Решение № 1244 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2014 г.
ВАСI отделение04.02.2015 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 605/6.02.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6567 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД против ревизионен акт № 2101107186/6.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04.2010 г. /в решението е посочен д. п. м. 10.2010 г./ по фактури, издадени от "Димана" ЕООД и вместо него постановява: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 2101107186/6.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04.2010 г. по фактури, издадени от "Димана" ЕООД. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София да заплати на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД разноски по съдебното производство в размер 425 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1244 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалб на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД, представено от адв. Благовест Петров, срещу решение № 605/6.02.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 6567 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101107186/6.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04.2010 г. /в решението е посочен д. п. м. 10.2010 г./ по фактури, издадена от "Димана" ЕООД. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи опущения на съда в преценката на доказателствените средства - пропуск да се обсъдят някои доказателствени източници и противоречащи на правилата на формалната логика и на опитните правила фактически изводи при оценката на обсъдените. Настоява на съществуването на предпоставките за признаване на претендираното данъчно предимство. Иска отмяна на решението и на съответната част на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез повереник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт № 2101107186/6.10.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София е отказано на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 14 916 лева, упражнено в д. п. м. 04.2010 г. по фактури № № 0000000152/1.04.2010 г. и 0000000153/16.04.2010 г., издадени от "Димана" ЕООД. Предмет на всяка от доставките е 33 000 кг кориандър. Според органите по приходите не са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС, тъй като не е установено прехвърлянето на собствеността върху стоките от прекия доставчик, транспортирането им, както и съхраняването на стоката от придобиването й от прекия доставчик до последващата й продажба. Обсъдени са представените от РЛ и от "Димана" ЕООД при насрещната му проверка писмени доказателствени средства, но те са оценени като неубедителни. Установено е, че предходни доставчици са земеделските производители ЕТ "Марини - Марко Динев" /за 11.540 тона кориандър по ф-ра № 54/14.08.2008 г./ и Йордан Петров Динев /за 60 тона кориандър по ф-ра № 5/23.09.2008 г./. Изследвано и е последващото преработване, пакетиране и товаро-разтоварни дейности със стоката от "Аргоник" ЕООД, извършени в базата на това дружество в с. Симеоново, обл. Ямбол. Относно мястото на съхранение на стоките от прекия доставчик е установено, че той е придобил стопанска сграда - телчарник на 25.11.2004 г., която е продал на 6.08.2008 г.; наел е две стопански сгради на 6.01.2010 г. В обсега на установеното е и отразяването на фактурите от "Димана" ЕООД в ДП и СД за данъчния период, както и извършеното плащане по банков път. Дискредитирани са приемо-предавателните протоколи от 1.04.2010 г. към фактурите заради възприето несъответствие между подписите на управителя на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД в протоколите и подписът му в декларацията по чл. 141, ал. 3 от ТЗ в партидата на дружеството в Търговския регистър. Изключена е основателността на довода за последваща реализация на същите стоки, тъй като прекият доставчик ги е придобил през 2008 г., а изнесените от РЛ стоки с произход с. Симеоново са реколта 2009 г. по удостовереното в писмо с изх. № 23-22-2742/21.04.2012 г. на "Областна дирекция по безопасност на храните". За да отхвърли оспорването на РА в оспорената част, съдът е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя провеждането на главното пълно доказване на предпоставките на правото на приспадане, включващи наличието на доставка, качествата ДЗЛ на доставчика и получателя, използването на полученото по доставката за последващи облагаеми доставки. Към понятието за доставка на стоки по чл. 6 от ЗДДС е отнесъл изискванията на националния правопорядък за прехвърляне на правото на собственост. Предвид качеството родово определени вещи на процесните стоки е търсил информация за индивидуализирането им за настъпване на транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Отрекъл е съществуването на преки доказателствени средства за предаването на вещите. Обсъдил е протоколите от 1.04.2010 г. към фактурите само за да обоснове логически извод за времевото им несъответствие с протоколите от 20.04.2010 г. и от 8.04.2010 г., с които "Агроник" ЕООД, след последваща обработка на кориандъра, е предало на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД 22 000 кг кориандър в чували по 25 кг. и 44 000 кг кориандър в контейнери по 22 000 кг. Обосновал е правната значимост на факта на съхраняването на стоките в лицензиран склад/зърнохранилище в съответствие с изискванията на ЗСТЗ и е формирал изводи във вреда на жалбоподателя от недоказаността му. Според съда последващата реализация на стоките не установява получаването им по доставките, за които се претендира правото на приспадане. Решението е неправилно. В съответствие с националното позитивно право, но противоречащи на съюзното право са изводите на съда за приложимостта на националния закон относно формите на преминаване на собствеността за съществуването на доставка на стоки. Анализът на съда е и непълен, защото при провеждане до край на тезата му, преценката за преминаването на правото на собственост не би следвало да се ограничи само до индивидуализирането на вещите по правилата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, но и да включи изследването на въпроса за спазването на формата ad solemnitatem по чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ на източника на правоотношението между доставчика и получателя. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Затова и с приемо-предавателните протоколи от 1.04.2010 г., които не са обсъдени от първостепенния съд, се установява придобиването от РЛ на правото да се разпорежда като собственик с процесния кориандър. Протоколите не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от ГПК. Съмненията на администрацията за автентичността на протоколите заради възприетите от ревизиращия екип несъответствия на подписа на приелия от името на получателя и този в партидата на дружеството получател в декларация на управителя не са проверени с източник на специални знания нито в извънсъдебната фаза на производството, нито в хода на съдебното дирене. Визуалните възприятия на орган по приходите, който не притежава специалните знания в областта на графологията, не са източник на информация за автентичността на протоколите /арг. от чл. 60, ал. 1 от ДОПК/. Доказателствено релевантни факти, допринасящи за убедителността на провежданото от ДЗЛ доказване на правно релевантния факт на придобиването на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик, са извършеното плащане по доставките /предвид функционалната връзка на насрещните задължения по двустранните договори, какъвто е този за продажба/, както и последващото разпореждане с полученото по доставките /за което са представени митнически декларации, придружени със сертификат за качество, морска товарителница и инвойс фактури/. Индиция за осъществяването на процесните доставки е възлагането на дейности по преработването, пакетирането и товаро-разтоварването им на "Агроник" ЕООД. Превозът на стоките до склада на "Димана" ЕООД в с. Симеоново е доказан с приложените към касационната жалба ф-ра за транспорт № 3/1.04.2010 г., издадена от "Санг 2008" ЕООД и складова разписка от 1.04.2010 г. на "Агроник" ЕООД. Обратно на приетото от първостепенния съд фактурирането на услугите от "Агроник" ЕООД по преработване на стоките логично следва във времето получаването им в склада на това дружество. Пак хронологично достоверно е обратното предаване на обработените и пакетирани стоки от "Агроник" ЕООД на възложителя "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД на 20.04.2010 г. и на 8.04.2010 г. Пряко производно доказателствено средство за получаване на доставките е счетоводното им отразяване при получателя, доколкото не се оспорва редовното водене на счетоводството от него /арг. от чл. 51 от ДОПК и чл. 182 от ГПК/. Неоснователно са направени изводи във вреда на жалбоподателя от неустановеното складова, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Търсенето на съответния ресурс у доставчика е за целите на насрещното доказване на ответника. При съгласието на администрацията с извършването на последваща обработка на стоките, очевидно тезата й е не за липса на доставка въобще, а за неосъществяването й от издателя на фактурите. За да се откаже правото на приспадане за доставки от доставчик различен от издателя на фактурите е необходимо да се установи въз основа на обективни данни познание у получателя, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама /арг. от т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13/. Не се твърди и не се установява съществуването на такива представи у "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД. Извод за такова познание не следва от броя на заетите лица и материалната база на доставчика /вж. решение по дело С-324/11 на СЕС/. Отказаното с РА данъчно предимство в полза на "Тера Фуудс Индъстри" ЕООД по доставките на "Димана" ЕООД е неправомерно, а отхвърлянето на жалбата срещу утежняващия административен акт неправилно. Дължима е отмяна на съдебното решение и на съответната част на РА. На касатора се следват разноски по производството в размер на 425 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение