Решение № 6718 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2014 г.

Решение № 6718 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Добромир Цонев Монев против решение № 1272 от 04.03.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 11908/13 г., с което е отхвърлена жалбатаму срещу уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1155 от 01.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ и жалбоподателя е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 650 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Надените касационни основания са - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за това. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е второ по реда си по жалбата на г-н Монев срещу уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1155 от 01.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Първоначално постановеното решение по спора е отменено по реда на касационното обжалване и делото е върнато на друг състав на административния съд за ново разглеждане. С отменителното решение на ВАС е преценен като неправилен извода на съда за липса на мотиви в оспорения акт относно индивидуализацията на площите, отказани за подпомагане, както и индивидуализация на тези площи по отделните основания за отказ, както и извода му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на фактически основания въз основа на които се приема недопустимост на подпомагането. Касационната инстанция е приела, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила с необсъждането на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е върнал делото с такива указания за новото му разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдът е приел, че въз основа на извършени от ДФЗ-РА административни проверки - кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, органът е приел наличието на основанието на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП-кандидатът е заявил плоши, които не стопанисва, както и на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи или земеделски парцели с размери по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП. Поради определен процент наддекларирани площи над 20% от общо заявената площ, на кандидата е отказано изцяло подпомагане по СЕПП. Във връзка с искането на кандидата за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските (НР2), административинят орган е установил наличието на основанието на чл. 12 от наредба № 11/08 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Отново е отказано подпомагане за цялата заявена площ от 93,36 ха, тъй като е установен над 20% наддекларирани площи. Съдът е приел за установено, че окончателният слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2010 е предаден от министъра на земеделието и храните на ДФЗ на 21.06.2011 г., като той е изработен по самолетни снимки от летене, извършено на 24.10.2010 г. Съдът подробно е възпроизвел в решението си заключението по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза. Въз основа на приложими разпоредби - чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/09 г. и чл. 19 § 2 от Регламент 73/09 г. съдът е формирал извод, че приложимото законодателство изисква, на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаване на площите. Прието е от съда, че в разглеждания случай очертаването е извършено въз основа на графичен материал - черно бели карти на база одобрени площи от предходната кампания 2009 г. Въз основа на тази констатация, както и въз основа на обстоятелството, че допустимият специализиран слой за кампания 2010 г. е променен в хода на процедурата за кандидатстване, без за това жалбоподателят да е уведомен надлежно, съдът е преценил, че административният орган е допуснал нарушение на членове 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, както и на принципите за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Съдът е преценил като несъществени допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, приемайки, че те не са се отразили на крайния извод на административния орган за недопустимост на подпомагането поради наличието на материално-правните предпоставки за това. Съдът е посочил, че предпоставките за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние са посочени в заповед № РД-09-990/23.12.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Въз основа на данните от съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че в конкретния случай е доказано неспазването на национални стандарти 4.1 и 4.2. Приел е, че правното основание за отказа на подпомагането по мярка НР2 следва да е чл. 12, т. 3 от Наредба № 11/08 г., а не посоченото от органа чл. 12, т. 1 от същата наредба. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи констатациите на административния орган. Решението на съда е неправилно. Съдът е формирал необосновани изводи, които са в основата на неправилното приложение на материалния закон. Съдът е допуснал и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределена доказателствена тежест по спора. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят фактическите основания, посочени в него. В обжалваното уведомително писмо като фактическо основание за отказа за подпомагане по двете мерки се сочи, че по СЕПП кандидатът е заявил площи, които не стопансва, а по НР2, кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Съдът необосновано и неправилно е приел, че изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза доказва фактическите установявания в обжалвания акт. Видно от заключението е, че констатациите на вещото лице са, че за една част от декларираните от жалбоподателя парцели са налице части, които са неокосени, неподдържани, а за два от декларираните парцели е установил, че целите са неокосени, неподдържани. Тези констатации на вещото лице са различни от фактическите основания, сочени в обжалвания акт. Общите и специалните изисквания за допустимост за подпомагане на земеделски площи по схемите за единно плащане на площ и по мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" са регламентирани в НАРЕДБА № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. В обжалваното уведомително писмо, административният орган не сочи, кой или кои от регламентираните изисквания в тази наредба не са спазени в конкретния случай. Констатациите на вещото лице са мотивирали административния съд да приеме, че недопустимите за подпомагане площи не отговарят на изискванията да добро земеделско състояние по СЕПП и за добро земеделско и екологично състояние по НР2. Този извод на съда води практически до ново установяване, което не е направено от административния орган, поради което е недопустимо да се прави за първи път от съда. Съобразно разпоредбите на чл. 2, втори параграф, алинея 31 и чл. 47 и следващите от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията спазването на изискванията за управлението и доброто земеделско и екологично състояние на постоянните пасища са предмет на проверки за "кръстосано спазване", каквито в конкретния случай административният орган не твърди да са извършвани. Видно от уведомителното писмо е, че констатациите са направени въз основа на извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Проверката на условията за допустимост на подпомагането, регламентирана в чл. 20 от Регламент № 73/2009 е различна от проверките на кръстосаното спазване, регламентирани в чл. 22 от същия регламент. Различни са и основанията и начина на изчисляване на намаленията и изключванията в зависимост от констатациите във връзка с критериите за допустимост и констатациите във връзка с кръстосаното спазване. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован и неправилен решаващият извод на съда за доказаност на фактическите основания в обжалваното уведомително писмо. Фактическите основания за отказа за подпомагане по двете схеми, за които кандидатства жалбоподателят за 2010 г. не са конкретизирани от административния оргна, респективно са недоказани от него в хода на съдебното обжалване на уведомителното писмо. Решението на административния съд следва да се отмени като неправилно, а вместо това се уважи жалбата срещу уведомителното писмо, като то се отмени и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявелнието. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са доказани до размера на 15 лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд