Решение № 12341 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2015 г.

Решение № 12341 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенция "Митници" чрез юрк. Я. Я. срещу Решение № 303 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 737/2014 г. по описа на Административен съд В. Т. с доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Ответната страна – [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. Н. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. Т. е осъдил Агенция "Митници" да заплати на [фирма], обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляващи платените от дружеството разноски за адвокат по Н. А. Х. Д. № 609/2012 г. по описа на Районен съд Г. О., както и сумата от 265 (двеста шестдесет и пет) лева, представляващи възнаграждение за правна помощ и съдействие. За да признае право на обезщетение за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът от първата инстанция е приел за установено от фактическа страна, че Решение № 757 от 23.10.2012 г., постановено по Н. А. Х. Д. № 609/2012 г. по описа на Районен съд Г. О., потвърдено от Административен съд В. Т. с Решение № 488 от 07.01.2013 г., постановено по К. Н. А. Х. Д. № 10514/2012 г. е отменено изцяло, като незаконосъобразно, Наказателно постановление № 721/2011 от 15.05.2012 г., издадено от директора на Митница С. У. е също, че предявеният след влизане на решението, с правно основание чл. 45 вр. 49 от ЗЗД, иск на [фирма] е оставен без разглеждане, а производството по образуваното гражданско дело № 2239/2014 г. по описа на РС В. Т. е прекратено поради това, че съдът е приел ищцовата претенция за такава с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - Определение № 1631 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 2239/2014 г. на РС В. Т. Делото е изпратено на Административен съд – В. Т. по компетентност. Определението на РС - В. Т. е потвърдено с Определение № 491 от 01.10.2014 г. постановено по въззивно гр. д. № 790/2014 г. на Окръжен съд В. Т. В производството пред компетентния да разгледа претенцията за обезвреда съд [фирма], [населено място] е доказал, че в производството по оспорване на наказателното постановелние е заплатило по банков път за адвокатска защита сумата от 460 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2012 г. (л. 50 от делото); Фактура № ЗЗ от 17.08.2012 г., издадена от Адвокатско дружество [ЮЛ] на дружеството ищец и Авизо за местен превод от 10.02.2014 г., включващо Фактура № ЗЗ от 17.08.2012 г. Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е направил извод, че отговорността на ответника по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде ангажирана, тъй като са налице изискуемите от закона предпоставки за това и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал посочените касационни нарушения. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. Затова възнаграждението за един адвокат, доказано заплатено в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления, представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменения, като незаконосъобразен, акт на администрацията и тази вреда следва да бъде обезщетена по реда на чл. 4 от специалния ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение