Решение № 5429 от 6.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Златковска, и на М. Василева, Р. Иванова, Ж. Иванов, В. Василев и Н. Куманова Василева всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Петрова, срещу решение 126 от 10.01.2022г., по адм. д. 1016/2021г. на Административен съд София град, 32 състав, с което е обявена нищожността на виза към САГ20 ГР00 1107 - /5/ от 29.10.2020г. на Главния архитект на СО, издадена на основание чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ за инвестиционно проектиране на жилищна сграда с подземни гаражи с макс. височина Н = 10м., разположена в УПИ X 269, ПИ идентификатор 68134.900.269 по кадастралната карта и кадастралния регистър, кв. 284, м. Лозенец I част по одобрения подробен устройствен план /ПУП/ със Заповед РД 09 50 149 от 17.03.1999г. на Главния архитект на София, потвърден с решение 85 по протокол 56 от 06.08.2003г. на Столичен общински съвет /СОС/ В касационната жалба на Главния архитект на София се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, подадена от лица, които не попадат в обхвата на чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗУТ, съответно които нямат качеството на заинтересовани лица, имащи право на жалба срещу визата. Алтернативно навежда съображения за неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди допуснато съществено нарушение, тъй като адресатите на визата не са били конституирани при започване на производството и не са участвали при изслушване на първата допусната по делото СТЕ. Твърди и необоснованост на извода на съда за нищожност на визата, като посочва, че същата е издадена в съответствие със законовите положение при наличие на предпоставките и при приложимост на чл. 134 ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 80 от Наредба 7/2003г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони във връзка с Приложение 2 и положения 8 и 15 от посочено приложение. Излага съображения за необоснованост на извода на съда за относимост на Приложение 2 само в случаите на комплексно застрояване, съответно само за случаите по чл. 81 от Наредба 7/2003г., като напротив посочва, че Приложение 2 е валидно и в случаите на чл. 79 и 80 от Наредба 7/2003г. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и вместо него жалбата срещу визата да бъде оставена без разглеждане, а алтернативно иска жалбата решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу визата. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на физическите лица се твърди също недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба. Излага съображения за липса на допуснати намалени отстояния към съседния имот, съответно в тази връзка липса на условията по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ да се приеме жалбата за допустима. Излага в тази връзка и съображения за липса на предпоставките за приложимост на чл. 31 ал. 5 ЗУТ, тъй като посочва, че се касае за предвидени за изграждане две нискоетажни сгради с височина до 10м. с топла връзка между тях, поради и което счита, че е спазено законовопредвиденото отстояние до страничната регулационна граница, което е три метра и е отбелязано във визата. Поради това твърди, че жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд е подадена от лица, за които липсва правен интерес от оспорване, съответно е недопустима. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено при неправилното приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че при издаване на визата са спазени изискванията на закона, тъй като са били налице условията на чл. 134 ал. 6 ЗУТ, тъй като с визата не се променя нито характерът на застрояването то си остава ниско, нито начина му то си остава свободно. Посочва, че с визата само се променя разположението и конфигурацията на предвидените в имота по ПУП сгради а именно за две нискоетажни сгради с височина до 10м., свързани с едноетажно тяло помежду си и с подземни гаражи. Т.е. изпълнени са изискванията на чл. 134 ал. 6 ЗУТ, включително при приложимост на чл. 79 и 80 от Наредба 7/2003г. във връзка с положенията по приложение 2 от Наредбата, допускащи изграждането на сгради в конфигурация, свързани с т. нар. топла връзка. Искат оспореното решение да бъде обезсилено и да бъде оставена без разглеждане жалбата, по която е започнало производството, а алтернативно да бъде отменено и жалбата отхвърлена. Претендират разноски. Ответниците по касационните жалби И. Крунев и И. Диловска, собственици самостоятелни обекти в сграда и идеални части от правото на собственост на съседния УПИ Ха 263, кв. 284 по плана на гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Иванова и с писмен отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите и правилност на оспореното съдебно решение. Претендират разноски. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са частично основателни, тъй като приетите от първоинстанционния съд нарушения касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Поради това излага становище, че решението е неправилно досежно приетата от съда нищожност на административния акт. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което се явяват процесуални допустими. С оспореното решение Административен съд София град е обявил за нищожна виза към САГ20 ГР00 1107 - /5/ от 29.10.2020г. на Главния архитект на СО, издадена на основание чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ за инвестиционно проектиране на жилищна сграда с подземни гаражи с макс. височина Н = 10м., разположена в УПИ X 269, ПИ идентификатор 68134.900.269, кв. 284, м. Лозенец I част по КККР и по плана на гр. София. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че жалбата на И. Крунев и И. Диловска срещу визата е допустима, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че оспорената виза предвижда застрояване с дълбочина от 35 м., т.е. дълбочината на предвиденото застрояване е над 16 м., при което е следвало разстоянието от новопредвидената с визата сграда до страничните регулационни линии към УПИ Ха 263 да бъде намалено в съответствие с правилата на чл. 31 ал. 5 ЗУТ след 16 тия метър. Посочва, че въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице Гализова, е установено, че отстоянието на предвидената с визата сграда в УПИ Х 269 до страничните регулационни линии, включително към УПИ Ха 263 на жалбоподателите след 16 метър е определено на 3 м., без да са спазени изискванията на чл. 31 ал. 5 ЗУТ. Поради това е приел, че с оспорената виза са допуснати намалени отстояния към УПИ Ха 263, в който имот ограничени вещни права имат жалбоподателите пред първата инстанция. Поради това е достигнал до извод, че при допуснати намалени отстояния към имот, в който жалбоподателите Крунев и Диловска имат ограничени вещни права, същите се явяват заинтересовани лица в хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ и жалбата им срещу визата е допустима. За да постанови решението по съществото на спора е приел, че съдържанието на визата налага извод, че е предприет опит при съблюдаване на формалните показатели, изисквани от правната уредба, да бъде постигнат забранен резултат, поради което е приел визата за нищожна. Посочил е, че тя е такава и поради противоречие с целта на закона по чл. 1 ал. 1 ЗУТ за гарантиране на устойчиво развитие и благоприятни условия на живот, труд и отдих на население. Изложил е и съображения относно незаконосъобразността на визата, като е приел в тази връзка, че тя е издадена от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в несъответствие с материално правните норми и целта на закона без да конкретизира кои. Решението е неправилно, но по съображения различни от изложените в касационните жалби. На първо място неоснователно е възражението на касаторите и Главния архитект на Столична община и физическите лица, че оспореното решение е недопустимо, постановено по недопустима жалба. Един от спорните по делото въпроси е дали с обжалваната виза е допуснато проектирането на една сграда или на две сгради, свързани с топла връзка. Видно от текстовата част на оспорената виза, тя е издадена за инвестиционно проектиране на жилищна сграда с подземни гаражи с макс. Нкк=10 м. /3 ет./, разположена в УПИ Х 269, ПИ идентификатор 68134.900.269 по КККР, кв. 284, м. Лозенец I част, т.е. от текстовата част на оспорената виза безспорно се установява, че същата е издадена за една жилищна сграда с подземни гаражи, а не за две такива. Именно от текстовата част на визата се установява и волята на административния орган. След като с текстовата част на издадената виза е одобрено изграждането на една жилищна сграда с подземни гаражи, то в случая са приложими разпоредбите за отстояние към страничната регулационна граница със съседния и за дълбочина на застрояването за една сграда. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния съд, че след като е разрешено инвестиционното проектиране за една сграда и във връзка с установяванията на експертизата на в.л. Гализова, от която се видно, че в случая, че се касае за една сграда с предвидена дълбочина на застрояване около 35 м., над нормативно установената максимална дълбочина от 16м., без да е спазено изискването на чл. 31 ал. 5 ЗУТ за частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на УПИ да се добави 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда за приложимост в случая на чл. 31 ал. 5 ЗУТ и след като не е спазено изискването за добавяне на стойности към предвиденото отстояние до границата на имота на жалбоподателите пред първата инстанция, то към техния имот е допуснато намалено отстояние. Поради това е правилен и извода на съда, че жалбоподателите пред първата инстанция се явяват заинтересовани лица, за които е налице активна процесуална легитимация и правен интерес да оспорват визата като лица имащи качеството на такива по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ. Поради това оспореното решение като постановено по допустима жалба не е недопустимо и не са налице предпоставките да бъде обезсилено. Неоснователно е и възражението на касаторите физически лица - за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, тъй като не са били конституирани при изслушване на първата приета по делото СТЕ, а са конституирани като страни в производството на по късен етап. Това е така, тъй като макар и конституирани на по късен етап от производството, на тях име е предоставена възможност да ангажират всички свои доказателства, включително е допусната и поисканата от тях СТЕ, изслушана и приета, като им е дадена възможност и да опровергаят констатациите на първата приета по делото СТЕ. Т.е. осигурено им е равноправно участие в производството по делото. При оценка на приетите по делото СТЕ, съдът правилно е кредитирал същите досежно направените технически констатации, без наведените в тях правни изводи. На следващо място неправилно е оспореното съдебно решение досежно извода на съда, че оспорената виза е нищожна. В оспореното решение са изложени мотиви както за нищожност на визата, така и за нейната незаконосъобразност, като обаче накрая съдът в диспозитива е дал тежест на преценката си за нищожност, поради и което е постановил такъв диспозитив. АССГ е приел, че оспорената виза е нищожна, тъй като е предприет опит при съблюдаване на формалните показатели, изисквани от правната уредба да бъде постигнат забранен резултат от правната норма, съответно същата се явява и в противоречие с целта на закона по чл. 1 ал. 1 ЗУТ. Този извод на съда е неправилен. Административен акт е нищожен при наличието на толкова тежък порок, които изключва възникването на целените от издателя на акта правни последици, порок, който води до невъзможност изначално акта да породи правни последици. Такъв е некомпетентността на органа, издал акта, независимо до кой от видовете компетентност се отнася порок, който винаги води до нищожност. В останалите случаи на процесуални пороци в широкия смисъл, или на противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от вида и тежестта на порока, от който е засегнат оспореният акт. В конкретния случай установеният порок според съда е липса на предпоставки за приложимост на чл. 79 и 80 и въз основа на тях положенията 8 и 15 от приложение 2 от Наредба 7/2003г., като е приел, че по отношение на видовете разрешено строителство по чл. 79 и 80 от Наредба 7/2003г. не се прилага приложение 2 от същата, тъй като то било само към чл. 81 от Наредбата и се отнасяло само за комплексно застрояване, в каквато територия имота, предмет на визата не попада. Този извод е неправилен и тук неправилно съдът се е позовал на направен правен извод в СТЕ на вещото лице Гализова.