Решение № 11498 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2015 г.

Решение № 11498 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1322 от 11.06.2015 г. по адм. дело № 3379/2014 г. по описа на Административния съд - В., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 031401321 от 01.07.2014 г., издаден от органи по приходите ТД на НАП - В., офис Д., потвърден с решение № 538 от 23.09.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта с която е увеличен данъчния финансов резултат на "Инвестек" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "И. С." .№..., ет. З, офис 412, представлявано от управителя К. Б. П., за 2005 г. със сумата от 251 600 лв., както и в частта, с която не е призната за възстановяване сума в размер на 3810.98 лв. от корекциите на корпоративния данък за 2009 г. и Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 829.10 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че "извършеното прихващане в ревизионния акт със сумата на корекциите в размер на 3 810.98 лв., касаещи 2009 г. е извършено в нарушение на закона". Иска да бъде отменено решението, като бъде отхвърлена изцяло жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. Претендира разноски по делото. Ответникът - "Инвестек" ЕООД, чрез юрк. Терзиева оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА в частта, с която е увеличен данъчния финансов резултат на дружеството за 2005 г. със сумата от 251 600 лв. и не е призната за възстановяване сума в размер на 3 810.98 лв. от корекциите на корпоративния данък за 2009 г. По време на ревизията е установено, че за отчетен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. дружеството е подало ГДД като декларира корпоративен данък в размер на 32 077.39 лв. внесен на 29.03.2010 г. С ГДД за 2010 г. и 2011 г. задълженото лице извършва корекции на декларирания данъчен финансов резултат за 2009 г. общо в размер на 11 335.93 лв. след отразяване в счетоводството си на разходи за предходни години - съответно 34 754.31 лв. през 2010 г. и 3 355.50 лв. през 2011 г. Дължимият корпоративен данък за 2009 г. е намален от дружеството на основание чл. 75 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), с ГДД за 2010 г. със сумата 3 475.43 лв. и с ГДД за 2011 г. - със сумата от 335.55 лв. С АПВ № 1244280 от 08.08.2012 г. е възстановен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 810.98 лв., представляващ корекцията в намаление на дължимия данък за 2009 г. на основание чл. 75 ЗКПО, деклариран с ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. По делото не е било спорно, че на дружеството са извършени ревизии по ЗКПО, който са приключили с издаването на РА съответно за 2003 г. и 2004 г.; за 2005 г. и 2006 г. и за 2007 г. и 2008 г. РА за 2003 г. и 2004 г. е обявен за нищожен, а останалите са отменени, поради което не е било спорно, че спрямо ревизираното лице не е бил налице влязъл в сила РА, който да е относим към задълженията му за ревизирания период 2009 г. По делото е била назначена основна и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). За да постанови спорното решение първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и без да са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и заключенията на вещото лице и въз основа на тях е приел, че след като предходните РА са обявени за нищожни или са отменени, задълженията на ревизираното лице за 2009 г. следва да се установят като се съобразят декларираните от дружеството данни в ГДД по ЗКПО (отм.) и ЗКПО (в редакцията към 2006 г.). Съдът е посочил, че декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2005 г. е отрицателен - 400 918.15 лв. и същия следва да се вземе предвид при провеждане на процедурите по чл. 70, чл. 71 и чл. 72, във връзка с чл. 75 ЗКПО. Поради изложеното съдът е стигнал до извод, че РА противоречи на закона в частта, с която е увеличен данъчния финансов резултат на ревизираното лице за 2005 г. със сумата от 251 600 лв. По отношение на извършеното прихващане с процесния РА със сумите на корекциите в размер на 3 810.98 лв., касаещи 2009 г., съдът е кредитирал заключението по ССЕ, като въз основа на него е приел, че РА в тази част е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Предмет на ревизията е установяване на задълженията на дружеството за корпоративен данък за данъчния период 2009 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след обявяването на РА за 2003 г. и 2004 г. за нищожен, и отмяната на останалите РА, при установяване на задълженията на ревизираното лице за 2009 г. следва да бъдат съобразени декларираните от дружеството данни в ГДД по ЗКП (отм.) и ЗКПО (в действащата редакция към 2006 г.). Декларираният от "Инвестек" ЕООД счетоводен финансов резултат за 2005 г. е отрицателен - 400 918.15 лв. и същия следва да се вземе предвид при провеждане на процедурите по чл. 70, чл. 71 и чл. 72, във връзка с чл. 75 ЗКПО. Съдът правилно е кредитирал представеното и неоспорено заключение по ССЕ, с което се установява, че при определяне на размера на данъчния резултат за 2009 г., органът по приходите не е признал корекциите на данъчните загуби на дружеството за периода 2005 г. - 2009 г., отчетени с ГДД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. От заключението не вещото лице по основната ССЕ е видно, че сумата на корекциите на данъчните загуби на дружеството за периода 2005 г. - 2009 г., отчетени с ГДД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., която е призната и възстановена с АПВ № 1244280 от 08.08.2012 г. е прихванат от сумите, подлежащи на възстановяване с оспорения акт, като по този начин признатите с РА за дължими суми на дружеството не се възстановяват в пълен размер. Административният съд е обсъдил всички представени доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че РА в частта, с която е увеличен данъчния финансов резултат за 2005 г. със сумата от 251 600 лв. противоречи на закона и правилно го е отменил. По делото не е било спорно, че ревизираното лице своевременно е декларирало загубите и пренасянето им за периода 2005 г. - 2007 г., независимо, че не са приспаднати с декларацията по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2009 г. След отмяната на предходните РА дружеството има право да приспада загубата от предходните отчетни периоди по реда на чл. 70, ал. 1, чл. 71, ал. 1 и чл. 72 ЗКПО до размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Съдът правилно е приел, че извършеното прихващане с РА на сумата от 3 810.98 лв., възстановен корпоративен данък за 2009 г., представляващ корекция в намаление на дължимия за 2009 г. данък, извършена с ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО, на основание чл. 75 ЗКПО е неправилно. РА в тази част е постановен в нарушение на закона, поради което правилно първоинстанционния съд го е отменил. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение