Решение № 9544 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2015 г.

Решение № 9544 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13111/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Клуб Фешън" ЕООД, чрез процесуалния си представител, против Решение № 631/09.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2091/2011 г., на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-26/08.02.2011 г., на началника на РДНСК ЮЗР. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК /по пощата/ и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение АС-СГ е отхвърлил жалбата на "Клуб Фешън" ЕООД срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-26/08.02.2011 г., на началника на РДНСК ЮЗР с която на основание чл. 215, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Надстройка над вътрешен двор, присъединен към ресторант "Ревю" и вътрешно преустройство на офиси", изграден в ПИ № 3 от УПИ IV - за "ОЖС и търговски пасаж", кв. 471, м. "Центъра", по плана на гр. София. За да постанови този резултат съдът е приел, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен без необходимите строителни книжа, разрешение за строеж и в несъответствие с действащия ПУП. Прието е, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна - постановена е в съответствие с приложимия материален закон, при съблюдаване на процесуалните правила и при спазване на целта на закона. Така постановеното решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че обектът, предмет на оспорената заповед, представлява строеж, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Правилно е прието, че процесната настройка и пристройка, с описаните в констативните актове и заключението на техническата експертиза параметри, попада в понятието за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. След като обектът е строеж и същият е бил извършен без разрешение за строеж, в отсъствие на изискуемите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на ПУП/ съгласно ЗП на м. "Центъра" не се предвижда застрояване на сградите в кв. 471, вкл. и на процесната / - в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 157, ал. 1, чл. 137, ал. 3 и чл. 12, ал. 2 ЗУТ, законосъобразно както административният орган, така и съдът са приели, че той е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Това негово становище напълно е оборено от направената по делото СТЕ, от която се установява, че обектът не може да бъде преместен в цялост. Преместваемите обекти с предназначение търговия или други обслужващи дейности са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, която е императивна по своя характер. Преместваем е обект, който именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран /§ 5, т. 80 ДР ЗУТ/. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на изграждане и свързването на съоръжението с терена. В случая, както правилно е приел съдът, обектът, предмет на оспорената заповед, е трайно свързан - от три страни има съществуващи стени, а от четвъртата има плътна стена с прозорци. От вещото лице се установява, че в своята си цялост строежът не може да бъде преместваем. Освен, че е незаконен, същият е изграден в нарушение на строителните правила и норми: затваря се прозореца на стълбището, което е обща част на жилищната сграда и се затваря прозорец на апартамент, който гледа към вътрешния двор. Решението е правилно и в частта, с която е приета неприложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г.), регламентиращи наличие на търпим строеж. Правилно съдът е съобразил, че строежът не попада в хипотезите на цитираните разпоредби и не е търпим, с оглед времето на извършването му - 2005-2006 г., съобразно доказателствата по делото. Предвид изложеното, като е приел, че не са изпълнени материалноправните изисквания на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Релевантните за премахването на незаконен строеж факти - изграждане без разрешение за строеж, в отсъствие на изискуемите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, са осъществени. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,