснения и възражения на Димитров в хода на дисциплинарното производство. Изложил е подробно фактически и правни доводи защо не приема възраженията за основателни, на база извършен задълбочен анализ и преценка, за който свидетелства изложението на мотивите на самата заповед. Налице е анализ и обосновка относно определянето на дисциплинарното наказание, с оглед изисканата и приета кадрова справка на служителя, цялостното му поведение в службата, наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Неоснователни са и доводите на касатора, че не е взето предвид образуваното досъдебно производство за същото деяние, за което е проведено и дисциплинарното такова. В случая не се установява твърдяното от касатора нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателнопроцесуалния кодекс, според които обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Дисциплинарното производство, е отделно и различно по своята същност административно производство. В ЗМВР не е предвиден изрично и императивно този принцип при реализиране на дисциплинарната отговорност. Дори да се приеме, че такава връзка е налице, тя би била относима към хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Докато в случая е налице дисциплинарно наказание с основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, относимо към деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Тези две различни хипотези са разграничени от законодателя, който ги е поставил в отделни точки, като условието за установяване на извършено престъпление е предвидено като преюдициално условие само в хипотезата по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не и по т. 13 от същата разпоредба. Според чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Тоест, дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната. Според установената съдебна практика, няма законова пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство по реда на НПК да се приобщят в дисциплинарното производство за установяване на деяния, съставляващи дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР. Също така, в хода на дисциплинарното производство е извършено самостоятелно разследване на поведението на служителя и в заповедта са посочени конкретните фактически действия и бездействия, с които според дисциплинарнонаказващия орган С. Димитров е нарушил етичните норми, като са цитирани конкретните правила от Етичния кодекс. В хода на дисциплинарното дело е установено поведение, свързано с нарушаване на конкретни етични правила, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Анализът на относимите доказателства в административната преписка, установява конкретните факти и обстоятелства, които безспорно осъществяват нарушение на етичните правила за поведение. Правилни за изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като касаторът е запознат със заповедта, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения и обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, дисциплинарното производство приключва в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР служителят е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Дисциплинарното нарушение е извършено периода от 04.07.2017 г. до 20.09.2017 г., административната преписка е представена на дисциплинарно наказващия орган със становище рег. № 363 р-22380/28.12.2017 г. по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 22.02.2018 г. Обосновани и съответни на закона са изводите, че заповедта са цитирани нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед от 25.07.2014 г., които са нарушени. В съответствие с целта на производството по чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закон. Заповедта за дисциплинарно наказание съдържа всички реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съобразена е с актуалното съдържание на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. (обн., ДВ, бр. 67/2014 г.) и материалния закон – чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Доводите на касатора, че нарушението на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е основание за налагане на дисциплинарно наказание, са неоснователни. Съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден съгласно чл. 150, ал. 1 и 2 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи и обнародван в Държавен вестник, който служителите са длъжни да спазват. Касационната инстанция приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Преценката на съда въз основа на всички доказателства по делото, установява по безспорен начин извършването на нарушение, което е "тежко" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата, и за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, като службата в МВР се упражнява от служители, които са длъжни да спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното искане за разноски от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 78, ал. 8 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди С. Димитров да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия