Решение № 407 от 4.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1369/2015 г.

Решение № 407 от 4.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1369/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия А. Л. С. и неговия защитник срещу решение № 130 от 6.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 72/2015 г., по описа на Апелативен съд - Варна. С присъда № 24, постановена на 26.02.2015 г. по НОХД № 1617/2014 г. по описа на Окръжен съд - Варна, подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 25.07.2014 г., в [населено място], в курортен комплекс "комплекс", при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 350 лева от владението на М. А. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1НК и чл. 54 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години, което следва да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор. С присъдата, на основание чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 2 НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража" и на основание чл. 189, ал. 3 НПК той е осъден да заплати разноски по водене на делото 79 лева. С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия С. с присъда по НОХД № 3316/2011 г. наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и осем месеца, като е определен първоначален "строг" режим за изтърпяването му. В касационната жалба на подсъдимия не се сочат конкретни касационни основания, но направените оплаквания са за неправилно осъждане при погрешен анализ на доказателствата, което е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Поддържа се, че не подсъдимият е осъществил престъплението, а негов автор е М. М. В допълнението към тази касационна жалба е направено и оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразило се в отказ да бъде разпитан като свидетел М. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В касационната жалба на защитника на подсъдимия се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че и първостепенния и въззивния съд са допуснали нарушения на процесуални правила, като не са изследвали задълбочено и обективно доказателствата по делото и не са уважили направеното искане за разпит в качеството на свидетел на М. М. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложеното наказание, което не се подкрепя с конкретни доводи. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство защитникът поддържа двете касационни жалби, като възпроизвежда отразените в тях оплаквания. Моли същите да бъдат уважени. Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, тъй като в хода на производството са събрани множество доказателства, които установяват факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия. Поддържа, че правилно са били анализирани тези доказателствата и вярно съдилищата са приели, че те по безспорен начин установяват извършването на престъплението и авторството на С. Моли да бъде отчетено, че той е бил разпознат като извършител на престъплението, а посочения от защитата свидетел М. е бил разпитан в това му качество. Пледира да не бъде намалявано наложеното на подсъдимия наказание, като твърди, че то е справедливо. Подсъдимият С. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали и са установили законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Основното оплакване, отразено в касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник е свързано с това, че решаващите съдилища незаконосъобразно са ценили гласните доказателства, като не са кредитирали обясненията на С., че не той, а друго лице е извършител на престъплението. Касационната инстанция прие, че по делото са събрани множество еднопосочни доказателства и доказателствени средства, който установяват авторството на подсъдимия. Правилно са ценени показанията на пострадалата Ч., която в разпитите си на досъдебното производство (в това число и в проведения разпит пред съдия) дава точно описание на извършителя на престъплението и впоследствие категорично разпознава подсъдимия С. Нейните показания частично кореспондират с показанията на свидетеля М. М., който поддържа, че при извършване на престъплението подсъдимият е бил там и макар и да сочи друг негов извършител (неустановено лице с първо име М.) показанията му не опровергават обвинителната теза. Касационният съд не може да възприеме и оплакването, че с отказа да бъде разпитан като свидетел посоченото от подсъдимия и свидетеля М. като извършител на престъплението лице с първо име М. е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Не съществува възможност да бъде издирен и разпитан в качеството на свидетел гражданин, за който не е известно нито фамилното име, нито има известен адрес. Така направеното искане правилно не е било уважено, тъй като за въззивния съд не е съществувала възможност да го удовлетвори. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че и според касационната инстанция в производството са събрани достатъчно доказателства, които установяват авторството на подсъдимия и след като съдът е преценил, че фактите по делото са напълно установени, отказът да бъде отложено делото и да бъде издирван неиндивидуализиран свидетел не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. В този смисъл са и решения по НД 26/2011 I НО, НД 66/99 II НО, НД 522/99 II НО и т. н. Предвид изложеното, съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по чл. 348, ал. 3 НПК и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен и делото не трябва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че правилно като смекчаващо отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства е ценена младата му възраст и не са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализацията на наказанието на С. вярно е отчетено, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и му е наложено наказание в размер на минималното, предвидено в санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал. 1 НК. Касационният съд приема, че правилно наказанието е определено при приложението на разпоредбата на чл. 54 НК, като не е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като липсват основанията за преминаване под законоустановения минимум. Действително подсъдимият е сравнително млад, но осъщественото от него престъпление е извършено в изпитателен срок то друго престъпление, което е идентично с настоящото. С определянето на минимално предвиденото от законодателя наказание, съдът вярно е отчел данните, досежно личността на С., обществената опасност на осъщественото от него престъпление и е преценил, че то е в размер, който дава възможност да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. Това наказание не е явно несправедливо пи смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК и не следва да бъде намалявано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение