Решение № 1668 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение 962 от 25.04.2019 г., постановено по адм. д. 606 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001618001592-091-001/06.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 52/28.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Д. Бабиков, гр. Карлово, [улица], в качеството му на управител на Ес Пи Ен България ЕООД на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е установена отговорност за задължения на Ес Пи Ен България ЕООД по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди от 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 431 690.97 лв., ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 150 034.20 лв. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според него са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. Бабиков, в качеството му на управител на Ес Пи Ен България ЕООД. Съдът неправилно е приел, че не е налице фактическият състав на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗДДС, а именно: не е безспорно установено Бабиков да е представлявал дружеството, чийто управител е бил - Ес Пи Ен България ЕООД, и да е подписвал документи, конкретно СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби, с оглед на което няма укриване на факти и обстоятелства; липсва причинно-следствената връзка между това укриване и невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството. Счита, че в случая са налице всички предпоставки от фактическия състав на л. 19, ал. 1 ДОПК. В касационната жалба са изложни съображения, че Бабиков е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. За 2015 г., 2016 г. и 2017 г. от Ес Пи Ен България ЕООД не са подавани данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и годишните финансови отчети, отразяващи имущественото състояние на Ес Пи Ен България ЕООД за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. не са публикувани в Агенцията по вписванията. По делото са налични данни за упълномощаване към 14.05.2015 г. на представител на Сердика Инвест 86 ЕООД да подава документи пред НАП по електронен път и да ползва електронни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, но дори и след тази дата документите продължават да се подават от ревизираното лице. По делото е доказано, че Ес Пи Ен България ЕООД не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. Твърди, че е налице и причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства от управителя на Ес Пи Ен България ЕООД и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 8 347 лв., както и направените разноски за държавна такса в размер на 1 700 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника и иска същия да бъде намален до минималния размер. Ответникът - Д. Бабиков, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за допустимост на подадената касационна жалба. По същество на спора в подробно становище обосновава извод за нейната неоснователност. Решението на първоинстанционния съд не страда от пороците обосноваващи основания за неговата отмяна по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001618001592-091-001/06.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 52/28.01.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Д. Бабиков, гр. Карлово, [улица], в качеството му на управител на Ес Пи Ен България ЕООД на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е установена отговорност за задължения на Ес Пи Ен България ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2015 г. до 30.06.2015 г. общо в размер на 431 690.97 лв., ведно с прилежащите на тази сума лихви за забава в размер на 150 034.20 лв. По време на ревизията е установено, че за ревизирания период Д. Бабиков е едноличен собственик и управител на Ес Пи Ен България ЕООД, съгласно Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.02.2015 г. и Договор за възлагане на управление от 02.02.2015 г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 12.07.2012 г. и е дерегистрирано на 17.11.2015 г. На дружеството е извършена ревизия, приключила с влязъл в сила РА Р-22221215003946-091-001/29.01.2016 г. на ТД на НАП - София, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 470 834.50 лв., както и прилежащи лихви в размер на 26 616.30 лв. За да установят посочените задължения, органите по приходите са приели, че по отразените в дневниците за покупки на дружеството фактури, издадени от доставчици на дружеството, не са осъществени реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и на основание чл.70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 34 709.77 лв. не е признато. На основание чл. 66 ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 84 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС допълнително е установен дължим ДДС за данъчен период м.06.2015 г. в размер на 436 124.73 лв., определен върху данъчна основа в размер на 2 180 623.47 лв., изчислена като разлика между данъчните основи на всички ВОП и всички продажби с предмет продажба на стока, декларирани от ревизираното лице за ревизирания период. За установените задължения по ревизионния акт на дружеството са наложени обезпечителни мерки върху наличните и постъпващи суми по банковите сметки, вследствие на което по разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, е постъпила сума в размер на 39 224.95 лв., която сума е насочена за покриване частично на главницата по ревизионния акт, след което и към датата на издаване на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт, установените задължения на дружеството по влезлия в сила ревизионен акт в размер на 431 690.97 лв. и прилежащите лихви, не са внесени. С писмо от 31.05.2018 г. публичният изпълнител е посочил, че дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана затова, че Д. Бабиков в качеството си на управител на дружеството е укрил факти и обстоятелства, свързани с определянето на действителния размер на подлежащия за внасяне, в бюджета ДДС, допускайки да не се начисли ДДС за м.юни 2015 г. във връзка с констатираното в издадените ревизионен доклад и ревизионен акт. Приходните органи са подсочили, че ревизираното лице в качеството си на управител на Ес Пи Ен България ЕООД е укрило факти и обстоятелства, свързани и с определянето на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС, позволявайки в счетоводните регистри и регистрите по чл. 124 ЗДДС - дневници за покупки да се включат фактури, за които е доказано в хода на ревизионното производство, че не са свързани с реално извършени доставки. Това е довело до увеличаване на размера на ползвания данъчен кредит и укриване на действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС. По делото са били спорни предпоставките за ангажиране на отговорността на Д. Бабиков, в качеството му на управител на Ес Пи Ен България ЕООД по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, съдът е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че не е безспорно установено Д. Бабиков да е подавал лично СД и дневници за покупки и продажби. Съдът е посочил, че подаването на тези документи е осъществено от Сердика Инвест 86 ЕООД, упълномощено от Х. Хараланов /пълномощник на Ес Пи Ен България ЕООД/. Поради изложеното е направен извод, че Бабиков не е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В постановеното решение са изложени съображения, че дори и да се приеме, че Бабиков е подавал СД по ЗДДС и Дневниците за покупки и продажби, то същият би целял само получаване на данъчно предимство, но предвидимата и желана последица не са данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Посочено е, че неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения. Според съда наличието само на влязъл в сила ревизионния акт, с който е отказано признаването на данъчен кредит на дружеството, съответно е доначислен ДДС, не означава автоматично, че са укрити фактй и обстоятелства от органите по приходите. Съдът е посочил, че в случая не са налице и действията на Бабиков, които да са необходимо условие за настъпване на невъзможността да се съберат установените задължения. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки може да са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. По делото не е установено ревизиращият екип да е изследвал имущественото състояние на Ес Пи Ен България ЕООД през ревизирания период, както и как действията на управителя са довели до невъзможност за събиране на процесиите задължения. Решението е правилно. Спорът в първоинстанционния процес се е концентрирал върху въпроса налице ли са условията по чл. 19, ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Д. Бабиков, в качеството му на управител на Ес Пи Ен България ЕООД. Първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е дал отрицателен отговор на този въпрос и правилно е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК (в приложимата редакция ДВ, бр.105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал. 1 ДОПК първоинстанционният съд правилно е приел, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК; 3. действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител; 4 причинно-следствена връзка - вследствие, на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 5. невъзможност да бъде събрано вземането; 6. граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение, лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да ги докаже, съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Между страните по делото е било безспорно, че е налице първият елемент от описания фактически състав, както и обстоятелството, че е невъзможно събиране на установените публични вземания чрез изпълнение насочено срещу дружеството. Настоящият състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл. 92 ЗКПО с неверни данни, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с подадените данни в справки-декларации по ЗДДС не е налице. От друга страна, евентуалното укриване на факти не е доказано да е в пряка връзка с невъзможността за събирането на установените публични задължения. Правилен е изводът на административния съд, че представените по делото доказателствата, не установяват както укриване на факти и обстоятелства от страна на ревизираното лице, които е следвало по закон да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, така и пряка причинна връзка между поведението му и невъзможността за събиране на задълженията за данък. По делото не е установено поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен и не е обявил пред органите по приходите, както и причинно-следствената връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството и поведението на неговия управител. По делото не е установена и последната предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - причинна връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството от неговото имущество и поведение на ревизираното лице. Липсата на което и да е от предвидените в чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. Правните изводи на решаващия съд по спора са правилни и се споделят от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите, довели до отмяната на процесния административен акт. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждане на разноски за касационна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,