Решение № 6205 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2017 г.

Решение № 6205 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Д. от [населено място] срещу решение № 378 от 24 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 488/2017 г., по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 992 от 20 юли 2016 г. на кмета на община Враца, в частта в която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Метален навес пред гараж", находящ се в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на[жк], с административен адрес [населено място], [улица]. Със същото решение касаторката е осъдена да заплати на община Враца сумата от 100, 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. Първо от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на сторените пред две съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Ответникът – кметът на община Враца не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С окончателно решение № 9684 от 19 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 1296/2017 г., по описа на Върховния административен съд, състав на второ отделение е отменено решение № 431 от 25 ноември 2016 г., по адм. дело № 481/2016 г. на Административен съд – Враца, в частта с която е отхвърлена жалбата на Т. Д. срещу заповед № 992 от 20 юли 2016 г. на кмета на община Враца, в частта й, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Метален навес пред гараж", находящ се в УПИ [номер], кв. [номер], по плана на[жк], с административен адрес [населено място], [улица], с извършител и възложител Т. А. Д. и е върнато делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд. Със същото решение е отменено решение № 431 от 25 ноември 2016 г., по адм. дело № 481/2016 г. на Административен съд – Враца, в частта, с която Т. Д. е осъдена да заплати на община Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) и е отменено определение № 7 от 06 януари 2017 г., по адм. дело № 481/2016 г. на Административен съд – Враца. С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото, след постановяване на отменителното решение на Върховния административен съд, второ отделение, Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на Т. Д. против заповедта, в частта й досежно премахването на незаконния строеж като същата е осъдена да заплати на община Враца сумата от 100, 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е развил доводи като се е и позовал на допуснатата и изслушаната по първоначалното дело съдебно-техническа експертиза, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като металният навес е от шеста категория. Приел, че процесният е незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа-разрешение за строеж и останалата екзекутивна документация, както и в несъответствие с действащия подробен устройствен план на населеното място, който е план за регулация и застрояване. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо нито по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно правилата и нормите за застрояване, действащи към момента на изграждане на обекта, поради което е приел, че не е търпим строеж и подлежи на премахване. Решението е правилно. При постановяване на повторния първоинстанционен акт, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е изпълнен без необходимите строителни книжа в противоречие с действащия подробен устройствен план. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за кмета на община Враца да издаде оспорената заповед за премахване на строежа. При съобразяване на задължителните указания, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, състав на второ отделение, Административен съд – Враца законосъобразно е изследвал предпоставките за търпимостта на строежа. По делото безспорно е установено, че процесният обект е изграден през 1999 г. и се касае за постройка от допълващо застрояване – навес, разположен на вътрешната регулационна линия със съседния урегулиран поземлен имот – УПИ [номер], кв. [номер], [жк], по плана на [населено място], която не отговаря на изискванията по чл. 42 от ЗУТ. Процесната постройка е разположена на самата вътрешна регулационна линия и не отговаря на изискванията, въведени с посочената норма за изграждането му на страничната регулационна линия, неговата калканна стена трябва напълно да се покрие от калканната стена на заварената сграда на съседния имот, така че калканните стени да се покрият напълно. Нейното изграждане е недопустимо по техническите правила и норми, действащи по време на извършването й съгласно ЗУТ. Също така металният навес не е отразен в действащия ПУП - ПРЗ. Затова строежът не е търпим по смисъла на параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Като е отхвърлил жалбата на Т. Д. против заповедта на кмета на Община Враца, в частта й касаеща премахването на незаконен строеж "Метален навес пред гараж", първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,