Решение № 12563 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6541/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (НОИР) срещу Решение 271 от 25.05.2023 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело 169/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил негово Решение 1002-28/01.02.2023 г., в частта с която е отказана верификация на разходи в общ размер на 6531,84 лв.(от които 5832 лева с ДДС - преки разходи за закупуване на 9 бр. лаптопи и 699,84 лв. - 12% непреки разходи за администриране) във връзка с направено Искане за плащане 2 от 11.10.2022 г. от Община Искър по проект "Приятели-2", който се изпълнява във връзка със сключен Административен договор за безвъзмездна финансова помощ BG05M20P001-3.012- 0006-С01 с бенефициер по проекта Община Искър.

Касационният жалбоподател ръководителят на УО на НОИР, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробни съображения за незаконосъобразността на решението.

Счита, че съдът неправилно е приел, че т.16.16 от Указание ДДС20/2004 г. противоречи на Закона за корпоративното подоходно облагане. Излага съображения, че административният акт, в отменена част, е законосъобразен, тъй като стойността на закупените фабрично конфигурирани компютърни устройства надвишава прага на същественост, което прави тези разходи недопустими на осн. чл. 14.2. от Условията за кандидатстване.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, а издаденият административен акт - потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът Община Искър, счита същата за неоснователна. Излага подробен анализ и оспорва релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

Със Заповед 20-УС/12.05.2020г. са утвърдени насоки за

кандидатстване по процедура BG05M20P001-3.012 - МИГ Карлуковски карст - Червен бряг-Искър" - Мярка 7 Достъп до качествено образование чрез интегриране в образователната система на деца и ученици от маргинализирани общности, включително роми", финансирана от ОП НОИР.

В утвърдените със същата заповед насоки, наименовани Условия за кандидатстване в т.14.2 Допустими разходи , подточка 9 е посочено, че са допустими разходите за материали За проекти над 100 000 лева - Разходи за оборудване и обзавеждане /активи на стойност под прага на същественост/.

След кандидатстване по обявената процедура между ръководителя на УО от една страна, и Община Искър и Местна инициативна група (МИГ) Карлуковски карст - Червен бряг-Искър" от друга, е сключен административен договор BG05M20P001-3.012-006-C01.

На 06.06.2022 г. е подписано изменение на сключения административен договор. Същото е свързано с промяна продължителността на изпълнението на проекта от 33 на 21 месеца, както и с пазарните тенденции за значително повишаване на цените на планираните в проекта стоки и услуги. В актуализирания вариант на административния договор е прието за Дейност 2 Въвеждане на нови форми за интеркултурно образование и подобряване на материално - битовите условия за успешна образователна интеграция и реинтеграция на учениците в СУ "Христо Смирненски" гр. Искър... Начин на изпълнение... Разходи:.... Оборудване за работа на клубовете /в размер до прага на същественост: 9 лаптопа х 680.00 лв./

Във връзка с изпълнението на административния договор, Община Искър е провела обществена поръчка и е сключила Договор за доставка Д-009-124/25.08.2022 г. с избрания изпълнител Консорциум Ай Ти Солюшънс . Въз основа на договора е извършена доставка, като е издадена фактура от доставчика, и в същата са посочени и лаптопи - 9 броя, с единична цена 540 лева без ДДС, общо 4 860 лева без ДДС. Същите лаптопи са предадени на Общината с приемо-предавателен протокол на като са и заплатени по банков път.

Общината е подала до УО междинен отчет с пакет отчетни документи, включващ технически отчет и финансов отчет.

С писма от 26.10.2022 г. и от 31.10.2022 г. от УО са изискани допълнителни документи и разяснения. Такива са изпратени на 09.11.2022 г. и на 10.11.2022 г.

По делото е приобщен и Трудов договор РД 12-24/01.03.2022 г., съгласно който подписалият решението проф. Г. Вайсилов е назначен от министъра на образованието и науката на длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Програма за образование . Същият притежава електронен подпис, с който е подписано решението.

На 01.02.2023 г. ръководителят на УО на НОИР, с Решение 1002-28, в обжалваната част, е отказал да верифицира следните суми:

1. Сума в размер на 5 832 лв. по Дейност 2 (Въвеждане на нови форми на интеркултурно образование и подобряване на материално-битовите условия за успешна образователна интеграция и реинтеграция на учениците в СУ Христо Смирненски гр. Искър), поради неспазване на т.14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, където е посочено, че разходите за закупуване на оборудване и обзавеждане са допустими, когато закупените активи са на стойност под прага на същественост.

1. сума в размер на 699,84 лева - непреките разходи, начислени върху стойността на лаптопите по т.1.

В решението е посочено, че съгласно разпоредбите на точка 16.16.6 от ДДС 20/14.12.2004 г. минималният праг на същественост от 500 лв., без включен ДДС и други данъци и такси, се отнася за компютърна конфигурация и други подобни взаимосвързани активи, като по същество лаптоп, таблет, ноутбук, ултрабук, нетбук и друга подобна компютърна техника представляват фабрично конфигурирани компютърни устройства и за тях също следва да се прилага определеният в т. 16.16.6 от ДДС 20/14.12.2004 г. минимален праг на същественост при придобиване на активи.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Съдът е изложил подробни аргументи и е приел, за неправилни изводите на УО, че разходите в обжалваната част от акта са недопустими, поради нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Счел е, че в случая направените разходи за лаптопи не надвишават прага на същественост, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), която е действала към момента на сключване на административния договор. Приел е, че разпоредбите на т.16.16 от ДДС 20 от 14.12.2004 г. са в противоречие на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗКПО, с оглед на което не следва да се прилагат в случая.

По отношение на отказа за верификация на сумата от 699,84, представляваща непреки разходи за администриране, е приел че в тази част решението е незаконосъобразно, предвид обстоятелството, че тази сума зависи от размера на признатите за допустими и верифицирани разходи.

Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил.

Решението е правилно.

Относно законосъобразността на решението, касаеща т. 1 от оспорения отказ:

От съдържанието на отказа, в тази част е видно, че органът е отказал верифициране на разходи за 9 броя лаптопи НР по 540 лева без ДДС (648 лева с ДДС) всеки или на обща стойност 5 832 лева с ДДС. Отказът е мотивиран поради несъответствието на този разход с разпоредбата на т.14.2 от Условията за кандидатстване, както и поради нарушение на т.16.16.6 от ДДС 20/14.12.2004 г.

По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост.

Спорният по делото въпрос е дали разходите за 9 броя лаптопи НР по 540 лева без ДДС по процесните фактури ще са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

За да се отговори на този въпрос е необходимо да се прецени дали е налице нарушение на т.14.2 от Условията за кандидатстване.

На първо място следва да се отбележи, че посочената от ръководителя на УО точка 14.2 - Допустими разходи от Условията за кандидатстване има 18 подточки, които касаят различни категории разходи разходи за персонал (включени са 4 подточки), разходи за материали (включени са 4 подточки), разходи за услуги (включени са 5 подточки), разходи за провеждане и участие в мероприятие (включени са 2 подточки) и непреки разходи.

Ръководителят на УО не е посочил в своя акт коя конкретна разпоредба на т. 14.2. (коя подточка) е нарушена (както бе посочено по-горе същата съдържа 18 подточки, отнасящи се до различни категории разходи). Допуснатото от страна на ръководителя на УО нарушение, изразяващо се в непосочване на конкретната нарушена разпоредба на т.14.2 от Условията е нарушение на изискванията на чл. 59, т. 4 АПК и е основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен.

Дори да се приеме, че ръководителят е имал предвид, че е нарушена разпоредбата на подточка 9 от т.14.2 от Условията, то актът се явява незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон предвид следните съображения:

За да се прецени дали разходите за лаптопи са допустими и съответстват на подточка 9 от т.14.2 от Условията е необходимо да се установи дали процесните 9 броя лаптопи следва да се квалифицират като материални запаси или като дълготрайни материални активи (ДМА).

Съгласно подточка 9 от посочената т.14.2. от Условията разходите за материали са допустими за проекти над 100 000 лева разходи за оборудване и обзавеждане (активи на стойност под прага на същественост).

Следователно ако стойността на 1 лаптоп е по-ниска от стойността на прага на същественост, то същият не би могъл да се квалифицира като ДМА и разходът за закупуването му би бил допустим по смисъла на подточка 9 от т.14.2 от Условията.

В Условията за кандидатстване и в договора за БФП не е посочена стойността на прага на същественост.

Стойност на прага на същественост е посочена в т. 16.16 от ДДС 20/14.12.2004 г., на което се е позовал ръководителят на УО, както и в чл. 50, ал. 1 ЗКПО.

В ДДС 20/14.12.2004 г. (ДДС 20) се съдържат указания относно приложимостта на разпоредбите на Националните счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМСІ37/2002 г. Указанията се издават на основание §50, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г.

Съгласно т.16.16.2 ДДС 20 за признаването като ДМА на активи, които попадат в обхвата на дефиницията по т.2. от НСС 16 се прилагат два прага - минимален и максимален. Минималният праг е в размер на 500 лева, а максималният 1000 лева.

Според т. 16.16.4 активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 и са със стойност по-голяма от 1 000 лв., задължително се класифицират като ДМА.

Точка 16.16.5 предвижда, че за активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 НСС 16 и са със стойност между 500 лв. и 1 000 лв., класифицирането им като ДМА или краткотрайни активи се определя със счетоводната политика на бюджетното предприятие, която следва да се прилага систематично и последователно.

Според т. 16.16.6, изречение първо по отношение на компютърната конфигурация и други подобни взаимосвързани активи, когато стойността на цялата конфигурация надвишава минималния праг на същественост от 500 лв., съществените елементи (компютър и монитор) се завеждат като ДМА, независимо, че тяхната индивидуална стойност може да е под минималния праг.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗКПО (в редакцията и от 01.01.2019 г.) данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: 1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; 2. седемстотин лева.

Стойностният праг на същественост по т. 1, който е определен в счетоводната политика на Община Искър е 1000 лева. Следователно е приложима стойността по т. 2, тъй като същата е по-ниска от двете стойности.

Анализът на цитираната разпоредба на ЗКПО води до извод, че 9-те броя лаптопи, закупени от бенефициера, не могат да се квалифицират като ДМА, доколкото тяхната стойност е под 700 лева всеки един (а именно 648 лева с ДДС).

Доколкото в случая указанията, съдържащи се в т.16.16 от ДДС 20 относно стойността на прага на същественост противоречат на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗКПО, то същите не следва да се прилагат.

Предвид посоченото, неправилен се явява изводът на административния орган, че процесните разходи в т. 1 в размер на 5 832 лева са недопустим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

По отношение на отказа за верификация на сумата от 699,84 лева непреки разходи за администриране, правилно съдът е приел, че и в тази част актът е незаконосъобразен, доколкото размерът на непреките се определя като процент от общия размер на допустимите разходи.

По изложените по-горе съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен административния акт, в оспорените му части, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Изпълнителна агенция Програма за образование юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд