Решение № 271 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2018 г.

Решение № 271 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Чанев, насочена срещу Решение № 358 от 28.02.2018 г. по адм. дело № 2155/2017 г. на Административен съд – Бургас (АС - Бургас) в частта, с която същата e осъдена да заплати на И. Симеонов, обезщетение в размер общо на 200 лева. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 200 лева, предвид краткия период е силно завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател ГДИН в писмено становище, подадено чрез юрисконсулт Л. Николова поддържа касационната жалба и отменителните основания посочени в нея. Моли, да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер. Ответникът И. Симеонов редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева за периода от 24.07.2017 г. до 30.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С обжалвания съдебен акт на АС - Бургас - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София е ОСЪДЕНА да заплати на И. Симеонов обезщетение в размер на 200 (двеста) лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД "ИН" гр. София, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание "Изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия" в Затвора Бургас за периода от 24.07.2017 г. до 30.07.2017 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част за размера над 200 (двеста) лева до пълния предявен размер от 1 000 (хиляда) лева. Решението в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдения размер от 200 лева до 1000 лева не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото производство. Решаващият съд, за да постанови този резултат е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника по отношение на повечето от твърденията в исковата молба, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Намерил е, че площта, която ищецът е обитавал в това помещение е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Достигнал e заключение, че килията, в която е бил настанен ищецът не отговаря на изискванията. Приел е, че в конкретния случай по делото чрез гласни доказателствени средства са събрани доказателства, които установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време на престоя му в наказателната килия в Затвора Бургас през претендирания период. Взел е предвид кумулативният ефект от тези установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, като е направил извод, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Адм. съд е счел, че справедливото обезщетение, предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането, размера на престоя на ищеца в наказателната килия в Затвора Бургас- за периода 24.07.2017 г. – 30.07.2017 г., следва да е в размер на 200 лева. В останалата част за разликата над 200 лева до претендирания размер от 1 000 лева искът е бил отхвърлен. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на процесната наказателна килия, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в помещението в Затвора Бургас са лоши и не отговарят на изискванията. Безспорно по делото се доказват нарушение на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Обитаемата жилищна площ е била под 4 кв. м., поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килия, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), във връзка с чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС относно, достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според становищата на ЕСПЧ от Решение от 10.02.2012 г. по делото "Шахънов срещу България" и Решение от 27.01.2015 г. "Нешков и другите срещу България", при преценяване на ефекта от неизпълнението на задълженията на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се извърши отчитане в съвкупност преживяното от лицето независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Настъпилият ефект върху благосъстоянието на ищеца, е съобразно релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на мястото за лишаване от свобода, като се отчетат кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕКЗПЧ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. АС - Бургас е изложил точни ясни, мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В тази връзка неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 200 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Независимо от краткия процесен период, кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта- са аргументи против определяне на по– нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ, присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния. Определената от адм. съд сума отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Решението в обжалваната част, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение