Решение № 212 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2016 г.

Решение № 212 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация- В." ООД- гр. В. срещу Решение № 1630 от 19.07. 2016 г., постановено по административно дело № 957/2016 г. на Административен съд - В. (АС В.), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1/2016 от 08.03.2016 г., издаден от Директора на Б. Д. "Черноморски район" /БД ЧР/ - В. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът- Директор на Басейнова дирекция Черноморски район В. не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Водоснабдяване и канализация- В." ООД- гр. В., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 1/08.03.2016 г., издаден от Директора на БД "Черноморски район"- В., с който на оспорващия са установени публични задължения в размер на 5 870,37 лв главница, представляваща такса за правото на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води- Черно море, като ползванел на канализационна система в к. к. "Златни пясъци", съгласно разрешително № 23340002/10.05.2011 г., продължено с решение № 903/27.02.2012 г., издадено от директора на БДЧР на О. В., собственик на обекта, изчислена съобразно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., при единичен размер на таксата 0, 005 лв./куб. м., за заустени 1 720 258 куб. м. вода за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., ведно със законната лихва от 01.04.15 г. до окончателното й плащане. С обжалваното решение на АС В. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на дружеството, подадена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/2016 от 08.03.2016 г., издаден от Директора на Б. Д. "Черноморски район" - В.. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в рамките на материалната /предметната/ компетентност на директора на БДЧР, както и, че същият е издаден в писмена форма и е с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК. Приел е още, че не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават отмяната на оспорения АУПДВ. Конкретно, съдът е приел, че спорът по делото е правен и е свързан с това, дали за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., таксата за водоползване се дължи за реално заустени водни количества или за фактурираните заустени водни количества. В тази връзка е посочил, че в Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Р. Б., като съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от този закон, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 65/2006 г., за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, такса за ползване и такса за замърсяване на воден обект, а в ал. 2 е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 1 - такса за водовземане, се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водомземане от минерални води. Релевирал е в мотивите си още, че в чл. 194, ал. 6 е посочено, че размерът на таксите по ал. 1, т. 1-3, сред които е и таксата за заустване се определя с тарифа на Министерския съвет. Според съда, съгласно чл. 194а от ЗВ, обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, като не е спорно по делото, че такива измервателни устройства са били налице, че таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води) се отчита чрез измервателни устройства. посочено е още в мотивите на съда, че този начин на изчисляване на таксата за заустване съвпада напълно със ЗВ. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата изключение от общото правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, влиза в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. В реда на изложеното, АС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по - висока степен, правораздавателните органи прилагат по - високия по степен акт, а в случая, Тарифата като нормативен акт от по - ниска степен, трябва да съответства на Закона за водите, който е по - висок по степен и при така установеното противоречие, следва да се приложи закона. Следователно, "В и К" операторът следва да заплаща такса за заустване на базата на заустеното водно количество, отчетено чрез измервателно устройство и изчислено по формулата на чл. 12 от Тарифата, а не това, което е доставено на крайния потребител (фактурирано); по силата на чл. 3 от ЗНА законът е нормативен акт, който урежда първично обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, а за уреждане на другите отношения по тази материя, законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт; Налице е противоречие между въведените в закона и тарифата критерии за определяне на количествата вода, върху което се дължи такса. До разрешаването на това противоречие от законодателят, съдът е длъжен да прилага закона, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Настоящата инстанция на ВАС, трето отделение, намира, че решението на АС- В. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Детайлно и подробно АС В. е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Целите на разрешителните за ползване са посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1- т. 10 от ЗВ и имат обуславящ характер, при определяне на дължимата такса по чл. 194 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. а от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото съдът е преценил, че в случая с оспорения АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195в от ЗВ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Правилно решаващият съд е очертал основния спорен въпрос: дали изчисляването на дължимата от оспорващия такса за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., следва да е въз основа на реално заустеното годишно количество отпадъчни води или да е въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора на ползвателите, доколкото оспорващият се явява В и К оператор. Законосъобразен е изводът на съда, че в разглеждания случай, на основание приложимата нормативната база, правилно от административния орган е определен размера на дължимата такса за ползване на води. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Таксата по ал. 1, т. 3: по буква "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. При изчисляването на таксата за периода 01.01. 2014 г. - 01.12.2014 г. правилно от АС В. е прието, че обемът на отпадъчните води следва да се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства- чл. 194а, ал. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.). От решаващия съд е обсъдено възражението за колизия в текстове за критериите за определяне количества вода, върху които се дължат такси в тарифата, като подзаконов нормативен акт и в по- високия по степен Закон за водите. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) правилно таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е изчислена въз основа на реално заустените водни обеми. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Правилно административният съд е приел, че доколкото това условие на чл. 12 от Тарифата, противоречи на предвидената в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите база за изчисляване на таксата за замърсяване, то съгласно принципа за йерархията на нормативните актове, прогласен в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение намира законът, а не тарифата. Достигайки до тези изводи, АС В. е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение