Решение № 128 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2013 г.

Решение № 128 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14657/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Атанас Георгиев Николов от гр. София с искане за отмяна на влязло в сила решение от 25.02.2013 г. по адм. дело № 153/2012 г. на Административен съд град Перник, и решение от 2.07.2013 г., постановено по адм. дело № 5477/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В искането се сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, но не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за делото или нови писмени доказателства. Твърди се, че постановените влезли в сила решения са незаконосъобразни и противоречащи на събраните по делото доказателства. Иска се отмяната им и връщане на преписката на община Радомир за приключване на регулацията от 1989 г. или отстраняване на явните фактически грешки при заснемане на имотните граници. Ответникът - кметът на Община Радомир не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение от 25.02.2013 г. на АС Перник е отхвърлена жалбата на Атанас Георгиев Николов срещу мълчалив отказ на кмета на община Радомир, да се произнесе по негово заявление вх. № АБ-94-00-476 от 3.05.2012 г., с което е поискано да бъде изменен дворищно регулационния план на с. Чуковец, общ. Радомир, одобрен със заповед № 517 от 30.10.1989 г., по отношение на вътрешната регулационна граница между УПИ IV-244 и УПИ III-243, като се приложи имотната граница между тези имоти по регулационния план на селото от 1939 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е изложил мотиви, че предвид нотариалния акт и приложените доказателства по приложените гр. дела № 18/2010 г. ПРС и № 198/2011 г. на ПОС процесната регулация е приложена. Налице е бил протокол за оценка на придаваемата част от имот 244 към имот 243, а от нотариалния акт се установява, че определената сума е заплатена с вносна бележка от 9.07.2011 г. на ДСК - Радомир като е издаден нотариален акт за придобиване на право на собственост на придаваемата част по регулация. Обсъдено е било и обстоятелството, че е налице влязло в сила решение на ПОС по гр. д. № 198/2011 г., с което е отхвърлен иска на молителя за признаване за установено, че е собственик на придаваемото място, тъй като регулацията не е приложена в срока по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ. Това решение е задължително, съгласно чл. 297 и чл. 298 ГПК. Прието е, че поради приложената в срока на § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ регулация не е възникнало право да се иска промяна на вътрешните регулационни линии в претендираната част съгласно § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ и мълчаливият отказ на кмета се явява законосъобразен. Така постановеното решение оставено в сила с решение по адм. дело № 5477/2013 г. на Върховния административен съд, второ отделение, влязло в сила на 2.07.2013 г. В молбата за отмяна се твърди, че и двете влезли в сила съдебни решения са неправилни и незаконосъобразни, като неправилно е приложен материалния закон, респективно неоснователно административният орган не е уважил искането на молителя. Съгласно разпоредбата на 239, т. 1 от АПК, право на отмяна има страна по делото, за която решението е неблагоприятно, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са били или не са могли да бъдат известни на страната. С молбата за отмяна не се сочат нови обстоятелства нито се представят доказателства, обосноваващи посочената хипотеза за отмяна, като всички твърдения са за неправилност на поставеното съдебно решение и не представляват основания за отмяна, а касационни основания по АПК. Поради това същите са ирелевантни в настоящето производство и не са предмет на обсъждане от състава на съда. Оплакванията в молбата за отмяна са относими към предмета на спора по същество, но не и за производството по отмяна. Предвид изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлите в сила решения. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски от ответника не са не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав