Решение № 5232 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2014 г.

Решение № 5232 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Ямбол, чрез пълномощника юрисконсулт Валентин Георгиев Атанасов, против решение № 84/14.10.2014 г., постановено по адм. дело № 135/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отменена заповед № ЗД РД01-0176/20.06.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол, издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Румяна Бинева Андреева от гр. Ямбол, лично и като майка и законен представител на малолетното дете Делян Стоянов Видев, оспорва жалбата. В писмена молба от пълномощника адв. Мариана Христова се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че заповедта правилно е отменена от съда поради това, че не е мотивирана, издадена е при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отменена по жалба на Румяна Бинева Андреева, действаща лично и като майка и законен представител на детето си Делян Стоянов Видев, заповед № ЗД РД01-0176/20.06.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Ямбол, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет. е разпоредено малолетното дете Делян Стоянов Видев да ползва краткосрочна услуга - 3 месеца в ЦОП /Център за обществена подкрепа/ "Усмивка" - гр. Ямбол. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, но при липса на мотиви, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. Според съда е допуснато нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в заповедта не са посочени фактически основания за издаването й. В заповедта е посочено, че на 23.05.2014 г. по време на интернет общуване между децата Делян Стоянов Видев и Неделчо Сергеев Давидов, Делян е отправил обидна квалификация към приятеля си Неделчо, с което е предизвикал емоционален срив и състояние на тревожност у Неделчо. В заповедта е налице изрично препращане към социален доклад от 20.06.2014 г., в който обаче не са описани конкретните обидни квалификации, нито по приписката има доказателства, че вследствие осъществен онлайн тормоз чрез отправяне на обидите, е настъпил емоционален срив и е предизвикано състояние на тревожност у детето Неделчо. Съдът е направил извода, че в заповедта и в социалния доклад са направени само констатации, които не са подкрепени от доказателства, а отделно от това в социалния доклад е налице непреодолимо противоречие както в неговите отделни части /част III и част V/, така и между доклада и съставените в хода на административното производство документи, в частност - протокола от проведената работна среща на Мултидисциплинарния екип по прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца жертви на насилие или в риск при община Ямбол, в който е отразено предложението на началника на отдел "Закрила на детето" /ЗД/ - гр. Ямбол именно детето Неделчо и майка му да ползват социална услуга предвид обстоятелството, че това дете не се вписва сред съучениците си и търси повод да се оплаква от Делян. Съдът е изложил, че е налице нарушение на материалния закон, което се изразява в несъответствие на установените факти и обстоятелства по делото с посоченото в заповедта правно основание за издаването й - чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет. - няма данни детето Делян, по отношение на което е постановена мярката за закрила да е дете, пострадало от насилие или да е жертва на трафик. Наред с това, не е установено детето да е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 ДР от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, като не е налице нито една от хипотезите на § 1, т. 11, б. "а", "б" и "д" ДР ЗЗДет., които са посочени в мотивите на заповедта. На следващо място, съдът е приел, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Предприетата със заповедта мярка за закрила на детето не е насочена към осигуряване на най-добрия интерес на детето по смисъла на това понятие, определен в § 1, т. 5 ДР ЗЗдет. Според чл. 18, ал. 1 ЗЗДет. целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В конкретния случай не са съобразени посочените изисквания, тъй като изслушано от съда, детето Делян изрично е заявило, че се разбира с майка си, чувства се добре в къщи и няма никакви конфликти с други деца, като тези твърдения съответстват на констатациите в социалния доклад по преписката относно отношенията между детето и майка му, както и относно това, че майката полага всички грижи за детето, след смъртта на бащата, както и че осигурява всички емоционални и физически потребности на детето. Предвид тези съображения съдът е достигнал до извода, че с предприетата мярка за закрила не се осигурява интереса на детето, а напротив - приложението на мярката би оказало отрицателно влияние върху него и би го поставило в риск, като въздейства върху емоционалното и личностното му развитие. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след задълбочено изследване и обективно установяване на релевантните факти и обстоятелства, при правилна преценка за допустимите, относими и необходими доказателства и тяхната доказателствена сила, както и при пълно и точно спазване на специфичните процесуални правила за съдебното производство, обусловени от естеството на правния спор, при който са засегнати интереси на малолетно дете. Съдът е извършил последователна и цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт в съответствие с изискването по чл. 168, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни фактически и правни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав. Фактическата обстановка по спора е вярно установена от съда, в съответствие със събраните в административното и съдебното производство доказателства и е изложена подробно и последователно в мотивите на обжалваното съдебно решение. Въз основа на подаден сигнал за онлайн тормоз на Горещата линия за безопасен интернет, от екипа на последната е подаден сигнал до Държавната агенция за закрила на детето, чийто директорът е направил искане на 31.05.2014 г. до директора на дирекция "СП" - гр. Ямбол за предприемане на съответни действия. Установено е, че сигналът е подаден от детето Неделчо Давидов, което твърдяло, че друго дете, означено в социалната мрежа като "smehunco", му е изпратило обидни квалификации, установено е също, че детето означено с посоченото име е Неделчо Видев. В хода на административното производство не е установено какви думи или изрази са били използвани в електронното съобщение, които са определени от детето Неделчо в сигнала му, а впоследствие и във всички документи, съставени по преписката, както и в оспорената заповед, като "обидни квалификации". Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, не е посочено и не е установено какви са били конкретните думи или изрази, които са били отправени и които са станали повод за сигнала на горещата линия. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е изслушал детето Неделчо Давидов, за да установи какви са били конкретните обидни квалификации. Първоинстанционният съд е мотивирал отказа си да изслуша това дете, като изложените съображения са правилни. Следва в тази връзка да се има предвид, че съдът не е задължен да мотивира административния акт вместо администативния орган, нито да установява вместо административния орган факти, които е следвало да бъдат установени от този орган с оглед фактическата обоснованост на административния акт, но не са установени, нито са предприети каквито и да било процесуални действия за установяването им в административното производство. Във връзка с получения в дирекция "СП" - гр. Ямбол сигнал е проведена работна среща на Мултидисциплинарния екип по прилагане на Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца - жертви на насилие или в риск при община Ямбол, за която е съставен доклад, приложен по делото. В доклада са посочени присъстващите на срещата лица и са отразени накратко изложените становища, мнения и препоръки. Въз основа на доклад от началника на отдел "Закрила на детето" - гр. Ямбол е отворен случай за работа с детето Делян, като е прието, че е налице риск за това дете от объркване на емоционалното му развитие, мироглед и ценността система, както и че е необходимо осигуряване а основните му потребности, свързани с неговото развитие, прието е, че майката не съзнава възникналия проблем, който е вид онлайн насилие. От началника на отдел "ЗД" е изготвен социален доклад от 20.06.2013 г. до управителя на ЦОП "Усмивка" - гр. Ямбол. В раздела "Изводи и препоръки" от този доклад е прието, че е налице риск на определен етап от развитието на Делян да бъде нарушено неговото емоционално развитие, което би имало вредно въздействие върху психическото му здраве, а оттам и до по-нататъшното му развитие като пълноценна личност; изложено е също, че Делян е поставил Неделчо в ситуация на риск и са налице основания по § 1, т. 11, букви "а", "б" и "д" ДР ЗЗДет. и следва да бъдат предприети мерки за закрила, свързани с информиране, съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, които да гарантират в достатъчна степен правата и интересите на Делян. Прието е, че затова на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 10 ЗЗДет. /вероятно се имат предвид точки 1 и 10/ следва да бъдат предприети мерки за закрила. Въз основа на този социален доклад е издадена обжалваната пред съда заповед № ЗД РД01-0176/20.06.2014 г. на директора на дирекция "СП", с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет., е наредено детето Делян Стоянов Видев да ползва краткосрочна услуга - 3 месеца в ЦОП "Усмивка" гр. Ямбол - превенция на отклоняващо се поведение на деца, информиране по въпросите на насилие и пренебрегване; социална психотерапевтична работа и психологическо консултиране. В мотивите на заповедта е посочено, че е констатирано следното: "На 23.05.2014 г. по време на интернет общуване между децата Делян Стоянов Видев и Неделчо Сергеев Давидов, Делян е отправил обидна квалификация към приятеля си Неделчо, с което е предизвикал емоционален срив и състояние на тревожност у Неделчо. От своя страна Неделчо е блокирал връзката си с Делян, с което е прекратил онлайн тормоза. Детето Неделчо е направил оплакване по Горещата линия за безопасен интернет от своя съученик Делян, заявявайки също че Делян Стоянов Видев гледа порнография в интернет". По делото са разпитани като свидетели Марияна Атанасова - майка на детето Неделчо Давидов и Ласка Янчева - класен ръководител на двете деца от първи до четвърти глас, включително и към момента на въпросното събитие, чиито показания първоинстанционният съд обосновано е възприел като достоверни. Предвид установената по делото факти и обстоятелства, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед не съответства на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за изложение на фактическите основания за издаване на акта. Единствените факти, които са посочени в заповедта е, че децата Неделчо и Делян са общували по интернет и че Неделчо е блокирал връзката си с Делян, както и че е подаден сигнал от Неделчо по Горещата линия за безопасен интернет. В останалата част изложението в констативната част на заповедта представлява фактически и правни изводи, които не са установени от доказателствата, събрани в хода на административното производство. Правилен е също изводът на съда, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. На първо място, не е установено, че Делян Видев е "дете в риск" по смисъла на това понятие, определен в § 1, т. 11 ДР ЗЗДет. В социалния доклад от 20.06.2014 г., към който препраща обжалваната заповед е посочено, че Делян е поставил Неделчо в риск и са налице основания по § 1, т. 11 б. "а", " б" и "д" ДР ЗЗДет. От използвания изказ в социалния доклад се налага извода, че преценката за "дете в риск" е направена по отношение на Неделчо, а не по отношение на Делян. Съгласно чл. 15 ППЗЗДет. случай за детето се открива, когато се установи, че е налице риск за това дете. В конкретния случай по отношение на детето Делян не е установено наличието на нито една от хипотезите по § 1, т. 11 ДР ЗЗДет., включително и тези, които са посочени в социалния доклад: б. "а" - дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б. "б" - дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; б. "д" - дете, за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище. Въпреки, че единият родител на Делян е починал, детето не попада в хипотезата на б. "а", тъй като условието по тази разпоредба е да са починали родителите /т. е. и двамата/. За останалите посочени хипотези няма никакви данни, нито твърдения. На следващо място, не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет., която е посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед. Според тази разпоредба, в случаите, при които се предоставя закрила на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава заповед за настаняване в кризисен център и/или ползване на други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите с оглед защита на правата на децата. За да се приложи мярка за закрила на това правно основание следва детето да е пострадало от насилие или да е жертва на трафик, а в случая няма никакви данни или твърдения за наличие на такива обстоятелства по отношение на детето Делян. Само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на заповедта като издадена в нарушение на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за наличие на основание по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. не следва да бъдат обсъждани, тъй като е недопустимо едва в касационната жалба да се посочва правно основание за издаване на административния акт, различно от основанието, посочено в самата заповед. Заповедта е издадена на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет. и няма допусната поправка на фактическа грешка, а същевременно в самата заповед липсват каквито и да било съображения относно приложението на друга разпоредба - в частност на тази по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., нито поне възпроизвеждане на съдържанието на тази разпоредба. Аргументирането на наличие на основание по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. за издаване на заповед за предприемане на мерки за закрила, след като в самата заповед е посочено, че се издава на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 ППЗЗДет., показва очевидното неразбиране на административния орган за предмета на касационното производство, както и на изискванията за законосъобразност на административния акт. Независимо от това и за яснота на този орган, следва да се отбележи, че и в хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., е необходимо да е установена необходимост от прилагането на мерки за закрила, а в случая такова доказване не е проведено. Обосновани и правилни са също изводите на първоинстанционния съд за несъответствие на заповедта с целта на закона. В случая изобщо не е установена необходимост от откриване на случай по отношение на детето Делян Видев, като не е направено усилие от страна на социалните работници да установят какви са били действителните отношения между двете деца, какви са обстоятелствата и причините, които са породили конфликта между тях в интернет, не е установено дори, че такъв е съществувал и в какво се е изразявал /както се посочи по-горе - изобщо не е установено какви са били конкретните думи или изрази, които са квалифицирани като "обидна квалификация", като според показанията на майката на Неделчо, която единствена твърди, че е видяла разговора между децата в социалната мрежа, става въпрос за една дума, на която е последвал подобен отговор от страна на Неделчо/. Показателни за начина, по който е изследван конкретния случай, са констатираните от първоинстанционния съд противоречия в съдържанието на социалния доклад, които на практика представляват мотиви, очевидно отнасящи се за друг случай - за друго дете, както и противоречия между констатациите в социалния доклад и други документи, съставени в административното производство. При тази неизясненост на случая, както и без изследване и отчитане на действителните личностни характеристики, поведение, потребности и желания на детето Делян Видев, предприемането на мерки за закрила по отношение на това дете, изразяващи се в ползване на социална услуга в Център за обществена подкрепа, очевидно не е съобразено нито с изискването по чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет., нито с най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДет., който следва да бъде отчитан във всички случаи. Отделно от това, в заповедта е посочено, че според сигнала от Неделчо, Делян гледал порнография в интернет, но по делото няма никакви данни действително да е установено това обстоятелство /в обясненията си пред съда Делян го отрича/. След като не е установено въпросното обстоятелство, посочването в текста на заповедта за налагане на мярка за закрила на непровереното твърдение от сигнала, не съответства на същността и целта на закрилата на детето като цялостна дейност. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение е правилно. При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав не констатира основание за нищожност или недопустимост решението. Предвид изложеното, решението следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не се възлагат, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и АПК, Върховният административен съд, шесто отделение