Решение № 7162 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2013 г.

Решение № 7162 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10955/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на ЕТ "Парапас -Николай Парапанов" - гр. Благоевград, против решение № 1032 от 7.06.2013 г., постановено по адм. дело № 284 по описа за 2013 г. на Административния съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция. Претендират се направените по далото разноски.

Ответникът - Агенция "Митници", в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е допустима за разглеждане по същество.

Производството пред Административния съд - Благоевград, е висящо за втори път, след отмяна на първоначално постановеното решение № 447 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 636/2011 г. на АС - Благоевград, от Върховния административен съд с решение № 4311 от 27.03.2013 г. по адм. дело № 6930 от 2012 г. по описа на ВАС, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото административният съд е отхвърлил предявения иск от касационния жалбоподател против Агенция "Митници" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че твърдените от ищеца в исковата молба незаконосъобразни бездействия и действия на митническата администрация, довели до сочените имуществени вреди, не са налице.

Производството пред Административния съд - Благоевград, е било образувано по предявен от ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" - гр. Благоевград, против Агенция "Митници" иск, с който ищецът моли: да се установи на основание чл. 204, ал. 1 и 4 от АПК незаконосъобразността на действията на митническата администрация към Агенция "Митници" по усвояването и разпределянето на сумата по банковата гаранция, учредена в полза на "Мариам 2001" ЕООД, довели до увеличаване размера на задължението на ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" със сумата 76 407,46 лв.; ответникът да бъде осъден на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на ищеца обезщетение в общ размер от 92 831,00 лв., както следва: 76 407,46 лв., както и лихва за тях от датата на получаването им - 3.07.2008 г., до окончателното плащане; 2000 лв. ведно с лихвата върху сумата и сумата от 14 423,64 лв., както и лихви за периода 7.11.2006 - 7.03.2008 г.

В исковата молба се твърди, че вредите произтичат, както следва:

• от незаконосъобразно бездействие - внасяне на сумата 50 000 лв. по банкова гаранция на "Мариам 2001" ЕООД - титуляр на режим транзит по ЕАД 5405/29.03.2002 г., и възникналото (поради неприключването му) вносно митническо задължение в общ размер на 71 106 лв. в републиканския бюджет не на датата на усвояване на гаранцията - 3.07.2002 г., а едва на 21.04.2005 г., от което на солидарно задължените лица - титуляря на режима и превозвача - ищец по делото, са начислени лихви;

• от незаконосъобразно укриване на тази информация в хода на съдебните производства по оспорване на ППС № 56 и № 57 - двете от 24.02.2003 г., както и от Агенцията за държавни вземания в рамките на принудителното събиране на задълженията по тях;

• от незаконосъобразни действия - незаконосъобразно разпределение на сумата от гаранцията на "Мариам 2001" ЕООД, което е следствие от посочените по-горе незаконосъобразни бездействия и които са довели до усвояване в пълен размер на учредената впоследствие от превозвача гаранция в размер на 113 240,06 лв. - сума, значително надхвърляща цялото задължение по изп. дело № 4914/2006 г.

В исковата молба се твърди, че в случай на законосъобразно извършване на действията по изпълнение на сумите по вносното митническо задължение и в сроковете, предписани от закона, то с гаранцията от 50 000 лв. на титуляря на режима транзит - "Мариам 2001" ЕООД, от цялото задължение (71 106 лв. по ЕАД и ППС № 56 и № 47 от 2003 г.) би останала сума 21 106,06 лева. Ответникът противоправно е задържал цялата сума до 21.04.2005 г. и така е допуснал натрупване на лихви за сметка на задължените лица в общ размер на 28 214,00 лв. за периода от възникването на задължението до внасянето им в републиканския бюджет. Впоследствие сумата 50 000 лв. е погасила неправомерно натрупаните лихви от 28 214,00 лв., а за остатъка от 21 586 лв. липсват данни за какво са използвани. Според ищеца, ако този остатък е бил правилно усвоен, то с него е следвало да се погаси част от главницата, но това не е било направено, тъй като няма данни същата да е преведена в републиканския бюджет или с нея да е извършено погасяване на задължението. Вместо това и поради липса на подадена от Митница Кулата до АДВ информация публичният изпълнител е запорирал в пълен размер от 113 240,06 лв. гаранцията, която превозвачът - ищец по делото, е учредил, и е извършил изпълнение от тази сума. След изпълнението публичният изпълнител е уведомил митницата, че сумата 13 181,22 лв. е останала неизпълнена и е за доплащане, след което изпълнителното производство е било прекратено. Вследствие на така посочените в исковата молба незаконосъобразни бездействия и действия по задължението с главница 71 106,00 лв. са преведени общо 163 240,06 лв., от които 50 000 лв. на 3.07.2002 г. от гаранцията на "Мариам 2001" ЕООД и 113 240,06 лв. на 7.03.2008 г. от гаранцията на превозвача - ЕТ "Парапас - Николай Парапанов". В случай на правилно администриране на сумата от първата гаранция за ищеца би останало за плащане задължение от 36 832,40 лв. (21 106 лв. и 15 726,40 лв. от лихва), като вместо това същият е платил 113 240,06 лв., т. е. със 76 407,46 лв. повече.

Още при първоначалното гледане на делото, с писмена молба от 28.02.2012 г. в открито съдебно заседание, ищецът е поискал, а съдът е допуснал уточнение и изменение на иска, с която е поискано съдът да установи незаконосъобразни действия и бездействия на Агенция "Митници" по администриране (вземане под отчет и усвояване) на сумата 50 000,00 лв., представляваща обезпечение по банкова гаранция на "Мариам 2001" ЕООД и нейното разпределяне за погасяване на задълженията по ППСПДВ № 56/2003 г., ППСПДВ № 57/2003 г. и ППСПДВ № 26, евентуално и ППСПДВ № 105/2003 г., състоящи се в: незаконосъобразно бездействие на ответника Агенция "Митници", който като събирач на митни сборове, в нарушение на чл. 831, ал. 2 от ППЗМ своевременно не е вписал в Регистъра за вземане под отчет преведената на 3.07.2002 г. от "Райфайзенбанк" АД сума 50 000 лв. по банкова гаранция на "Мариам 2001" ЕООД, нито е отчел същата като частично плащане на митни сборове и ДДС по ППСПДВ № 26, № 56 и № 57, евентуално и по ППСПДВ № 105/2003 г., в съответствие с Единната бюджетна класификация; незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неинформиране, укриване на информация относно постъпило плащане от банкова гаранция на задълженията по постановления № 56 и № 57. В писмо № 0401-0071/6.03.2006 г. до АДВ ответникът не е подал информация за вече извършеното плащане от 50 000,00 лв.; незаконосъобразно бездействие в противоречие с чл. 211, б. "б" ЗМ във вр. с ал. 2 от ЗМ - вместо на 24.02.2003 г. ответникът е изпратил постановления № 56 и № 57 за "предварително" изпълнение едва на 06.03.2006 г. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: обезщетение в размер на 58 188,33 лв., представляващи неправомерно събрана сума, равняваща се на разликата между реално дължимата и действително събраната от ищеца сума (113 220,06 - 55 033,73 лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на усвояването й 03.07.2002 г. до окончателното й изплащане; 10 987,22 лв. обезщетение, представляващи законната лихва за невъзможността от използване на надвзетата сума от 58 188,33 лв. за периода на запора - от 7.11.2006 до 7.03.2008 г., до неговото усвояване, ведно със законната лихва, считано от датата на усвояването й - 3.07.2008 г., до окончателното й изплащане; 3042,20 лв. обезщетение, представляващи разходи по учредяване на банкова гаранция (претърпяна вреда), ведно със законната лихва до окончателното изплащане.

Съдът подробно е разгледал фактическите основания на иска, посочени в молбата от 28.02.2012 г., и е достигнал до извод за неоснователност на исковата претенция по същество. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че по делото не са били установени незаконосъобразни действия и бездействия на митническата администрация по отношение на ищеца, които да са причинили на същия какъвто и да било вредоносен резултат. Според съда действията по събирането на дължимите митни сборове по ЕАД от солидарно отговорните съдлъжници - "Мариам 2001" ЕООД и ЕТ "Парапас", изразяващо се в усвояването на банковата гаранция, е протекло при спазване на условията в разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от ЗМ и чл. 816 от ППЗМ. Според съда неоснователно е твърдението на ищеца за допуснато закъснение при вземането под отчет на възникналото вземане, като е била нарушена разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ - че митницата не е вписала своевременно в Регистъра на вземанията под отчет преведената на 3.07.2002 г. от "Райфайзенбанк" ЕАД сума 50 000,00 лв. по банковата гаранция на "Мариам 2001" ЕООД. Съдът е счел, че към посочената по-горе дата митническият орган не е разполагал с всички данни относно облагането и не са били издадени покани (уведомления) за доброволно плащане на дължимите митни сборове, както и цитираните по-горе ППСПДВ, установяващи размера на задълженията на солидарните съдлъжници. Прието е за основателно възражението на ответника, че определеният размер на задълженията на "Мариам 2001" ЕООД е бил коригиран с писмо изх. № 7100-0033/3.02.2003 г., предвид на това, че вписаният в митническите декларации размер на митните сборове не е бил приет от митническия орган като несъответстващ на определения с тях размер. Новоопределеният размер на тези сборове е основанието за издаването на визираните по-горе ППСПДВ и уведомяването на солидарните съдлъжници е извършено в сроковете по чл. 206, ал. 1 от ЗМ. Неплащането в срок на възникналите митнически задължения е причината за издаването на въпросните ППСПДВ съгласно чл. 211а от ЗМ и същите са влезли в сила през периода 2006-2008 г., поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 832, ал. 1 от ППЗМ. Счетено за неоснователно е оплакването на ищцовата страна, че е налице закъсняло отчитане на въпросната банкова гаранция и същата не е била отчетена като частично плащане на митни сборове - мита и ДДС, в съответствие с Единната бюджетна класификация (ЕБК). Според съда не се сочи конкретно коя ЕБК (за коя година се има предвид) и в коя част е допуснато нарушението й. Изводът на съда е, че не е налице незаконосъобразно бездействие на митническия орган в нарушение на чл. 831, ал. 2 от ППЗМ, тъй като банковата гаранция от 50 000,00 лв. има характер на обезпечение, а не представлява митен сбор и не подлежи на вземане под отчет. Съдът е приел за основателно възражението на ответната страна, че съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМ вземането под отчет е самото вписване в счетоводните документи - първични и вторични, на размера на съответното митническо задължение в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите елементи. Позовавайки се на заключението на вещото лице, е приел, че сумата 50 000,00 лв. е осчетоводена в съответния счетоводен регистър и няма допуснати нарушения на счетоводната документация в случая, както и че е неоснователно твърдението на ищеца, че неправилно са отчетени усвоените суми по банковата гаранция по четири, а не по две декларации. Тези изводи на съда като краен резултат са правилни.

Изводите на съда се основават на следните установени по делото факти:

С ЕАД № 5404/Тв-19633/29.03.2002 г., № 5405/Т-18744/25.03.2002 г. и № 5404/Тв-19648/29.03.2002 г., регистрирани в Митница Кулата, е учреден режим транзит с отговорно лице титуляр "Мариам 2001" ЕООД. За режима дружеството "Мариам 2001" ЕООД е учредило банкова гаранция в размер на 50 000 лв. с поръчител "Райфайзенбанк" АД. Режимът транзит е следвало да бъде приключен в Митническото бюро - Суходол, но съгласно информацията, получена от МБ - Суходол (писмо № 3125/18.05.2002 г.), стоката по ЕАД не е била представена и манифестирана и транзитната операция не е приключена, въз основа на което е възникнало вносно митническо задължение. С писмо изх. № 6100-0117 от 5.06.2002 до директора на РМД - София, са отправени покани до представляващия дружество "Мариам 2001" ЕООД да заплати доброволно възникналите митнически задължения по неприключени транзитни операции, регистрирани с ЕАД № 5404/Тв-19633/29.03.2002 г., № 5405/Т-18744/25.03.2002 г. и № 5404/Тв-19648/29.03.2002 г. След повторната покана митническите задължения не са заплатени, поради което с писмо изх. № РМ 4408/21.06.2002 г. РМД - София, уведомява Митница Кулата, че в 30-дневен срок, считано от 17.06.2002 г., поръчителят "Райфайзенбанк" АД следва да преведе сумата по сметка на Митница Кулата, иска се информация за постъпване на сумата и дали същата погасява митническото задължение. С писмо № LGISS02098/02DN от 2.07.2002 г. "Райфайзенбанк" АД уведомява "Мариам 2001" ЕООД, че сумата 50 000 лв. е преведена по сметка на РМД - София, с вальор 3.07.2002 г.

Впоследствие началникът на Митница Кулата издава постановления за принудително събиране на митни сборове № 56 и 57 - двете от 24.02.2003 г., за възникналите по ЕАД № 5404/Тв-19648/29.03.2002 г. и ЕАД № 5404/Тв-19633/29.03.2002 г. вносни митнически задължения в общ размер на 50 563 лв. мито и 20 523 лв. ДДС, като задължава превозвача - ЕТ "Парапас - Николай Парапанов", и отговорното лице - "Мариам 2001" ЕООД, солидарно да заплатят сумата. Постановленията са обжалвани по административен и съдебен ред от дружество "Мариам 2001" ЕООД и ищеца като задължено лице превозвач, но жалбите са отхвърлени. След влизането им в сила Митница Кулата изпраща двете ППС на Агенцията за държавни вземания за образуване на производство и събиране на задълженията. Срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 4914/2006 г. С постановление № 4914-000007/7.11.2006 г. публичният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищеца до размер на 113 240,06 лева. Сумата е усвоена от банковата гаранция, учредена от ищеца, с поръчител "ДЗИ Банк" АД, като с разпореждане № 4914-2006000105/7.03.2008 г. е преведена от публичния изпълнител на митница Кулата, а сумите са разпределени по митническите задължения по ППС № 56 и 57/2003 г. по подробно посочения в разпореждането начин. Изпълнителното дело е прекратено с разпореждане № 4914/2006000117/13.04.2009 г.

Според вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза задълженията са били погасени съобразно размера, установен в двете ППС, а сумите за лихвите са изчислени от АДВ, но наличието на лихвен лист по изпълнителното дело не е било установено. Според вещото вземането под отчет на сумите по ППС № 56 и 57/2003 г. е станало, като същите са вписани под № 161 и 162 от дата 27.11.2003 г. в Регистър "Б" за вземане под отчет, с документи № Т-19648 и Т-19633.

Сумата 50 000 лв. от банковата гаранция на "Мариам 2001" ЕООД също е била вписана в Регистъра за вземане под отчет "Б", но е отчетена в дневно извлечение № 46 едва от 27.04.2005 г. въпреки усвояването й с вальор 3.07.2002 г. Тя е разпределена за погасяване на лихви по главницата от митническото задължение, натрупани за период от 2 години и 9 месеца след постъпването й по сметка на митницата. За този период, докато е била по сметка на митницата, но неразпределена по митническото задължение, според вещото лице тази сума е формирала лихва в полза на митницата, а бюджетът е бил ощетен с непогасяване на вносното митническо задължение. Същата, съгласно заключението, като постъпила сума е следвало да се осчетоводи съгласно изискванията на бюджетното счетоводство в деня на постъпването й в сметката на митницата по партида на длъжника, тъй като е била на разположение на митницата за погасяване на съответното задължение.

От съдържанието на писмо изх. № 6100-0117/5.06.2002 г., с което началникът на Митница Кулата уведомява директора на РМД - София, за неприключилите транзитни операции по трите ЕАД и свежда информация за по-нататъшните действия спрямо банковата гаранция на "Мариам 2001" ЕООД, вещото лице заключава, че намерението на митническите органи е било да използват сумата по гаранцията за погасяване на възникналото митническо задължение по трите декларации. От представените по делото уведомления е станало ясно, че отговорното лице по транзита е било уведомявано за възникналото по ЕАД вносно митническо задължение от неприключилите транзитни операции на датите 24.04.2002 г., 23.05.2002 г., 3.01.2003 г. и 3.02.2003 г. Със сумата от гаранцията от 2002 г. обаче митницата е започнала изпълнение на задълженията по ЕАД едва на 27.04.2005 г., като е погасила начислената за 2 г. и 9 м. лихва върху задълженията по ЕАД в размер на 28 414 лева. Видно от заключението на вещото лице, тази лихва представлява сбор от лихвата върху основното задължение за мито и ДДС по двете постановления - № 56 и 57/2003 г.

По искане на ищеца вещото лице по назначената икономическа експертиза е дало заключение по какъв начин би следвало да се разпредели постъпилата по сметка на митницата гаранция от 50 000 лв. на "Мариам 2001" ЕООД и какви задължения биха останали за плащане след това в тежест на задължените лица. Съгласно заключението в тази част след датата на постъпване на сумата 50 000 лв. по сметка на митницата с вальор 3.07.2002 г. същата е следвало да се разпредели по неприключилите транзитни операции така: по задължението от ЕАД 5405/18744/25.03.2002 г. - дължими 9756 лв. от отговорното лице по транзита - "Мариам 2001" ЕООД, по задължението от ЕАД 5405/19633/29.03.2002 г. - 12 637,00 лв., дължими солидарно от отговорното лице и превозвача - ЕТ "Парапас - Николай Парапанов", и по задължението от ЕАД 5405/19648/29.03.2002 г. - 12 644,50 лв., платими солидарно от отговорното лице и превозвача. В този случай за ищеца като превозвач, според вещото лице, биха останали дължими главница 25 281,50 лв. и лихва върху нея 19 776,69 лв., за тази сума е следвало да бъде уведомен длъжникът и в случай на неплащане в указания съгласно законодателството срок да бъде приложена принудителна мярка за събиране и уведомяване на АДВ. Вещото лице заключава, че поради обстоятелството, че с разпореждане от 7.03.2008 г. по изпълнително дело № 4914 от ищеца като превозвач са събрани 113 220,06 лв., то предвид усвояването на гаранцията от 50 000 лв. митницата е събрала 87 938,56 лв. в повече от дължимото по вносните митнически задължения.

Без да бъде коментирана законосъобразността на ППС № 56 и 57 от 24.02.2003 г., тъй като същата е установена с влезли в сила съдебни актове на Софийския градски съд, настоящата инстанция намира за необходимо да констатира, че конкретното правно основание за възникване на вносното митническо задължение за солидарно определените длъжници "Мариам 2001" ЕООД и ЕТ "Парапас - Николай Парапанов" не е посочено и не е индивидуализирано в мотивите на тези актове измежду всички основания, визирани в чл. 199 от Закона за митниците. Такова правно основание не е посочено и в решението на директора на РМД - София, при административното обжалване на двете постановления. Едва в писмено становище на ответника по повод оспорването на двете ППС се посочва, че като правно основание за възникване на вносното митническо задължение се счита нормата на чл. 199, ал. 1, т. 5 и 7 от Закона за митниците. От фактическите основания на митническия орган, изложени в мотивната част на двете ППС № 56 и 57 от 2003 г., се установява, че вносното митническо задължение е възникнало поради отклоняване от митнически надзор на стоките по ЕАД 5405/19648 и АД № 5404/19633 - двете от 29 03.2002 г., което сочи на основание по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ. Установяването на точното правно основание е от значение за прилагане на разпоредбата на чл. 830 и сл. от ППЗМ, вменяваща задължение на митническите органи за поставяне под отчет на митническото задължение. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМ вземането под отчет на митническото задължение представлява изчисляване на митническото задължение и отразяването му в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация и се вписва в Регистъра за вземане под отчет - чл. 831 ППЗМ. Изчисляването на задължението се извършва в момента, в който митническият орган разполага с необходимите елементи на същото, т. е. вземането под отчет се свежда до осчетоводяване на размера на задължението, посочване на лицето, което трябва да го заплати, и отразяването му в регистъра като задължение към бюджета. Сроковете за вземане под отчет са определени в чл. 832 от ППЗМ - в общия случай в хипотезата на ал. 1 - незабавно след изчисляването на задължението, но не по-късно от 2 дни от момента на вдигането на стоките. Нормативно установена е и задължителна поредност в действията на митническия орган, като уведомяването за задължението и поканата за изпълнение не може да бъдат извършени преди вземането под отчет, а последното като процесуално действия на органа е задължително условие за изпращане на уведомление и покана за изпълнение - чл. 832 ППЗМ. Ако у митническия орган възникне съмнение относно верността на декларираната информация с ЕАД, той трябва да предприеме всички необходими действия за установяване на действителния размер на дължимите митни сборове. В случая няма данни през 2002 г. след учредяването на режима да са предприети действия по установяване на размер на митническото задължение, различен от този към момента на декларирането.

От твърденията в исковата молба и уточняващата иска такава става ясно, че ищецът счита, че Митница Кулата е имала задължение да вземе под отчет задължението му по ЕАД, т. е. задължението е било установено както по основание, така и по размер, установени са били и задължените лица.

От конкретните данни по делото се установява, че Митница Кулата е изпратила четири броя покани до "Мариам 2001" ЕООД за доброволно изпълнение на възникналото от ЕАД вносно митническо задължение. От това обстоятелство може да се направи обоснован извод, че изпращайки поканите за доброволно изпълнение, митницата е счела задълженията за установени по основание и размер. Установено е било и задълженото лице - отговорното лице по транзита. Ако елементите на задължението са били установени, тя съгласно чл. 205 от ЗМ е имала законовото задължение да вземе същите под отчет в сроковете по чл. 832 от ППЗМ, преди изпращане на поканите за доброволно изпълнение. От фактите в заключението на вещото лице би могъл да се направи извод, че митницата не е изпълнила задължението си по чл. 205, ал. 1 от ЗМ.

В контекста на предявения иск, за да се твърди увреждащо незаконосъобразно бездействие спрямо него, ищецът следва да установи, че нормативното задължение за действие го засяга непосредствено, поради което и бездействието също има пряко отражение върху правната му сфера. От останалите писмени доказателства, приети по делото, се установява, че всъщност дружество "Мариам 2001" ЕООД е учредило режим транзит по 4 броя вносни митнически декларации и не за всички транзити превозвач е бил ищецът - ЕТ "Парапас - Николай Парапанов". На вещото лице не е поставяна задача да изясни дали четирите броя покани за доброволно изпълнение касаят само транзитите, по които ищецът е бил превозвач, или се отнасят и за другите два неприключили транзита.

Освен това от доказателствата става ясно, че гаранцията от 50 000 лв. не обезпечава единствено транзитите, по които превозвач е ищецът, но има и транзити, по които ищецът не е превозвач, обезпечени от същата гаранция. По делото не е установено по безспорен начин и дали с гаранцията не е погасявано частично и задължение от други транзити с влезли в сила ППС, обезпечени от същата гаранция. Също така ищецът не е ангажирал и доказателства за това дали титулярят на режима - "Мариам 2001" ЕООД, не е бил длъжник по изпълнително дело във връзка с изпълнение на вносните митнически задължения по тези неприключили транзити, а ако това е било факт - за какви задължения, в какъв размер и на какво основание, и дали гаранцията не е използвана за погасяване на същите. Установяването на тези обстоятелства, доказателствената тежест за които е на ищеца, е от значение за изясняване на прякото отражение на твърдените бездействия на митницата единствено само в правната сфера на ищеца. В заключението на вещото лице не е даден отговор и на въпроса дали поканите за доброволно изпълнение - 4 на брой, през м. май и юни 2002 г. касаят единствено задължения по транзитите с превозвач ищецът, или се отнасят и до другите транзити, към които ищецът няма отношение.

По време на периода между учредяването на режима транзит с ЕАД и издаването на ППС, през който е усвоена гаранцията на "Мариам 2001" ЕООД, ищецът не е предприел никакви действия, чрез които категорично да изрази становището си относно дължимия от него размер на задължението, било чрез доброволно плащане на размер, който смята за законосъобразен, било чрез писмено становище до органа с възражения за настъпило погасяване на задължението поради плащане от гаранцията.

Предвид това правилно съдът е приел, че задълженията на ищеца като превозвач са безспорно установени едва с издаването на ППС и по тази причина едва след това задълженията му са взети под отчет. Като е достигнал до извод, че не всички елементи на задължението на ищеца са били установени за митницата през 2002 г., съдът е достигнал до правилен правен извод по първото от наведените фактически обстоятелства на иска. Съгласно чл. 211, ал. 1, т. 1 от ЗМ двата броя ППС № 56 и 57 са издадени поради бездействието на ищеца и/или отговорното за транзита лице да заплатят доброволно задълженията, възникнали по ЕАД. Следва да се констатира и обстоятелството, че липсват доказателства доброволно изпълнение да е последвало и след това - в рамките на предварителното изпълнение на ППС до влизането им сила, както и след това - в рамките на изпълнителното производство. Изпълнението на публичните задължения е извършено по принудителен ред от публичния изпълнител.

Първото фактическо обстоятелство, на което се основава исковата претенция и за което се твърди, че противоречи на чл. 845, ал. 1 от ППЗМ, според който дължимият размер на митните сборове се счита за платен на датата, на която дължимата сума е постъпила по банковата сметка на републиканския бюджет към съответното митническо учреждение или на датата на внасяне на сумата в брой в касата на митническото учреждение, както и останалите фактически обстоятелства на иска - бездействието, изразяващо се в неинформиране, укриване на информация относно постъпило плащане от банковата гаранция на задълженията по двете ППС, водят до извод, че ищецът желае настоящият съд да приеме, че от ищеца "Парапас - Николай Парапанов" неправомерно са събрани суми, далеч над дължимите, и по този начин - с тези суми над дължимите, същият е бил увреден (според т. II от молбата за изменение на иска).

За да се приеме, че осъществяването на фактическите обстоятелства, наведени за разглеждане от ищеца, представляват увреждане за последния, от съда по обезщетението се изисква: 1. самостоятелно и инцидентно в настоящия процес да установи кои са действителните дължими суми по задължението, и 2. да приеме, че събирането на реално събраната сума е неправомерно.

За да се отговори на първия въпрос, съдът по обезщетението в производството по чл. 203 и сл. от АПК следва да установи в мотивите си, съобразно фактическите твърдения на ищеца, че част от задължението, равняваща се на сумата от гаранцията, е била погасено чрез плащане, извършено чрез усвояване на същата с вальор 3.07.2002 г., че продължилото бездействие на органа по разпределяне на гаранцията по задълженията е дало отражение както върху главницата по ППС, така и върху размера на лихвите, които, сумирани в края на производството по установяване на задълженията и тяхното изпълнение, са дали като резултат неправомерно определяне и неправомерно действително събиране на задължение в по-голям от действителния размер и плащане на сума от превозвача като задължено лице, далеч надхвърляща задължението, ако то би било формирано при правилно процедиране.

Това не може да се извърши на първо място - поради установяване на обстоятелството, че гаранцията не обезпечава само транзитите, по които превозвач е ищецът, но и други транзитни операции с отговорно лице "Мариам 2001" ЕООД, извън тези, за които ищецът е задължено лице. На следващо място - обсъждането на тези обстоятелства от съда по обезщетението по реда на чл. 203 и сл. от АПК би довело до осъществяване на косвен съдебен контрол (при проведен пряк такъв) за законосъобразност (а не до валидност) на стабилния административен акт, а поради потвърждаването му по съдебен ред от две съдебни инстанции - и до нарушение на принципа за непререшимост на спора, доколкото страните по това дело от гледна точка на гражданската правосубектност са същите, до нарушение на принципа на задължителната сила на съдебните решения за всички останали правни субекти и органи, т. е. до нарушение на принципа рес юдиката.

Всички административнопроизводствени действия, включително и твърдените от ищеца бездействия, нямат самостоятелно правно значение. По тази причина те нямат пряко отражение върху правната сфера на задължените субекти. Целта на Закона за митниците и ДОПК е установяване на публичните задължения и събиране на същите - по доброволен или по принудителен ред. Законът за митниците регламентира два вида установяване на публичните задължения - чрез деклариране от правните субекти и чрез издаване на установителен по своя характер индивидуален административен акт от компетентния административен орган. Съгласно разпоредбите на ЗМ и ДОПК паралелно на установителното производство се извършва и производство по изпълнение, като същото бива предварително - до влизане на ППС, и последващо - в рамките на образуваното изпълнително производство по ДОПК. Всички процесуални действия и бездействия на административния орган са предназначени да доведат до законосъобразното определяне на вносното митническо задължение и законосъобразното им изпълнение. Както се посочи, установяването на митническите задължения съобразно ЗМ се извършва по два начина - изчисляване на същите на базата на ЕАД, а при липса на доброволното им изпълнение или оспорване - чрез издаване на индивидуалните административни актове по чл. 211 от ЗМ - постановления за принудително събиране на публичните задължения. Тъй като по въпроса относно размера на задълженията по процесните ЕАД, тяхното основание и задължените лица са влезли в сила ППС № 56 и ППС № 57 от 24.02.2003 г., задължителната сила, с която се ползват тези стабилни административни актове, обвързва и настоящия съд да приеме, че размерът на задълженията е такъв, какъвто е посочен в ППС. Двата административни акта са били обжалвани по административен и по съдебен ред пред две съдебни инстанции. Както органът по чл. 211 от ЗМ - директорът на РМД - София, така и съдебните инстанции са такива по същество, т. е. издирвайки обективната истина, извлечена от доказаните пред тях факти, те установяват съответно основанието на вносното митническо задължение, неговия размер и задължените лица. В рамките на обжалването и упражняването на правото на защита превозвачът като страна в административното производство- адресат на актовете, е могъл и е следвало да наведе твърдения за всички правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизменящи факти, свързани с материалното административно правоотношение, относно съществуването на задължението, относно неговия размер и личната му отговорност за него. От друга страна, материалната законосъобразност на обжалвани като индивидуални административни актове на основания по чл. 41, ал. 2 от ЗАП (отм.) се установява при служебна проверка от страна на съда. Видно от жалбите и от съдържанието на съдебните решения, въпросът за размера на вносните митнически задължения е решен, без да е обсъждано дали е налице частично плащане на задължението от гаранцията от 2002 г. по смисъла на чл. 207 и сл. от ЗМ, т. е. дали задължението е частично погасено. Видно от съдържанието на жалбите, фактът на плащане от гаранцията изобщо не е бил наведен за обсъждане нито пред административната, нито пред двете съдебни инстанции. Приключването на съдебното оспорване по двете ППС преклудира възможността пред друг съд или орган да се навеждат факти относно спорното право по ППС, възникнали преди издаването на двата административни акта. След като относно размера на задължението са влезли в сила съдебните актове на СГС, с които жалбите на превозвача относно законосъобразността на двете ППС е решен, настоящият съд не може да прави изводи какъв би бил размерът на задълженията, ако административнопроизводствените правила по установяване - първоначално с ЕАД и последващо с ППС, и предварителното изпълнение на последните биха били спазени. Така, твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие, изразяващо се нарушение на задължението по чл. 205 от ЗМ, е било последвано от други два юридически факта - издаването на два законосъобразни административни акта и тяхното изпълнение, в рамките на което липсват данни за обжалване на актовете, действията и бездействията на публичния изпълнител. Имуществената сфера на ищеца, както се сочи в исковата молба, е засегната от изпълнението на сумата 113 240,06 лева. Следователно между твърдяното незаконосъобразно бездействие по задължението, произтичащо от чл. 205 от ЗМ, и накърняването на имуществената сфера чрез изпълнение на двете публични задължения няма пряка и непосредствена връзка. Изискването на чл. 4 от ЗОДОВ е държавата да отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Опосредената връзка между твърдяното бездействие по чл. 205 от ЗМ и имущественото натоварване вследствие изпълнението от публичния изпълнител сочи, че фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ не е изпълнен. А доколкото изпълнението на публичните задължения е законосъобразно, противно на принципа на законност е да се счита, че то представлява увреда по смисъла на чл. 1, респ. чл. 4 от ЗОДОВ.

Що се касае до твърдяното бездействие, изразяващо се в укриване на информация от АДВ относно постъпило плащане от банковата гаранция от 2002 г., то сам по себе си този факт не би имал правно значение, ако не касае законосъобразното определяне на изпълняемото право, т. е. на задължението по размер. Освен това този факт е можел да бъде наведен и от длъжника по изпълнителното дело, но липсват данни това процесуално действие да е било извършено от него. Отново в случая не е налице пряка и непосредствена връзка между твърдяното увреждане и бездействието, доколкото изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнително основание - влезлите в сила ППС. Размерът на принудителното изпълнение е изцяло обвързан с размера на изпълняемото право. Законосъобразното изпълнение по изп. дело № 4914 прекъсва връзката между бездействието и твърдяното противоправно въздействие върху имуществена сфера на ищеца.

Правилни са изводите на съда и относно неоснователността на третото наведено фактическо обстоятелство относно незаконосъобразно бездействие в противоречие с чл. 211, б. "б" ЗМ във вр. с ал. 2 от ЗМ, тъй като вместо на 24.02.2003 г. ответникът е изпратил постановления № 56 и 57 за "предварително" изпълнение едва на 6.03.2006 г. Цитираната правна норма на чл. 211, б. "б" от Закона за митниците е неотносима към задължението за изпращане на ППС за изпълнение на Агенцията за държавни вземания. Съгласно разпоредбата на приложимата към 2003 г. разпоредба на чл. 137 от Данъчния процесуален кодекс (отм.) публичните вземания, произтичащи от ППС, независимо дали са обжалвани, представляват данъчни такива и се събират по реда на дял четвърти от ДПК (отм.). Съгласно чл. 145, ал. 1 от ДПК (отм.) данъчните и другите публични вземания се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Според чл. 144 от ДПК (отм.) законната лихва се дължи за неплатените в срока за доброволно плащане и невнесените в срок в републиканския бюджет публични вземания. От посочените разпоредби, както и от предвидения от ДПК (отм.) ред за изпълнение, приложим към момента на възникването на публичното вземане, следва, че единствено доброволното изпълнение прекъсва начисляването на лихва върху публичното вземане. Неизпълненият доброволно акт след изтичане на сроковете за доброволно изпълнение се изпраща на органа, извършващ принудителното изпълнение. ДПК /отм./ не обвързва процесуалното действие на изпращане ППС на публичния изпълнител, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, с определен законов срок. От анализа на правните норми на Дял четвърти на ДПК /отм./ следва, че липсва процесуален срок за изпращане на преписката за принудително изпълнение на АДВ. Това е така, тъй като в полза на кредитора - държавата през целия срок между установяване на публичното задължение до неговото изпълнение тече законната лихва, която е обезщетение за закъснялото плащане на публично задължение. През целия този срок задълженото лице е длъжник, който се намира в забава. Начисляване на лихвата може да бъде прекъсната само с активното поведение на длъжника чрез факта на доброволно плащане. За данъчния орган санкция за закъснялото принудително изпълнение е само изтичане на погасителната давност. Както се установява по делото, вземането на вносното митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, е изискуемо от момента на възникването му - м. април 2002 г. и от този момент, за да предотврати начисляване на лихвите, ищецът е следвало да изпълни доброволно същото. Като не е изпълнил доброволно задължението същият е предизвикал настъпване на законовата последица по чл. 144 от ДПК /отм./ - начисляване на законната лихва. В случай че още в рамките на тази производства ищецът е считал задължението си за недължимо, е следвало да предприеме предвидените в същия кодекс процесуални действия - производството за прихващане и връщане или предявяване на специалния иск по чл. 145, ал. 11 от ДПК /отм./.

При установените в настоящото производство обстоятелства на липса на доброволно изпълнение срокът, в който ППС са били изпратени на АДВ за принудително изпълнение, не може да се вмени като незаконосъобразно бездействие, увреждащо ищеца чрез начисляване на допълнителни лихви върху задължението. Лихвата върху задължението е последица от липсата на доброволно изпълнение, а не от незаконосъобразно бездействие на органа.

Поради изложените съображения, обжалваното решение на Административния съд - Благоевград, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,