Решение № 9213 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Димова от [населено място],област Хасково, чрез пълномощника адв. Филипова, против решение 1058 от 10.01.2020 г., постановено по адм. дело 371/2019 г., на Административен съд Хасково в частта, с която е отхвърлена жалбата на му против заповед РД-09-229 от 1.03.2019 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, касаеща заявените от дружеството площи за подпомагане, останали извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на настоящия касатор и не е изложил мотиви по тях, необосновано е приел, че заповедта е фактически и правно обоснована и законосъобразна, тъй като процесния имот е отговарял на изискванията и е попадал в специализирания слой Площи , допустими за подпомагане за 2017 година и не е ясно в какво се изразява промяната за да бъде изключен от специализирания слой за 2018 година. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на направените по делото разноски, по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Малушева оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в частта му която е неблагоприятна за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АС-Хасково е заповед РД-09-229 от 1.03.2019 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., в частта, касаеща декларираните от К. Димова площи за подпомагане. Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, в това число е назначил и възприел заключението на техническа експертиза, като въз основа на доказателствата е приел, за установено от фактическа страна следното: К. Димова, понастоящем касатор, за което не се спори, че е земеделски производител, е подала заявление за подпомагане с УИН 26/080518/78649- форма за физически лица с УРН -363654, кандидатствала за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ за общо 50 ха обработвана през годината площ, между които и процесните : с идентификатори 39001-202-1-1; 39001-258-1-1 и 39001-249-1-1. Със заповед РД-46-504 от 12.12.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане и отразяване от теренни проверки. Жалбоподателката е подала възражение против обхвата на актуализирания специализиран слой на ПДП за кампания 2018г., с искане да бъде преразгледан по отношение на физическите блокове, в които попадат заявените от нея парцели,останали извън обновения слой. Възражението е разгледано и е извършена корекция единствено по отношение на парцел 39001-258-1-1, със заявена площ 1,35 ха, като извън окончателния слой ПДП е останала площ от 0,02 ха. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (Наредба 105/2006 г.) е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г., като част от СИЗП. Представени са протоколите от извършените теренни проверки. От заключението на вещото лице, съдът е установил, че за кампания 2018 г. за заявените от жалбоподателката парцели не са попаднали в определените за теренна проверка физически блокове, нито в проверките на място по чл.37 от ЗПЗП, поради което такива не са правени . За тези парцели е извършена дешифрация на релевантна за кампанията ЦОФК, при самолетно заснемане от 20.08.2018година. По отношение на парцел 39001-249-1-1 за когото оспорването на Димова е отхвърлено и решението в тази част е предмет на касационното оспорване, съда приема: Установена от административния орган недопустимост за подпомагане е, че не отговаря на изискванията съдържащи се в Наредба 2 от 26.03.2018г. Касае се за изоставен парцел необработваема площ, непригодна за извършване на земеделска дейност- същия по принцип представлява пасище, осеяно с дървета- на повечето места в група, на места по отделно. Теренът е с наклон от 10 до 30% със силно ерозирали места, без тревно покритие. Без следи от косене и обработка. При така установеното, от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - министърът на земеделието, храните и горите, при условията на заместване) в изпълнение на правомощията по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с реда по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. Същата отговаря на изискванията за форма, както и е издадена при спазване на административно производствените правила, тъй като е спазен реда, предвиден в ЗПЗП и чл. 16а, 16б, 16в и 16г от Наредба 105/22.08.2006 г. - производството е открито със заповед на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба 105/2006 г., оповестена по предвидения ред, дадена е възможност за запознаване с проекта на специализиран слой, жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение, същото е разгледано, като констатациите за част от парцелите са потвърдени., чрез последвалото издаване на оспорената заповед. След като е разгледал констатациите за всеки един от парцелите поотделно, съдът е приел, че при обобщената преценка за всички парцели, за един от процесните парцели - 39001-249-1-1, правилно е прието от административния орган, че площта му е недопустима за подпомагане на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., регламентиращ кои площи не са земеделски площи - тези, които са необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки, както и на на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. площта е неподдържана/пустееща, заета с храсти, тръни и висока група високи дървета, по-отделни такива, без следи от земеделска дейност (паша или коситба), както и на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. - трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от: т. 1. дървесна и храстовидна растителност; т. 2 - нежелана растителност и временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство). Процесният имот правилно е оценен като неземеделска земя, неподдържана и негодна за подпомагане, което е и фактическото и правното основание за изключването му по чл. 3, ал. 1, чл. 8, ал. 2, чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. Констатации, оборващи изводите на административния орган, че парцела не нося посочените характеристики не са ангажирани. С оглед посоченото съдът е приел, че не е допуснато нарушение на материалния закон и недопустимата площ е законосъобразно определена. Обжалваният акт е съобразен и с целите, посочени в чл. 2 от ЗПЗП и е законосъобразна за всички обсъждани парцели с изключение на БЗС 87552-702-1-2, заявен за кампания 2018 г. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата по отношение парцелите, приети за недопустими за подпомагане, с изключение на цитирания парцел БЗС 87552-702-1-2, в която част заповедта е отменена и делото е изпратено като преписка за ново произнасяне. В тази част решението не е оспорено и е влязло в сила. Така постановеното решение е правилно в оспорената част и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е отхвърлил възражението на Димова за нищожност на оспорената заповед издадена от некомпетентен орган. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд , че актът е издаден от компетентен орган министърът на земеделието, храните и горите,/ при условията на заместване- от зам. Министър Кръстева/ в изпълнение на правомощията по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с реда по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът правилно е приложил материалния закон и по-специално нормите на Наредба 2/2018 г., като изводите му се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, не страдащо от пороците, посочени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди касаторът да ги заплати. Ето защо и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,