Решение № 14865 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4871/2013 г.

Решение № 14865 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4871/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Нурджихан Гюнери, понастоящем гражданин на Република Турция против решение № 1172 от 20.02.2013 г., постановено по адм. д. № 13929 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът - зам. председател на Държавна агенция за българите в чужбина оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната адимнистративна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд- София град е образувано по жалбата на Нурджихан Гюнери, понастоящем гражданин на Република Турция против заповед № 108 от 20.11.2012 г., издадена от заместник председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, с която отзи административен орган се е произнесъл по заявлението на жалбоподателката в качеството й на заявителка по преписка № 7095/21.05.2012 г. по искането да й бъде признат български произход, като й е отказал признаване на такъв. Органът се е позовал на липса на положителните предпоставки за това, посочени като критерии за наличие на български произход в чл. 8 от Закона за българското гражданство, както и на съдебната практика по цитираните в административния акт съдебни решения на Върховния административен съд и Административен съд - София град. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Нурджихан Гюнери против заповед № 108 от 20.11.2012 г., като е приел, че същата е законосъобразен адмнистративен акт. За да достигне до този резултат съдът е обсъдил наличието на предпоставките за признаване на български произход, посочени като критерии за такъв в чл. 8 от ЗБГ и е приел, че тъй като родителите на жалбоподателката са загубили българското си гражданство кам датата на подаване на заявлението за издаване на удостоверение за наличие на български произход, то от материалноправна страна отказът да се издаде такова удостоверение е законосъобразен. Настоящата съдебна инстнация констатира, че преди да обсъди материалноправната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът, в съответствие с критериите, посочени в чл. 146 от АПК е следвало да обсъди въпроса за компетентността на органа, постановил обжалвания акт и едва тогава да пристъпи към обсъждане на основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Видно от нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗБГ, удостоверението за признаване на български произход е част от производството по придобиване на българско гражданство по натурализация. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗБГ то се издава в едномесечен срок, като в алинея 3 на същия текст се посочва, че се издава от Държавната агенция за българите в чужбина. Специалният закон не съдържа норма, регулираща компетентност на органа, който да издаде удостоверението за признаване на български произход, респ. да откаже издаването на такова. Следователно по силата на общата норма на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията компетентен орган да издаде индивидуален административен акт по чл. 19, ал. 8 от ЗА е председателят на държавната агенция. Както се установява от този текст заместник председателят на държавната агенция не разполага с обща компетентност да издава индивидуален административен акт. Такава компетентност той би притежавал единствено по силата на законовата възможност за делегиране на правомощия. Делегиране на правомощия обаче е допустимо единствено с изрична, при това законова норма. В Закона за българското гражданство не се съдържа законова възможност за делегация на правомощия от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина. При това положение заместник председателят на държавната агенция би могъл да упражни чужда компетентност само при условията на заместване. Дали това това е така е въпрос, за който е необходимо представяне на доказателства. Първоинстнационният съд не е изследвал въпроса за упражнената чужда компетентност от страна на заместник председателя на Държавната агенция за българите в чужбина. От наличните доказателства, събрани в праписката Върховният административен съд не бил могъл да направи категоричен извод при какво условие заместникът по длъжност е упражнил компетентност на титуляра на длъжността. Необходимостта от установяването на този факт налага отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Водимо от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд