Решение № 4918 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Гарб Аудиенс Межърмент България АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. М. Пандов срещу решение 5170/31.07.2023 г., постановено по адм. дело 1907/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22220520004379 091 001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с решение 1874/10.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 223 761 лв. и лихви 57 769,21 лв. (тази сума съответства на диспозитива на обжалваното решение и на общата сума по фактурите от посочените доставчици, предмет на касационно оспорване) за данъчни периоди на 2017 г., 2018 г. и 2019 г., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Ели Стил 2016 ЕООД, Ем Джи Стил ЕООД, Канди ВЛ ЕООД и Одавижън Студио ЕООД, както и по една фактура 12/28.02.2018 г., издадена от Лимос 2016 ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по делото и е изложено оплакване, че съдът не е обсъдил и не е взел предвид всички доказателства. Според касатора съдът неправилно е посочил, че той не е положил достатъчна грижа, въпреки че има налице договор, протоколи, фактури, а и макар и след много усилия пред съда бил доведен представител на подизпълнителите, който е дал много подробно описание на услугата, начина на приемането й, но въпреки това съдът е счел, че пропуските в счетоводството на третите лица е достатъчно основание за отказ от правото на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС. Касационният жалбоподател не споделя изводите на съда, че от страна на жалбоподателя не са доказани предпоставките на правото на данъчен кредит, а именно: конкретните услуги да са извършени от съответния доставчик, което влече неблагоприятен за него резултат непризнаване на претендираното право на данъчен кредит по доставките от Ели Стил 2016 ЕООД. Сочи се в касационната жалба, че единственият довод на съда е, че има технически пропуски и неподписани справки от подизпълнителите и този факт е достатъчен, за да бъдат обявени сделките за нереални. Касаторът счита, че всичко това е в противоречие с доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното дирене, както и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), която съдът сам цитира. По всички доставки неправилно според касатора съдът е потвърдил мотивите на ревизионния акт, които са единствено на базата на съмнения за липса на реални доставки, но те не са подкрепени с никакви конкретни доказателства. В тази връзка е посочено също, че липсата на доставка не може да се твърди или предполага, както и да се базира единствено на косвени доказателства, а следва да бъде доказано по безспорен начин в процеса на ревизията посредством надлежни доказателствени средства, т.е. ревизиращите са нарушили императивни правила на чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 37, ал. 1 ДОПК. В тази връзка подробно в касационната жалба са посочени факти и обстоятелства, които според касатора сочат на реалност на доставките на услуги от всички изброени по горе доставчици предвид представените договори, приемателно предавателни протоколи, процесните фактури, приложения към договорите, договори за финансово обслужване, подадени справки по чл. 73, ал.1 ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица за 2018 г. и 2019 г. по повод доставките от Одавижън Студио ЕООД, Ели Стил 2016 ЕООД, Ем Джи Стил ЕООД, Канди ВЛ ЕООД и по фактура 0 012/28.02.2018 г., издадена от Лимос 2016 ЕООД. За всички издадени фактури от посочените доставчици касационният жалбоподател твърди, че се е престирал само труд и изброените от него доказателства твърди, че ги е доказал. В голяма част от касационната жалба се излагат факти и обстоятелства от ревизионното производство, които не бива да се преповтарят, тъй като касационната съдебна инстанция, която е сезирана е длъжна да извърши всеобхватна проверка по сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Цитирана е в касационната жалба съдебна практика на СЕС и на ВАС относно правото на данъчен кредит. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт, както и да се присъдят сторените в настоящето производство разноски държавна такса, възнаграждение за един адвокат и др. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. М. Пандов, който представя и списък за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Бакърджиева, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното първоинстанционното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък за разноски по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу посочения по горе ревизионен акт за отказано право на данъчен кредит и вследствие на него са установени допълнителни задължения за ДДС, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките на услуги. С оглед предмета на тези доставки програмен и рекламен мониторинг, както и инсталационни дейности във връзка с посочения мониторинг, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че е изпълнено условието по чл. 71, ал.1, т. 1 ЗДДС (правилното изписване на тази разпоредба е чл. 71, т. 1), но притежаването на данъчна фактура и протокол или акт според съда не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в счетоводните регистри стопански операции. Изложени са мотиви в решението, че доставката е доказана само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации. Посочено е от съда, че недоказаната като реална доставка, макар и да е документално оформена в счетоводствата на страните по нея, не поражда права за данъчнозадълженото лице. В тази връзка от съда са изложени мотиви, че за целите на ЗДДС данъчно събитие не е правоотношението (валидността на търговската сделка), а изпълнението на задължението за прехвърляне правото на собственост при доставката на стока или за извършването на услугата (по арг. от чл. 6, ал.1 и чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал.1 ЗДДС). По отношение на конкретните доставки на услуги, съдът е посочил, че за всеки един от доставчиците е установено, че издадените фактури са осчетоводени като приходи в предоставените от тях счетоводни регистри, както и е налице тяхното осчетоводяване в хронологичните регистри и на жалбоподателя по с/ка 602 Разходи за външни услуги и са въведени в дневника за покупки в месеца на издаване на фактурите. Съдът е констатирал и наличие на изключение по една фактура 30 010/01.07.2019 г. с доставчика Ем Джи Стил ЕООД, която е въведена в дневника за покупки за месец септември, но доколкото правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни в месеца, в който е възникнало или в един от следващите 12 месечни периоди на основание чл. 72, ал.1 ЗДДС, поради което следва да се приеме, че е спазен срока. По отношение на представените по всички доставки приемателно предавателни протоколи съдът е посочил, че същите не са конкретизирани, като в тях са налице нередовности, като напр. по доставките от Ели Стил 2016 ЕООД - 10 бр. фактури е посочен като управител на дружеството С. Димитров, който е бил такъв в предходен период от 12.03.2016 г. до 30.03.2016 г., докато в периода от 31.03.2016 г. до 23.10.2018 г. управител е В. Борисова, подписала документите, независимо от данните в Търговския регистър, които сочат, че считано от 24.10.2018 г. управител на същото дружество е О. Виденов. Съдът се е позовал и на съдебно счетоводната експертиза, която е установила, че за процесните периоди Ели Стил 2016 ЕООД е имала назначено само 1 лице - А. Бошнакова предвид разчетно платежни ведомости за месеците юли, септември и октомври 2018 г. По 2 бр. фактури, издадени от Ем Джи Стил ЕООД съдът е обсъдил представените договор и приемателно предавателни протоколи от 01.07.2019 г. и от 01.07.2019 г. и 30.09.2019 г. между възложител и изпълнител за приети услуги във връзка с договор от 01.06.2019 г., като е прието, че в тях липсват каквото и да било конкретизиране на вида на сочената като извършена услуга, заложените количествени и качествени параметри на услугите, както и начина на формиране на цените на услугите. Посочено е, че към момента на издаване на фактурите за Ем Джи Стил ЕООД експертизата е установила, че са осчетоводени от ревизираното дружество по с/ка 702 Приходи от продажби на стоки въпреки, че представените справки счетоводни регистри и оборотни ведомости не са подписани за изготвил (съставил). По отношение на 2 бр. фактури, издадени от Канди ВЛ ЕООД (понастоящем Ванрум ЕООД) съдът е отбелязъл, че договорът е подписан от управителя В. Борисова, а сроковете за доставка на данни са идентични с доставките, документирани от Ели Стил 2016 ЕООД. За ангажираните приемателно предавателни протоколи са посочени услуги рекламен мониторинг, но в тях липсва конкретизиране на вида на сочената като извършена услуга. Същото е установено от съда и относно издадените от Одавижън Студио ЕООД - 10 бр. фактури с предмет услуги. В приложените протоколи съдът е посочил, че услугата е рекламен и програмен мониторинг, но и в тях липсва конкретизиране на вида на услугата, заложените и изпълнението количествени и качествени параметри на услугата и начина на формиране на цените на услугите. Относно фактура 12/28.02.2018 г., издадена от Лимос 2016 ЕООД съдът е възприел констатациите на приходните органи, че тя е издадена след дерегистрацията на това дружество от 23.02.2018 г., което влече изначална липса на основание за приспадане правото на данъчен кредит от получателя на тази фактура, без да се разглежда реалността на доставката. За правилно е приета и извършената от приходните органи корекция на правото на данъчен кредит, като е отказано това право за 20 100 лв., а доводите на жалбоподателя за допусната грешка, съдът е приел, че са несъстоятелни. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че в предмета на дейност на Гарб Аудиенс Межърмент България АД е включена иорганизация и провеждане на научни, независими и обективни изследвания на зрителската аудитория в областта на телевизионното и радио разпространение в България, реклама, предоставяне на консултантски и други услуги. Правото на приспадане на данъчен кредит относно фактурирани доставки на услуги, каквито са процесните, е обусловено от реалното им осъществяване, което се изразява в безспорно доказване от получателя на услугата, който е упражнил правото на данъчен кредит да установи категорично, че фактурираната му услуга действително е извършена и резултатът от услугата му е предадена. От разпоредбите на чл. 9, ал.1 ЗДДС и чл. 21 от Директива 2006/112/ЕО следва да се приеме, че е задължително услугата да е извършена, а не само договорена респ. фактурирана. Осчетоводяването на фактурата от доставчика чрез отчитане на приход и от получателя чрез отчитане на разход може да бъде индиция за реалност и ако освен осчетоводяването получателят по фактурата е ангажирал достатъчно доказателства, които да установят реално извършване на услугата. Само по себе си обаче осчетоводяването и при двете страни по издадените фактури не може да доведе до законосъобразно възникване, респ. упражняване на това право, тъй като законодателят не е предвидил като материалноправна предпоставка за упражняване на посоченото право за получателя осчетоводяване на фактурите. Видно от данните по делото сключените договори с касационния жалбоподател и посочените по горе доставчици са еднотипни с отбелязване на различни периоди. В договорите като предмет е отразено, че изпълнителят предоставя услуги: 1. База данни от непрекъснат мониторинг на излъчени в телевизионните канали програми/предавания за определен период, като във всеки договор е посочен същият; 2. База данни от непрекъснат мониторинг на излъчени в телевизионни рекламни форми стандартни, алтернативни и авто реклама (промо) съответно за отделни канали и 3. Бази данни от непрекъснат мониторинг на публикувани в печатни медии (всекидневници, седмични, месечни, списания и издания с друга периодичност рекламни форми. Във всяка една от посочените клаузи в договорите е отразено, че към тях има списък с каналите за наблюдение, отчитани параметри и класификатори, а относно т. 1.3 мониторингът на печатни медии в договорите е посочено Приложение 2. Механизмът на доставките е разяснен от разпитаните от първостепенния съд свидетели К. Калайджиева счетоводител, В. Борисова бивш управител на Ели стил 2016 ЕООД и М. Тодоров, който е отговарял за програмния рекламен мониторинг и работи в дружеството на жалбоподателя по трудов договор. Според тях рекламният мониторинг като дейност може да я извършва всеки човек, тъй като не се изисква някаква специална квалификация. И тримата свидетели са обяснили, че тези, които извършват посочения мониторинг гледат записи на програми и предавания и стопират при започване на реклами и описват съответния рекламен блок, като тези, които изпълняват тези дейности могат да работят и в къщи. Свидетелката В. Борисова е обяснила пред съда, че след като на нея се плати, тя плащала на ръка на операторите на услугите, но не може да си спомни дали са подписвали някакъв документ за това плащане. Свидетелите не обясняват и дали са съставяли документи за приемането на работата от подизпълнителите, но с оглед липсата на твърдения за тези факти и непредставяне на никакви доказателства за това, единствените доказателства за доставките са фактурите, от които не може да се разбере какъв точно е предмета на дейност и приемателно- предавателните протоколи, които са еднотипни с еднакво съдържание, без посочване на резултата от услугата, а само преповторен в краткост предмета на договорите Рекламен и програмен мониторинг. Свидетелката К. Калайджиева е посочила, че често се е случвало служителят, който отговаря за приемането на услугата да има забележки по качеството и затова се бавили и плащанията по доставките, които се извършвали, когато грешките се отстранят. Свидетелят М. Тодоров е пояснил пред съда, че той е раздавал флашки на хората, които са осъществявали процесният мониторинг, на следващият ден те му ги връщали с извършената работа, след което им раздавал другите флашки за следващите записи. Свидетелят твърди, че е проверявал извършената работа и и казвал на счетоводителката колко грешки са намерени за съответния ден. Такива флашки по делото липсват, нито някакви други документи, които да отразяват съдържанието им. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че от посочените свидетелски показания е разяснен механизма на извършване на услугите, но въпреки това не е установен резултатът от извършената работа. В тази връзка правилно е посочено в обжалваното решени, че със свидетелски показания не може да се установяват обстоятелства, за които се изискват писмени документи. Дори да се приеме, че свидетелите вярно са посочили какъв е механизма на доставките, липсата на писмени документи за приемане на услугите, откриването на грешки, за които свидетелите твърдят, че се е случвало често и документи, с които тези грешки се отстранявали, не може да се установи реалността на спорните доставки. Описаното в приемателно предавателните протоколи с посочените доставчици не отразява самото извършването на съответните дейности от представителите на подизпълнителите, но и предаването на резултата от услугите. Съдът правилно е изтъкнал в решението си, че доколкото липсата на кадрова обезпеченост не съставлява достатъчно основание да бъде постановен отказ от правото на данъчен кредит, това обстоятелство е индиция за нереалност на доставките. Реалността на доставките не се установява и от съдебно счетоводната експертиза основно и и две допълнителни заключения, тъй като същите са изяснили, че процесните фактури са осчетоводени от доставчиците и от получателя, но както се изтъкна по горе и от решението на първоинстанционния съд счетоводното отчитане не е предвидена от закона предпоставка за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит от получателя на фактурите. Относно фактура 0 012/28.02.2018 г. дори да се възприемат твърденията на касатора, че е налице техническа грешка при изписване предвид, че по делото е представена и фактура със същия номер, но от 22.02.2018 г., то приемателно- предавателният протокол е от 28.02.2018 г., като не е доказано по безспорен начин реалното извършване на услугите, за които са относими изложените по горе мотиви и относно другите доставчици - Ели Стил 2016 ЕООД, Ем Джи Стил ЕООД, Канди ВЛ ЕООД и Одавижън Студио ЕООД. Настоящият касационен състав изцяло подкрепя мотивите в обжалваното решение, че в представените по делото доказателства липсва каквато и да е конкретна информация за фактическото изпълнение на доставките, а представените приемателно предавателните протоколи схематично отразяват предмета на договорите рекламен и програмен мониторинг. Обосновано съдът е приел, че при липсата на конкретни данни за извършената услуга, заложените, респ. изпълнени количествени параметри на услугите, не се доказва реалното осъществяване на услугите. В тази връзка следва да се посочи, че и свидетелите са обяснили, че много често при проверка на извършеното от подизпълнителите са откривали грешки и плащането на услугите е било обусловено от това поправени ли са същите или не. По отношение на тази свидетелска следва да се посочи, че и приходните органи, а впоследствие и съда са установили, че освен неконкретизиране на резултата на услугите в ангажираните от ревизираното дружество доказателства, в приемателно- предавателните протоколи по фактурите, издадени от Ели Стил 2016 ЕООД стои подписа на В. Борисова, а не на О. Виденов, който е управител на посоченото дружество, считано от 24.10. 2018 г. Няма никакви доказателства, че подписът върху посочените приемателно предавателни протоколи е на В. Борисова и тя не е потвърдила това обстоятелства при разпита й като свидетел пред първостепенният съд. В същото време следва да се възприеме приетото от съда, че в протоколите е допусната неточност, като в тях е изписано името на С. Димитров, който е бил управител на дружеството в предходен период до 30.03.2016 г., а не на О. Виденов. Това несъответствие, наред с изложените по горе мотиви за процесните фактури и от другите доставчици показва, че протоколите са оформени само документално, без с тях да се обективира реално осъществена услуга по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, респ., че резултатът действително е предаден от доставчика на получателя. Същото се отнася и относно договора с "Канди ВЛ" ЕООД. Изложените оплаквания в касационната жалба, че наличието на приемателно предавателни протоколи е безспорно доказателство за предаването на работата от доставчиците на получателя, тъй като работата била приета без забележки, са неоснователни. Липсата на описание на конкретно извършената работа по отделните периоди в представените протоколи, както и липсата на съпътстващи фактурите и приемателно предавателните протоколи документи водят до извода, направен и от първоинстанционния съд за недоказана реалност на доставките по спорните услуги и за незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит по тях, поради неустановяване по безспорен начин на предпоставките по чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 24, §1 от Директива 2006/112/ЕО. В същия смисъл са и решения по адм. дела 7136/2023 г. и 8771/2022 г. на ВАС, Първо отделение. Относно фактурите от Реклама ден ЕООД за данъчни периоди на месеците април и май 2017 г. установено е по делото, че след издаването им те са анулирани, издадени са и кредитни известия, като за периода на неправомерното упражняване на данъчен кредит са начислени само лихви. Конкретни оплаквания в тази част не са изложени в касационната жалба. Настоящият съд възприема посоченото в решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11 на Съда на Европейския съюз, но въпреки това не се променят горните изводи. Наистина в това решение е прието, че чл. 167, чл. 168, б. а), чл. 178, б. а) и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите за стоките, разполага с тях, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължение за деклариране и внасяне на ДДС. Цитираното от касатора решение на СЕС е постановено при различна фактическа обстановка, тъй като в главното производство не е имало спор за реалността на доставките на услуги. В процесния случай предвид, че спорните доставки са за рекламни услуги, при съставянето и двустранното подписване на протоколите за предаване и приемане от страните по доставките, е необходимо да се предаде и резултата от същите услуги ако те са извършени. Липсата на каквато и да било конкретизация на услугите и какво е извършено по тях не може да обоснове извод, че доставчикът е предал резултатът от услугата на получателя. Освен това, както вече се посочи, от свидетелските показания е бил изяснен механизма на доставките, но това не означава, че с гласни доказателства може да се установи реалност на доставките. Ако са налице достатъчно писмени доказателства, от които да се установи, че показанията на свидетелите отразяват именно начинът, по който се предава резултат от действително осъществени рекламни услуги и ако това отговаря на истината, е било необходимо получателят да изиска от неговия доставчик документи, които да обективират извършената конкретна услуга, а такива доказателства липсват. При липсата на такива документи не става ясно как получателят се е убедил в реалното извършване на рекламните услуги, за да подпише протоколите за предаване и приемане. В друго решение по дело С 643/11 СЕС изрично е приел че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът подробно е описал фактическата обстановка по делото и въз основа на нея и доказателствата по делото е направил извод за нереалност на спорните доставки, който изцяло се подкрепя и от касационната съдебна инстанция. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при липса на визираните от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация чрез юриск. Т. Бакърджиева, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. за касационната инстанция. За да присъди този размер съдът съобрази приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Следва да се вземе предвид и обема на осъществената защита от процесуалния представител на приходната администрация в касационното производство. В съдебното заседание се еявила юриск. Т. Бакърджиева и същата не е представила писмени бележки по съществото на спора, липсва и депозиран по делото писмен отговор срещу касационната жалба, поради което следва да се намали това възнаграждение на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК от претендираните 15 911,21 лв. на 1 700 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение