Решение № 11452 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2016 г.

Решение № 11452 от 2.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12529/2016 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 101 от 20.09.2016 г. по адм. дело № 115/2016 г. на Административен съд - Я.. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-280-2600/950 от 19.05.2016 г. в описаната му част и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се възражения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Агро кампания Е." ООД изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че след като заявените за подпомагане площи попадат в специализирания слой на местообитанията на зимуващите видове гъски съгласно приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., то административният орган е бил длъжен да изложи мотиви за отказа от подпомагане. Никъде в уведомителното писмо не е налице позоваване на чл. 4, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, поради което административният орган не би могъл да се позове на него едва в съдебното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1, АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Агро кампания Е." ООД против уведомително писмо № 02-280-2600/950 от 19. 05.2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която е отказано подпомагане на заявена площ от 265.14 ха. Направил е възражения, че заявените парцели и цяло съответстват на нормативните изисквания за подпомагане, поради което оспореният административен акт не е мотивиран. От приложената административна преписка, съдът е установил, че дружеството е кандидатствало за подпомагане за кампания 2015 г. по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от мярка 10 "Агроеколотия и климат" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с общо 277.72 ха. Парцелите са разположени в землищата на селата Г., Л. и М., находящи се на територията на община Е.. С уведомителното писмо е уведомено, че е одобрено за участие с парцелите, описани в Таблица № 1 към него. Парцелите в Таблица № 2 не са одобрени с мотиви, че попадат извън територии, определени в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и съгласно чл. 26, т. 6 от нея. Съдът е разгледал спора по същество и е установил, че и трите землища, в които са заявени парцелите за подпомагане, попадат в приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от наредбата. Това му е дало основание да приеме, че мотивите в административния акт не съответстват на действителното положение. Направил е извод, че актът не е мотивиран, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. По тези съображения го е отменил в обжалваната част и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. В хода на първоинстанционното производство, в касационната жалба и в пренията по съществото на спора пред касационната инстанция, процесуалният представител на административния орган развива противоречиви тези, като основание за отказа от финансиране. Така пред административния съд е заявил, че макар парцелите да попадат в землищата по приложение № 1 към чл. 5, ал. 3, т. 1 от наредбата, те не са в обхвата на специализирания слой на площи с висока природна стойност, съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата. Същите твърдения се съдържат и в касационната жалба. В този аспект правилна и обоснована е бележката на участвалия в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура, че никъде в уведомителното писмо не е посочена, като причина за отказа непопадане на парцелите в слоя площи с висока природна стойност, както и липва въобще цитиране, като правно основание на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт. В същото време представителят на ответната страна за първи път пред административния съд се е позовал на указания, дадени от министъра на земеделието и храните до ДФЗ относно прилагане изискванията по мярка 10. В тази връзка е представил писмо изх. № 13-2301 от 19.04.201 г. за предоставяне на четири слоя, между които и Слой местообитания на зимуващи гъски в орнитологично важни места. В уведомителното писмо не се съдържа позоваване и аргументиране на отказа с несъответствие на заявените парцели с този слой. Отделен е въпросът, че бенефициентът в нито един момент не е бил уведомен за изготвянето на нов слой след подаване на заявлението за кампанията 2015 г. При това Върховният административен съд вече се е произнесъл в практиката си по тези въпроси, приемайки, че новият слой би имал значение за кампанията 2016 г., както и че е относим към последващата редакция на Наредбата, обн. ДВ., бр. 19/2017 г. В този смисъл са решение № 7819 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 12093/2016 г.; решение № 8573 от 4.07.2017 г. по адм. дело № 8573/2017 г. и решение № 9432 от 17.07.2017 г. по адм. дело № 2509/2017 г. на четвърто отделение. Поради това изцяло е необосновано позоваването на писмото на МЗХ, което се извършва от процесуалния представител на фонда в пренията по същество пред касационната инстанция, където вече е изоставено твърдението по касационната жалба, че причина за отказа е непопадането на заявените парцели в слоя на земите с висока природна стойност. В действителност промяната на позицията на административния орган само подчертава правилността на извода на административния съд за липса на мотиви, обуславящи постановения отказ и опит на страната да ги попълва едва в хода на проведеното от кандидата за подпомагане съдебно оспорване. При произнасянето по касационната жалба, Върховният административен съд взе предвид и решение № 8461 от 30.06.2017 г. по адм. дело № 2738/2017 г. на четвърто отделение. То е постановено по повод касационно обжалване на изцяло аналогично решение на същия административен съд от същия касационен жалбоподател и с напълно идентична касационна жалба. По така изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по касационната жалба, ДФЗ ще следва да заплати поисканите и доказани разноски за касационното производство в размер на 450 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение