Решение № 17152 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2019 г.

Решение № 17152 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 273/24.04.2019 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 179/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001318002511-091-001/31.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 36/21.01.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., при ЦУ на НАП, с който за "ВИНТАЖ" ЕООД, при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС е определено задължение към бюджета в размер на 91 515, 72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 16 121, 54 лв. за дължим и невнесен ДДС от "Еко Скарпе" ЕООД за данъчни периоди м. 12. 2016 г. и м. 01. 2017 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – "ВИНТАЖ" ЕООД, чрез адв. Одварков, в писмен отговор на касационната жалба моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Позова се на практика на ВАС като посочва, че фактът на плащане чрез способи на прихващане или цедиране на вземане, не налага извод, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – П. е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който спрямо "ВИНТАЖ" ЕООД, са определени задължения по ЗДДС в общ размер 91 515, 72 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 16 121, 54 лв. за периодите м. 12. 2016 г. и м. 01. 2017 г. Отговорността на дружеството за заплащане на допълнително определения косвен данък е ангажирана на основание чл. 177, ал. 1, във връзка с ал. 2 и ал. 3 ЗДДС във връзка с доставки на "Еко Скарпе" ЕООД по фактури с предмет – мостри, ишлеме и авансово плащане по договор за изработка на ишлеме. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура обстоятелства, органите на приходната администрация са формирали следните изводи: Регистрираното лице "ВИНТАЖ" ЕООД е получател по облагаема доставка; дължимият от доставчика "Еко Скарпе" ЕООД косвен данък не е внесен в бюджета; получателят по доставката е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия, но невнесен данък; получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по доставка с предмет същата стока; получателят е знаел и наред с това е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи: неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя, и субективен елемент знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен. Горните изводи са формирани като е прието, че дейността на дружеството-доставчик "Еко Скарпе" ЕООД не се е осъществявала от назначения на граждански договор управител, който е подписвал документи, свързани с трудовите правоотношения на работниците, приходни и разходни касови ордери, договори със СОТ, документи, свързани с противопожарната охрана, видно от дадени писмени обяснения от лицето. Проверяващите са изложили предположения, че същият не е вземал еднолични решения, свързани с управлението на "Еко Скарпе" ЕООД, а такива са вземани от едноличният собственик на дружеството, т. е. от собственика "Шкипоня е шпейт" ООД – дружество, позиционирано в Република Албания, който е едноличен собственик на капитала и на "Винтаж" ЕООД, като конкретни лица не са посочени. В хода на проверката е установено, че банковите платежни документи, които е подписвал, са се преподписвали от Д. Д., т. е. от управителя на "Винтаж" ЕООД. Знанието на получателя за финансовото състояние на доставчика е обусловено от представена справка за вземанията от трети лица, видно от която "Винтаж" ЕООД има вземания от "Еко Скарпе" ЕООД по фактури за наем, ел. енергия, вода и др. Според решаващия съд основният спорен въпрос е дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че органите по приходите не са установили чрез главно и пълно доказване, всяка една от предвидените в нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Съдът не е споделил изводите на ревизиращия орган, че освен да е бил длъжен да знае, че начисленият данък няма да бъде внесен, в конкретния случай получателят по доставката "не може да не знае", че това няма да бъде сторено от доставчика, обосновано с липсата на плащане в брой или по банков път на цената по доставката; на знанието у получателя, както и на обстоятелството, че е налице свързаност между дружествата. Решението е неправилно. Визираната в чл. 177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя "ВИНТАЖ" ЕООД – ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент "Еко Скарпе" ЕООД – доставчик по процесните фактури. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС следва да се установят главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни относно предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. В случая, между страните не е спорно, че доставките по фактурите, издадени от "Еко Скарпе" ЕООД са реално извършени. Безспорно е още, че издадените фактури са включени в ДП на доставчика и дължимият ДДС не е внесен от него, както и, че получателят по тях е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях. При установеност на предпоставките по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните се концентрира върху субективния елемент от фактическия състав по чл. 177, ал. 2 ЗДДС – знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Както бе посочено, определящо е наличието на изследвания субективен момент към датите на издаването на фактурите, като обосновано съдът не е споделил аргументите на приходната администрация, че получателят "не може да не знае", че данъкът няма да бъде внесен с довод за липса на плащане в брой или по банков път на процесните фактури. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че задълженията по спорните фактури са погасени чрез прихващане. По аргумент от чл. 103 - 105 ЗЗД прихващането е един от способите за погасяване на задълженията на длъжника, а сам по себе си изборът му не обуславя пряк извод за наличие на изследвания субективен елемент. Непротиворечива е практиката на Върховния административен съд, за това, че фактът на плащане чрез способи на прихващане или цедиране на вземане, сам по себе си не налага на извода, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В случая не е доказана и хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, която въвежда особена презумпция за задължение за знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В тази връзка настоящият състав споделя аргументите на първоинстанционния съд, че при установеността на интензивни и продължителни търговски отношения между страните, множество насрещни вземания и задължения, констатирани и от приходните органи, изпълнението чрез прихващане не изключва добросъвестността на касатора, а е в унисон с икономическата логика на търговската дейност, при която юридическото лице, в качеството си на кредитор по възникнали облигационни правоотношения и на длъжник по други, цели да гарантира както изпълнението на изискуемите си притезания, така и погасяване на задълженията си. Съдът неправилно и незаконосъобразно, пренебрегвайки ангажираните доказателства и доказателствени средства за свързаност на двете дружества и за фактическото им управление от едно и също лице е приел за недоказано знанието от получателя, че дължимият от неговия доставчик ДДС няма да бъде внесен, което от своя страна е условие за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. За периода м. 07. 2015 г. – м. 02. 2017 г. "ВИНТАЖ" ЕООД и "Еко Скарпе" ЕООД имат един и същ собственик "ШКИПОНЯ Е ШПЕЙТ" ООД, Република Албания. Вписаният управител на "Еко Скарпе" ЕООД А. С. е заявил, че само е подписвал документи за дружеството, като е работил на пълен работен ден в друго дружество като продавач-консултант. Банковите платежни документи, които е подписвал са били преподписвани от Д. Д., който е управител на "ВИНТАЖ" ЕООД. След като е установено фактическото управление на доставчика и на получателя от едно и също лице, то е доказана предпоставката, че получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на "ВИНТАЖ" ЕООД срещу РА № Р-16001318002511-091-001/31.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на по 3 607, 00 лв. юрисконсутско възнаграждение за всяка инстанция и държавна такса от 861, 10 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,