Решение № 65 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2015 г.

Решение № 65 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ю. против решение № 1307/31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправлино приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени административният акт. Ответникът - областен управител на област с административен център град Б., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд - пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Ж. И. Ю. против заповед № ОА-ЧР-462/25.05.2015 г. на областния управител на област с административен център град Б., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 108 ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен юрисконсулт" в дирекция "АПОФУС" при Областна администрация Б., поради съкращение на длъжността, считано от 25.05.2015 г. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "главен юрисконсулт". Относно първата предпоставка - заличаване на длъжността в длъжностното разписание, първоинстанционният съд намира същата за безспорно установена. Установено е, че с постановление № 121/15.05.2015 г. числеността на дирекция "АПОФУС" е намалена от 11 на 9 щатни бройки, поради което тези бройки реално са съкратени. Органа по назначаването разполага с оперативната самостоятелност да прецени коя длъжност да бъде премахната и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Решаващият съд обосновава извод досежно наличието и на втората предпоставка, предвид съкращаването на единствената длъжност "главен юрисконсулт", с което е преустановено изпълнението на длъжността като функции, задачи и задължения установени в длъжностната характеристика и същевременно е премахната и длъжността като наименование. В заключение първоинстанционният съд намира, че предпоставките за съкращаване са налице и са дали основание на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията изисква да се установи, че длъжността, заемана от съкратения служител като нормативно определена позиция или система от функции, задължения и изисквания не съществува в новото длъжностно разписание или ако съществува, е намален броят на самите позиции. Неоснователно е твърдението на касаторката за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила поради необсъждане законосъобразността на ПМС № 121/15.05.2015 г., обн. ДВ., бр. 36/19.05.2015 г., влязло в сила на 23.05.2015 г. По същество с направеното възражение се иска осъществяване на косвен контрол за законосъобразност върху акт, който не е предмет на спора, влязъл е в сила и е породил своите правни последици. Издадената заповед на 25.05.2015 г. се явява материално законосъобразна. Към същата дата правопораждащият юридически факт, обусловил съкращаване на длъжността е осъществен. Налице са нови Длъжностно и Поименно разписание на длъжностите в Областна администрация Б. и двете от 25.05.2015 г., в които длъжността, заемана от Юрукова не фигурира, а Устройственият правилник на областните администрации е влязъл в сила на 23.05.2015 г. И двете са утвърдени от областния управител в кръга на неговата материална и териториална компетентност. Съгласно същите е налице реално намаляване на общата численост на областната администрация - намаляване на щатните бройки в Дирекция "АПОФУС" от 11 на 9, поради което е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, още повече, че заеманата от нея длъжност "главен юрисконсулт" като система от функции, задължения и изисквания е била единствена в дирекцията и същите са отпаднали. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд досежно неоснователността на възражението за липсата на акт на компетентния орган за съкращаване на длъжността, в който да се посочи наименованието на длъжността, която се премахва и от коя дата става това. По делото са представени длъжностни разписания и поименни такива, издадени от материално и териториално компетентен орган, а именно областния управител на област с административен център град Б., в които е посочено, коя длъжност е премахната и от коя дата действат тези щатни разписания. ` Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд с оставяне без уважение доказателственото искане на съкратената служителка за приобщаване към материалите по делото на длъжностните характеристики на служители, които работят в дирекция "АПОФУС", тъй като видно от представените длъжностни и поименни щатни разписания длъжността "главен юрисконсулт" е една. В кръга на притежаваната компетентност, административният орган е в правото си да извърши реорганизация в управляваната от него администрация с цел оптимизиране на работата, при съобразяване с приетата структура и численост на служителите. Неоснователно е твърдението на касаторката относно незаконосъобразността на заповедта като издадена и връчена в период на ползван от нея отпуск поради временна неработоспособност. От данните по делото е видно, че заповедта, ведно с предизвестието за прекратяване на правоотношението са връчени на 01.06.2016 г., т. е. след изтичането на последния ден от разрешения й отпуск на 29.05.2015 г. При осъществяване на промените в структурата и организацията в работата на отделните звена, вида и броя на отделните длъжности, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол, т. е., установено и доказано е по безспорен начин, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което административният акт правилно е потвърден от първоинстанционния съд. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № ОА-ЧР-462/25.05.2015 г. на областния управител на област с административен център град Б. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение