Решение № 17 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 647/2010 г.

Решение № 17 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 647/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационен протест на П. И. Н. - прокурор в С. апелативна прокуратура против въззивно решение № 161 от 19.05.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 203/2010 г. на Софийски апелативен съд.

В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1,т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на прокуратурата като страна, която повдига и поддържа обвинението и до неправилно приложение на материалния закон. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста само относно обвиненията по чл. 195 и чл. 339 НК, но не го оттегля в останалата част.

Ответниците по протеста Й. Й. и Д. Г. чрез защитниците си изразяват становище, че протестът е неоснователен.

Ответникът по протеста И. С. и защитника му не са взели становище по него.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 31 от 20.06.2007 г. постановена по НОХ дело № 1449/2005 г. Софийският градски съд е признал подсъдимите Й. И. Й., Д. С. Г. и И. Й. С. за невиновни и ги е оправдал по предявените обвинения както следва:

1. В периода от 1.09.2002 г. до 27.08.2003 г. в [населено място] тримата да са организирали и ръководели организирана престъпна група помежду си и с участието Б. К. А., А. М. П. и С. С. Г., която да е била въоръжена с два автомата АК 7.62 и създадена с цел да върши престъпления по чл. 339, ал. 1 НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, алт. 1 е 2 във вр. с ал. 1 НК.

1. На 10.12.2002 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители първите двама да са отнели лек автомобил - джип марка "М." 230 С от владението на К. И. К., служител на И. агенция за борба с градушките към Министерство на земеделието, без съгласието на собственика и държателя и с намерение противозаконно да го присвоят и деянието е било извършено от две лица с помощта на техническо средство и по специален начин - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 алт. 2 е 3 и т. 5 НК

3.За времето 1.09.2002 г. - 27.08.2003 г. тримата в съучастие като съизвършители помежду си и [населено място] А., А. М. П. и С. С. Г. в лек автомобил - джип марка "М." 230С да са държали огнестрелно оръжие - автомат "К." тип десантен и боеприпаси 30 броя патрони, без да имат за това надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1 алт. 2 НК.

С присъдата съдът е признал за невиновен и оправдал по предявените обвинения и подсъдимия С. С. Г.

С въззивно решение № 161 от 19.05.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 203/2010 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.

Касационният протест е основателен.

Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателсвените източници. В този смисъл е изложеното съображение, че при изграждане на вътрешното си съдийско убеждение по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 301 НПК, съдилищата са достигнали до погрешни изводи, като последица от неправилна и превратна оценка на доказателствата. По този начин се релевира неизпълнение задължението на съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на внимателна проверка на всички събрани доказателства. Такива нарушения по чл. 14, 107 и 339, ал. 2 НПК, довели до потвърждаване на оправдателната присъда, по делото са допуснати.

Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по протест на прокурора, в който е релевирано оплакване нарушение на материалния закон в частта, с която подсъдимите Й. Й., Д. Г. и И. С. са признати за невинни и оправдани по обвиненията по чл. 321, ал. 3 и чл. 339, ал. 1 НК. В негова подкрепа участващия по делото прокурор в съдебно заседание е посочил конкретни нарушения при оценката на доказателствата, както и доказателствените материали, подкрепящи обвинението, които са игнорирани. Въззивният състав е декларирал, че е извършил цялостна проверка на присъдата, при която е констатирал, че първоинстанционният съд е събрал в пълен обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, необходими за правилното решаване на делото и е установил всички факти, включени в предмета на доказване. По същество обаче не е направил такава проверка, поради което не е констатирал и отстранил допуснатите в няколко насоки нарушения и това е довело до потвърждаване на присъдата, без да са налице основания за това.

Възприел е фактическите констатации, че на 28.08.2003 г. в къща, наета от св. Х. било извършено претърсване, при което в гаражна клетка бил открит автомобил марка "М." 230 С, а в него били намерени различни вещи, между които и автомат "К." При изследването им били открити биологичен материал и мирисови следи от И. С., С. Г. и от починалия в процеса Б. А.

За да оправдае подсъдимите по двете обвинения е възприел изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства относно съпричастността на подсъдимите с намереното оръжие, а също така и за обвинението по чл. 321 НК. Този извод е направен като съдилищата на първо място са се позовали на доказателства, които не са събрали по надлежния процесуален ред. Съдът може да основава фактическите си и правни изводи само на доказателства, които лично е събрал и проверил в откритото съдебно следствие с участието на страните. Позоваването на доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред ограничава основните права на обвиняемия. От друга страна обаче той ограничава и правата на прокурора, които повдига и поддържа обвинението. По делото Софийският градски съд не е изпълнил това си задължение, като е направил изводите си въз основа на доказателства, които не е събрал и проверил, а въззивната инстанция не е констатирала и отстранила нарушението.

В съдебно заседание на 17.01.2006 г. първоинстанционният съд е изслушал Д. експертиза от в. л. И. И. представена в досъдебното производство /л. 62-65 и л. 86-90, т. 5/, обект на изследване на които са автомати "К." открити при огледа на лекия автомобил в гаражната клетка на къщата, наета от [населено място] и при претърсване във връзка с друго престъпление в района на ресторант "П.". По възражение на защитата, че експертът е изготвил заключенията си като е използвал образци от веществени доказателства от друго дело, заключението не е прието. Съдът е преценил, че вещото лице следва да се изслуша след изясняване на въпроса веществените доказателства по протокол № 140 от какви обекти и във връзка с кое следствено дело са иззети. Поискал е да бъдат представени протоколите, с които са иззети, за да бъдат предявени на страните. След събирането на поисканите доказателства не е призовал и изслушал заключението на вещото лице. Въпреки това в мотивите към присъдата /л. 6/ се е позовал на това заключение и на допълнително дадените обяснения от вещото лице. Въззивната инстанция е възприела този неправилен подход, като на стр. 9 от мотивите на решението подробно е обсъждала двете заключения на вещото лице.

Въззивният състав не само се е позовал на доказателства, които не са приобщени към доказателствените материали, но избирателно е кредитирал една част от тях. Подробно е обсъдил само заключението на вещото лице на л. 86-90 от т. 5, в което е посочено, че изследвания генетичен материал съдържа биологичен материал от поне две лица от мъжки пол, без да е установена тяхната идентичност. Не е обсъдил обаче другата експертиза, назначена с постановление от 17.12.2003 г., с което на вещото лице е поставена задача да изследва генетичния материал от автомат "К." открит в лекия автомобил. В това заключение вещото лице по категоричен начин е установило, че иззетия биологичен материал изхожда от подсъдимия Й. Й. Съдът е следвало да изслуша двете заключения на вещото лице и при необходимост да изясни коя експертиза какъв обект е изследвала, при положение, че двата автомата имат известни отличителни белези. Нарушението е съществено и е основание за отмяна на постановеното въззивно решение.

Допуснато е нарушение на правилата при оценка на достоверността на свидетелските показания на св. Х. Надеждността на свидетелските показания е въпрос, който всеки съд е суверен на реши по вътрешно убеждение. Съдилищата не са изпълнили в пълнота задълженията си при оценката на показанията на този свидетел, дадени в двете фази на процеса, като не са оценили всички съобщени от свидетеля факти и не са ги съпоставили с останалите доказателствени източници. При констатираното противоречие са били длъжни да изяснят на какво се дължи и след като внимателно ги съпоставят с останалите доказателства да изложат убедителни съображения кои от тях кредитират. Показанията му от досъдебното производство не могат да бъдат отхвърлени само защото са събрани доказателства за съпричастност към извършените престъпления. В тази фаза на процеса, в присъствието на съдия, при два разпита последователно и подробно е обяснил по какъв начин и с каква цел е била наета къщата, кои лица са я посещавали, какви вещи са оставяни там. Разпитът пред съдия е гаранция за законосъобразно извършване на процесуално следственото действие, поради което тези обяснения не могат да бъдат отхвърлени като мотивирани чрез упражнен натиск и обещание за смекчаване на собственото наказателно положение. При тези разпити е съобщил кои лица са го посещавали и са имали достъп до автомобила. Не е било възможно тези данни да са му внушени, при положение, че снемането на обясненията му е приключило в 2.00 часа, а огледът на автомобила е започнал в 15.30 часа. Ако беше съпоставил показанията му от тази фаза на процеса и с изслушаните експертизи за биологичните следи, в това число и на одорологичната експертиза. съдът би могъл да достигне до други изводи за тяхната цялостна достоверност, а не само в частта относно извършените разпознавания. Във връзка с мирисовата експертиза следва да се посочи, че миризмата има веществен характер и може да бъде обект на научна експертиза. Реакцията на кучето по отношение на миризми не съставлява законоустановен способ за събиране на доказателства, но може успешно да насочи разследването в определена насока и да подкрепи дадено друго доказателство. Освен това неговият водач може да установява обстоятелства свързани с предварителната подготовка, фактическото осъществяване на оперативното мероприятие и резултата от него.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1т. 1 НПК и са отстраними при ново разглеждане на делото. Те са основание за отмяна на постановеното въззивно решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На това основание въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото и в рамките на въззивния протест, съдът следва да събере необходимите доказателства, да ги оцени поотделно и в логическата им връзка и с оглед на установеното от тях да приложи точно материалния закон.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение