Решение № 4533 от 12.5.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение12.05.2022 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 545/29.10.2021 г. постановено по адм. дело 497/2021 г. на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Н. Станева, [ЕГН], от гр. Димитровград да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Станева от гр. Димитровград, чрез адв. В. Челебиев срещу решение 545/29.10.2021 г. постановено по адм. дело 497/2021 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се доводи за нищожност, и неправилност на съдебния акт поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Иска се и присъждане на понесените разноски пред двете инстанции. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, чрез старши юрисконсулт Д. Стойчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване по съображения за правилност на съдебния акт, чието оставяне в сила предлага. Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от решението на първоинстанционния съд, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решение 545/29.10.2021 г. по адм. дело 497/2021 г. Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Н. Станева против решение 1012-26-185-1/10.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-26-00899373/25.03.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково и са присъдени разноски. Съдът е приел, че лицето не е имало качеството на осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, тъй като не е осъществявало реално трудова дейност като земеделски стопанин и не е произвеждало продукция, предназначена за продажба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Като е обсъдил поотделно и в съвкупност ангажираните в хода на съдебното производство доказателства и е анализирал наличието на основанията по КСО, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен и е издаден при липса на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. От фактическа страна е установено, че от Н. Станева е било входирано писмено искане вх. 1043-26-115/22.03.2021 г. относно правото на обезщетение по реда на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ в качеството на земеделски стопанин. В извършената справка е установено, че лицето е обявило упражняване на дейност като такъв, считано от 29.01.2021 г. За Н. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за месец януари 2021 г. 1 отработен ден и месец февруари 20 дни временна неработоспособност. Директорът на ОД Земеделие гр. Хасково е изискал с писмо изх. 9101-26-300-1/12.03.2021 г. заверени копия на анкетни карти, формуляри и информация за регистрацията на Н. Станева. В отговор на писмото е била представена справка за дейността на лицето, като е било заявено, че Станева е имала намерение за засаждане на основни култури. Административният орган е приел, че Н. Станева не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, поради невъзможността за отглеждането на дадения вид култура в заявения от нея период. Контролните органи на ТП на НОИ са издали задължителни предписания с изх. ЗД-1-26-00899373/25.03.2021 г. за заличаване на подадените от адресата данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Недоволна, Н. Станева е обжалвала предписанията пред горестоящия административен орган и с решение 1012-26-185/10.05.2021 г. директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата й. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 ДРКСО дефинира понятието регистриран земеделски стопанин като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по съответния ред. Елементите на това понятие са разгледани от административния орган и съда и са изведени обосновани изводи. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Регистрирани земеделски стопани по силата на закона са лицата, отговарящи на кумулативно изискваните условия от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай жалбоподателката не е доказала реално осъществяване на такава за отглеждане на зеленчуци, предназначени за продажба на пазара. Поради това тя е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за него данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Хасково е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна следва да бъде уважена. На основание чл. 143 ал.3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение единствено за настоящата инстанция, тъй като молбата за присъждане на такова пред първоинстанционния съд е уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение