Решение № 11080 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2015 г.

Решение № 11080 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц., всички от гр. С. с искане за отмяна на 21а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, приета с постановление № 30 на Министерски съвет от 2000 г. (обн. ДВ бр. 21 от 2000 г., изм. и доп. бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г. попр. бр. 21 от 2002 г, изм. и доп. бр. 74 от 2002 г., решение № 7581 от 26.07.2002 г. на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г., решение № 11701 от 18.12.2002 г. на Върховния административен съд - бр. 119 от 27.12.2002 г., в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г." В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения текст от разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 НПОС, поради противоречието му с чл. 127, ал. 3 КСО (отм. ДВ бр. 61/2015, в сила от 15.08.2015 г.). Според жалбоподателите с наредбата недопустимо се разширява обхвата на лицата, спрямо които се намалява индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО. Предвид разликата между момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за лицата по чл. 69 от КСО и момента на придобиване на допълнителна пенсия съгласно § 116 от ПЗР на КСО (към момента на навършване на възрастта за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, т. 1-т. 3 КСО), жалбоподателите считат, че те получават намален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от ДОО, който не се допълва с пенсия от универсален пенсионен фонд /УПФ/. В хода на съдебното производство във връзка с отмяната на чл. 127, ал. 3 КСО (ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 15.08.2015 г.), се поддържа довод за противоречие на оспорения текст от подзаконовия нормативен акт с нормата на чл. 70, ал. 7 КСО (ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 15.08.2015 г.), като се твърди, че двете разпоредби са идентични. Другият проблем, който според жалбоподателите произтича от приложението на чл. 21а, ал. 1 от НПОС по отношение пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69 от КСО, е размерът, с който тези пенсии се намаляват. В тази връзка се твърди, че при определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО не се взема предвид вноската от 12 на сто, която държавата внася във фонд "Пенсии" за всички осигурени лица чрез трансфер от държавния бюджет. Искането е за отмяна на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в оспорената й част. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения за допустимост на оспорването и незаконосъобразност на оспорената част от подзаконовия нормативен акт, се излагат в представена по делото писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателите адв. С. Х. Ответникът - Министерският съвет на Р. Б., чрез процесуалния си представител В. Д. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в допълнително представени писмени бележки. Ответникът счита, че за жалбоподателите е отпаднал правният интерес от оспорването на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, тъй като в § 51 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 15.08.2015 г./ е предвидена възможност лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване до 31.12.2015 г. и е с намален коефициент по отменената разпоредба на чл. 127, ал. 3 КСО, да поискат преизчисляването й, ако до 31.12.2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд /УПФ/ във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване /ДОО/. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради противоречие на чл. 21а от НПОС с чл. 70 КСО. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на оспорване в настоящото производство е разпоредба от подзаконов нормативен акт - чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в редакцията й изменена с § 6 от ПМС № 63 от 17 март 2004 г., обн. ДВ бр. 25 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., в частта относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г." Пълният текст на посочената разпоредба гласи: "При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. Нормата на чл. 127, ал. 4 от КСО въвежда от 1 януари 2004 г. задължение за осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, част от които са и държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи. От представените по делото писмени доказателства - заповеди за прекратяване на служебно правоотношение, удостоверения за осигурителен стаж и пенсия, удостоверения обр. УП-2, разпореждания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, издадени от ръководителя на ТП на НОИ, се установява, че Д. С. Д., С. Ю. Л., Г. Т. Л., С. Н. П. и А. А. Ц., са родени след 31.12.1959 г. и в качеството си на държавни служители по Закона за МВР, чието служебно правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия на основание чл. 69 КСО, попадат в категорията осигурени лица по чл. 127, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО. По отношение на всеки от тях с разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - Районно управление - СУСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, размерът, на която е изчислен въз основа на конкретно определен индивидуален коефициент по чл. 70 КСО. От изложеното следва, че за жалбоподателите е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите на ответника, че правният интерес от обжалването на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, е отпаднал в хода на съдебното производство, с оглед предоставеното на жалбоподателите право да поискат преизчисляване на пенсията съгласно § 51 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ бр. 61/2015, в сила от 15.08.2015 г./. Цитираната разпоредба предвижда възможност за лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". Така предвидената възможност за преизчисляване на пенсиите, чийто размер е намален на основание чл. 127, ал. 3 КСО (отм.) не обосновава отпадане на правния интерес от оспорването на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, в посочената част. Това е така, защото първо: упражняването на правото на преизчисляване на пенсиите по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО е обвързано от задължение за прехвърляне на натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица при съответния универсален пенсионен фонд /УПФ/ във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване /ДОО/. След прехвърлянето на средствата, се прекратява правото на тези лица на допълнителна пенсия, основана на размера на натрупаните средства по индивидуалната им партида в съответния УПФ. Това следва от личния характер на пенсиите от УПФ, установен в чл. 165, ал. 2 КСО и от принципите, въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване - задължителност и всеобщност на осигуряването и солидарност на осигурените лица, регламентирани в чл. 3, т. 1 и т. 2 от КСО. Наред с горното при упражняване на правото по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО размерът на пенсията се преизчислява за напред - от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът между УПФ и фонд "Пенсии" на ДОО. Следователно упражняването на това право, не засяга размера на пенсията, определена за периода от придобиване право на пенсия до извършването на избора между УПФ или фонд "Пенсии" на ДОО. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателите в представената по делото писмена защита. Основателен е и аргументът, че правото на избор на фонд по § 51 от ПЗР на ЗИДКСО е ограничено със срок - до 31.12.2016 г. В конкретния случай на жалбоподателите е отпусната пенсия на основание чл. 69 КСО, чиято начална дата е преди влизане в сила на посочена разпоредба, но няма данни и доказателства по делото, някой от тях да е упражнил правото си и да е поискал преизчисляване на пенсията. Поради това за тях не е отпаднал правният интерес да оспорват разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 НПОС в посочената част. По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Оспореният текст на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, е приет с § 6 от Постановление на Министерския съвет /ПМС/ № 63 от 17.03.2004 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с постановление № 30 на Министерски съвет от 2000 г. (обн. ДВ бр. 21от 2000 г., изм. и доп. бр. 43, 61 и 81 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г. попр. бр. 21 от 2002 г, изм. и доп. бр. 74 от 2002 г., решение № 7581 от 26.07.2002 г. на Върховния административен съд от 2002 г. - бр. 76 от 2002 г., решение № 11701 от 18.12.2002 г. на Върховния административен съд - бр. 119 от 27.12.2002 г.) - обн. ДВ бр. 25 от 2004 г. в сила от 1.01. 2004 г. По силата на цитираната норма в чл. 21а, ал. 1 думите "по чл. 127, ал. 3 КЗОО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г." се заменят с "по чл. 127, ал. 1 от КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 от КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г." Разпоредбата е приета от компетентен орган - Министерският съвет на РБ, който съгласно чл. 127, ал. 3 от КСО (отм. ДВ бр. 61/2015, в сила от 15.08.2015 г., но действаща към момента на приемането й), е овластеният от закона орган да определи реда за намаляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО на база съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд и за фонд "Пенсии". След отмяната на чл. 127, ал. 3 КСО /в сила от 15.08.2015 г./ в хода на съдебното производство, компетентността на МС по този въпрос е запазена в нормата на чл. 70, ал. 7 от КСО /в сила от 15.08.2015 г./. При изменението на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в оспорената й част са спазени изискванията за форма и съдържание на нормативните актове. В представения по преписката доклад на министъра на труда и социалната политика се съдържат мотивите за изменение на чл. 21а, ал. 1 от НПОС с оспорения текст, които са свръзани с включването на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО в допълнителното задължително пенсионно осигуряване от 01.01.2004 г. Тези мотиви съответстват на чл. 127, ал. 4 КСО (Нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.), по силата на която лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, считано от 1 януари 2004 г. Не се констатираха нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на разпоредбата на § 6 от Постановление на Министерския съвет /ПМС/ № 63 от 17.03.2004 г. за изменение и допълнение на чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От доказателствата в административната преписка се установява, че е спазена съгласувателната процедура по чл. 58 от УПМСНА /отм. ДВ бр. 84 от 21.10.2005 г., действащ към момента на приемане на ПМС № 63 от 17 март 2004 г./ с останалите министри. От представения препис - извлечение от протокол № 5 от 10.02.2004 г., на Националния съвет за тристранно сътрудничество, се установява, че проекта за постановление за изменение на НПОС е приет единодушно. В съответствие с чл. 59 от същия правилник, проектът е внесен от министъра на труда и социалната политика с писмо вх. № 104-10-16/19.02.2004 г. заедно с доклад на вносителя, проект за постановление, съгласувателни становища и справка за отразяването им, одобрена финансова обосновка, съобщение до средствата за масова информация. Постановлението и процесното изменение на чл. 21а, ал. 1 от НПОС е прието с решение по протокол № 9 от заседанието на МС от 4 март 2004 г. /по т. 4/ при спазване на изискванията за кворум по чл. 68 от УПМСНА (отм.) и изискванията за вземане на решения по чл. 73 от същия правилник. Основният довод в жалбата за незаконосъобразност на оспорената част от разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС за противоречието й с чл. 127, ал. 3 от КСО /отм. в сила от 15.08.2015 г./, респективно с действащата разпоредба на чл. 70, ал. 7 от КСО /нова, ДВ бр. 61 от 2015 г. в сила от 15.08.2015 г. / Доводът е неоснователен. Както се посочи по-горе пълният текст на чл. 21а, ал. 1 НПОС е: "При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г." От стриктното тълкуване на тази норма следва, че тя касае размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и урежда осигурителният доход, който се намалява при определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 1 от КСО както следва: за лицата по чл. 127, ал. 1 - това е осигурителният доход след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО - това е осигурителният доход след 31 декември 2003 г. Посочените периоди в подзаконовия нормативен акт съответстват на началния момент, от който за лицата по чл. 127, ал. 1 и ал. 4 КСО възниква задължението за осигуряване за допълнителна пенсия в УПФ - съответно от 1.01.2002 г. и от 01.01.2004 г. Съгласно чл. 127, ал. 3 от КСО (отм. в ред. действаща към 15.08.2015 г.) за лицата по ал. 1 индивидуалният коефициент по чл. 70 от КСО се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за периодите, през които са се осигурявали в универсален пенсионен фонд /УПФ/, по ред определен с акт на Министерския съвет. Нормата на чл. 70, ал. 7 от КСО предвижда, че за периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет. Систематичното място на чл. 127, ал. 3 КСО (отм.) е било в дял втори, "Допълнително задължително пенсионно осигуряване", част втора "Допълнително социално осигуряване" на КСО (ред. ДВ бр. 67 от 2003 г.). Разпоредбата на 127 от КСО регламентира осигурените лица по този дял. В ал. 1 на разпоредбата /ред. ДВ бр. 67 от 2003 г. в сила от 1.01.2004 г. / е предвидено задължително осигуряване за допълнителна пенсия в УПФ на лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част от първа от кодекса. Ал. 2 се отнася до лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд и предвижда задължително осигуряване в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независимо от възрастта. Алинея 3 предвижда за лицата по ал. 1 намаление на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО на база, посоченото в същата разпоредба съотношение. Съгласно чл. 127, ал. 4 от КСО /редакция ДВ бр. 119 от 2002 г., действаща до 01.01.2004 г., преди изменението с ДВ бр. 63 от 2003 г. / лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, към която категория спадат и жалбоподателите, наред със служителите в Националната разузнавателна служба и Специалната куриерска служба на Министерството на транспорта и съобщенията не са се осигурявали за допълнителна пенсия в УПФ. Систематичното място на чл. 70, ал. 7 от КСО е в чл. 70 КСО, на част първа, глава шеста "Задължително пенсионно осигуряване" и регламентира размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Нормата предвижда намаление в индивидуалния коефициент за съответните периоди, по отношение на всички лица, осигурявани в УПФ т. е. всички осигурени лица по чл. 127 КСО. В тази връзка е необходимо да се посочи, че действащата разпоредба на чл. 70, ал. 7 от КСО не възпроизвежда изцяло текста на отменената разпоредба на чл. 127, ал. 3 КСО в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателите. От систематическото и историческо тълкуване на посочените разпоредби следва, че допълнителното задължително осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО, в това число и държавните служители по ЗМВР, които имат право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, се осъществява при условията на чл. 127, ал. 1 КСО. По тази причина не всички лица по чл. 4, ал. 1, т. 4 КСО са задължени да се осигуряват в УПФ, а само лицата, родени след 31 декември 1959 г. Разликата между осигурените лица по ал. 1 и ал. 4 на чл. 127 е в момента, от който възниква задължението им за допълнително задължително осигуряване в УПФ - съответно от 1.01.2002 г. и от 01.01.2004 г. Поради това не може да се приеме, че с оспореният текст на чл. 21а, ал. 1 от НПОС се създава допълнителна категория осигурени лица, за които се предвижда намаление на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО. Този текст урежда осигурителният доход на лицата по чл. 127, ал. 4 КСО, който подлежи на намаление при определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО и е съобразен с периода, от който тези лица се осигуряват в УПФ. Поради това неоснователен е доводът в жалбата, че недопустимо и в противоречие с чл. 127, ал. 3 КСО (отм.), понастоящем чл. 70, ал. 7 КСО, с оспореният текст се разширява обхвата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС по отношение на лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО. Не е налице противоречие на оспорената част от подзаконовия нормативен акт и с чл. 167, ал. 1 и § 116 от ПЗР на КСО. Първата разпоредба регламентира правото на допълнителна пожизнена пенсия за старост от УПФ, а втората - момента на възникването на това субективно право за лицата по чл. 69 от КСО. Съгласно § 116 от ПЗР на КСО лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, с изключение на лицата по чл. 127, ал. 5 /които не се осигуряват в УПФ/, придобиват право на допълнителна пожизнена пенсия от универсален пенсионен фонд при навършване на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3. Принципно вярно е становището на жалбоподателите, че поради различния момент, в който лицата по чл. 69 от КСО придобиват право на пенсия от ДОО и право на допълнителна пенсия от УПФ, за времето докато изпълнят условията по § 116 от ПЗР на КСО, те получават пенсия от държавното обществено осигуряване в намален размер. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява и от заключението на вещото лице Е. А. по задачи 1, 2 и 3. Заключението следва да бъде кредитирано като изготвено в съответствие с методиката за изчисление на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО, предвидена в закона. Според обясненията на вещото лице в с. з. на 20.09.2016 г. - при отпускането на пенсиите на жалбоподателите индивидуалният им коефициент е намален за осигурителният им доход и стаж след 1.01.2004 г., когато е започнало осигуряването им в УПФ. От изчисленията на експерта при отговорите на задачи 1 и 3 е видно, че намалението на индивидуалния коефициент води до намаление в размер на пенсиите. Неоснователно е оплакването в жалбата, че намаленият размер на пенсията се дължи на оспореният текст от чл. 21а, ал. 1 от НПОС. Н. в размера на пенсията, произтича от установеното в закона намаление в индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО. Намалението е на база съотношението между осигурителните вноски в УПФ и определените от закона осигурителни вноски във фонд "Пенсии". Размерът на пенсията от ДОО и от УПФ е съобразен с осигурителните вноски, които лицата са задължени да правят в съответния фонд. Внесените от лицата по чл. 69, ал. 2 КСО осигурителни вноски в УПФ за периода след 31.12.2003 г., включително и вноските им преди упражняване на правото на пенсия от ДОО, които служат за намаление в размера на пенсията, получавана от фонд Пенсии", формират по-голям размер на средствата по индивидуалната им партида в УПФ и съответно по-голям размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост по чл. 167, ал. 1 КСО. По този начин размерът на допълнителната пенсия, която лицето по чл. 69, ал. 2 от КСО следва да получи от УПФ макар и в един по-късен момент съгласно § 116 от ПЗР на КСО, кореспондира с намалението в размера на пенсията от ДОО за периода, през който са внасяни осигурителни вноски в УПФ. В този смисъл е и становището на жалбоподателите, които според изложеното в писмената защита на процесуалния им представител по принцип считат, че за осигурените в УПФ лица, пенсията от ДОО следва да се намалява, именно защото тези лица получават допълваща пенсия от УПФ. Изложеното налага извод, че не е налице противоречие между оспорения текст на чл. 21а, ал. 1 от НПОС с норма от по-висок ранг. Другият аргумент в жалбата е относно начина на намаляване на индивидуалния коефициент, който влияе на размера на пенсията на лицата по чл. 69, ал. 2 от КСО. Жалбоподателите твърдят, че незаконосъобразно при намаляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 от КСО не се взема предвид вноската от 12 на сто, с която на основание чл. 21, т. 5 от КСО държавата се включва в осигуряването на наетите работници и служители и самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд Пенсии. В тази връзка по делото е и допусната с определение от 7.12.2015 г. съдебно-счетоводна експертиза по задачи. От приетото по делото заключение на вещото лице Е. В. А. по задача 4 се установява, че след като се прибави посочената в жалбата вноска от 12 на сто, индивидуалният коефициент на жалбоподателите по чл. 70 от КСО и съответно размерът на пенсията им от ДОО се увеличава. Доводите относно незаконосъобразното изчисляване на индивидуалния коефициент и тези относно начина и размера на намаляването на пенсията от ДОО на лицата по чл. 69 КСО, са неотносими към предмета на оспорване в настоящото производство. В това отношение са основателни възраженията в писмените бележки на ответника. Предмет на оспорване по делото, с оглед изричното искане в жалбата е разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от НПОС, само в частта, относно израза "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г." Жалбоподателите не оспорват законосъобразността на чл. 21а, ал. 1 от НПОС в частта, в която се предвижда, че индивидуалният коефициент "се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд Пенсии за трета категория труд за лицата родени преди 1 януари 1959 г. Не се обжалва и разпоредбата на чл. 21а, ал. 2 от НПОС, която предвижда как се формира среднопретегленото съотношение по ал. 1. Оспореният текст на чл. 21а, ал. 1 от НПОС не касае размера на намалението в индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО, поради което и твърденият проблем в жалбата и в писмената защита относно размера на пенсията от ДОО, е изцяло неотносим към искането, с което съдът сезиран в настоящото производство. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса по чл. 126 АПК този проблем не следва да бъде обсъждан. Само за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че трансферите от държавния бюджет в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за календарната година представляват част от средствата по чл. 21, т. 5 от КСО (отм.), чрез които се набира фонд "Пенсии", не представляват осигурителни вноски. Становището на жалбоподателите за противното, не намира законова опора. Осигурителните вноски, които участват в приходите на фонд "Пенсии" са посочени в чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" от КСО. Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че жалбата против чл. 21а, ал. 1 от НПОС, в частта й "а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г." следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,