Решение № 8602 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13651/2020 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сън Риъл ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Петкова, против решение 1589/29.10.2020 г., постановено по адм. дело 528/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реално осъществени услуги по процесните фактури. Намира за необосновани и несъобразени с ангажираните по делото доказателства изводите на първоинстанционния съд, че отчетените от дружеството разходи са документално необосновани. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата. Искането от съда е за отмяна на атакувания съдебен акт и за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение с доводи изложени в представена по делото молба-становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 725,89 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е ревизионен акт Р-03000319002361-091-001/31.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 323/22.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който на Сън Риъл ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 5 889,61 лв. и лихви в общ размер на 2 028,24 лв. в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за посочените периоди с непризнати разходи по фактури, издадени от австрийското дружество "Staler e. U", като документално необосновани. За да отхвърли жалбата на Сън Риъл ЕООД, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените по делото доказателства и заключението на вещото лице по извършената съдебна компютърно-техническа експертиза и е приел, че процесните разходи, документирани със спорните фактури, са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите за услуги са действително извършени. Заключил е, че с ревизионния акт законосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, в резултат на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. С ревизионния акт в обжалваната част са установени допълнителни задължения по ЗКПО в резултат на извършено увеличение на декларирания от дружеството финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с непризнати за данъчни цели счетоводно отразени по сметка 602 "Разходи за външни услуги" разходи по 12 бр. фактури за 2014 г., 13 бр. фактури за 2015 г. и 11 бр. фактури за 2016 г. с предмет поддръжка на сайт и др., издадени от австрийското дружество "Staler e. U." с VIN ATU66339928. Във връзка с издадените фактури е представен договор за услуга, сключен на 1.05.2011 г., с възложител "Сън Риъл" ЕООД и изпълнител "Staler. e. U.", по силата на който изпълнителят се задължава да: анализира продажбите на недвижими имоти в Европа и в частност Виена, Австрия; управлява SEO; извършва онлайн маркетингови кампании; поддържа web страницата на възложителя - sunreal. ru; презентира и рекламира заявените от възложителя други негови web страници, посредством включването им в специализирани web страници и портали. Договорът е със срок на действие една година от датата на подписването му на 1.05.2011 г. Цената на услугата е фиксирана на 2000 евро без ДДС месечно възнаграждение. Освен стойността на услугата, възложителят се задължава да предостави на изпълнителя и сумите, които ще бъдат изразходвани от изпълнителя, от името и за сметка на възложителя, като за целта бъдат набавяни и предоставени съответните разходни документи. Със сключено допълнително споразумение на 27.04.2012 г. към договора за услуга е променен предмета на същия, като е отпаднала клаузата "изпълнителят да анализира продажбите на недвижими имоти в Европа и в частност Виена, Австрия" и е удължен срока на договора до 31.12.2016 г. Установено от ревизиращия екип, че в анекса изпълнителят е идентифициран различно с наименование "Staler", както и с несъществуващ данъчен номер, а с посочения в договора от 2011 г. австрийски данъчен номер ATU66339928 е регистриран "Mag Penev Stanimir Bonev", а не "Staler. e. U.". Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 от ЗКПО сочи, че счетоводния разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. За целите на облагането по ЗКПО правилно съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя, който претендира правото да приспадне разходи от финансовия си резултат за данъчно облагане, е да установи, че фактурите документират реални стопански операции, а такова доказване относно доставките от посочения като доставчик на услугите "Staler. e. U." с VIN ATU66339928 не е извършено. Правилно съдът е отчел, че предмета на договора е разнороден и специфичен, което предполага изпълнителят "Staler. e. U." да притежава знания, способности и умения за организиране и поддържане на онлайн маркетингови кампании, на електронни страници, извършване на анализи и др., респ. различна по своята специфика кадрова и техническа обезпеченост на изпълнителя за всяка от тези дейности, но установявания в тази насока липсват по делото. Други документи, освен фактурите и договора за услуга, не са представени в ревизионното и съдебно производство. Отделно, не са представени и доказателства за изпълнение на клаузите на договора. Съгласно т. 9 от договора, възложителят се задължава в срок от 10 дни от подписване на договора да предостави за нужните на изпълнителя материали за изпълнение на поетата работа, а именно: изходни материали за обекта/тите; качествени снимки и визуализация, актуална ценова оферта за предлаганите обекти и начините на плащане, срокове и др. Съгласно т. 10 от договора възложителят се задължава във възможно най- кратък срок да извършва изискваните от Изпълнителя промени по сайта, както и да осигури статистика на посещенията с цел проследяване на ефективността на кампаниите. Съгласно т. 16 от договора, всички съобщения във връзка с договора се считат за валидно извършени, ако са изпратени на следните е-мейл адреси, които адреси на изпълнител и на възложител не са посочени. В случая, от страна на изпълнителя и от ревизираното лице не са представени задание от възложителя за основните параметри на кампанията, която изисква, изходни материали - статистически данни, ценови оферти за предлаганите обекти и начините на плащане, срокове, търговска кореспонденция между тях, SEO одит, отчети за извършена работа, протоколи и други документи, установяващи реално престиран резултат. Обосновано първоинстанционния съд е ценил неоспореното заключението на извършената съдебна компютърно-техническата експертиза, което констатира, че от начина на изграждане на платформата не може да се установи кой и кога точно е правил промени в сайта на жалбоподателя, защото системата не води такава статистика. От заключението също става ясно, че обновяването на интернет страницата на ревизираното лице се извършва директно от брокерите, на които е предоставен достъп за това, след публикуване и актуализиране на обяви за продажба на имоти. Следва да се отчете и констатираното в хода на ревизията, че за информационното обслужване, необходимо за дейността, дружеството използва външни доставчици, които предлагат сайтове, както и тяхното управление и поддръжка, за които дружеството е заплащало услуги за радио и интернет реклами. Касаторът твърди, че сайтът на дружеството е поддържан и обновяван от доставчика по фактурите, но видно от заключението на вещото лице, в случая липсват достоверни данни за изпълнителя на фактурирания разход. При липсата на относими доказателства за установяване на фактурираните доставки на услуги от сочения доставчик, обосновано решаващият съд е приел, че фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции, с което е нарушен принципа на документалната обоснованост, установен с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което законосъобразно е увеличен финансовия резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 725,89 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,