Решение № 17322 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2009 г.

Решение № 17322 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Д. Йорданова, против Решение № 40 от 28.05.2009 г. по адм. д. № 539/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № К-47-0313/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта за лихвата за забава считано от датата на възникване на митническото задължение до окончателното погасяване на задължението - допълнително определен ДДС в размер на 20 266 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за дължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и на митническия акт и присъждане на направените разноски. Ответникът - Началникът на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, оспорва жалбата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е потвърдил митническия акт в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че ВАС следва да обезсили обжалваното решение и да върне преписката на Директора на Агенция Митници за произнасяне, поради това, че законодателят не е предвидил възможност за мълчаливо потвърждаване на обжалвания административен акт, както е сторено в чл. 156, ал. 4 ДОПК. При обсъждане на относимите правни норми се налага изводът, че законодателят е предвидил задължение за изрично произнасяне. Ако не се възприемат тези доводи, са изложени съображения по същество за неоснователност на касационната жалба и приложимост на разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които установяват дължимост на лихви за забава. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, поради следното: От данните по делото се установява, че с ЕАД № 07BG005003H000075/28.02.2007 гoд. "КУМЕРИО МЕД" АД е оформило внос под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 02.02.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 02.05.2007 г., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. На 30.04.2008 г. е издадено процесното пред първоинстанционния съд решение на началника на Митница София, с което е определен допълнителен размер на ДДС 20 266 лв. и лихви върху него, считано от подаване на ЕАД до окончателното изплащане на сумата. Главницата на допълнителното задължение за ДДС е платена в срока за доброволно изпълнение. За да отхвърли жалбата на дружеството против митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение и на датата на възникване на митническо задължение за внос /датата на подаване на ЕАД/ става изискуемо и задължението за плащане на ДДС. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.