Решение № 10804 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2011 г.

Решение № 10804 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5078/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Стара Загора срещу решение № 63 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 78/2011 г. на Административен съд - Стара Загора в частта, с която е отменена заповед № 2008000215/16.01.2008 г. на директора на ОД "Полиция" - Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от (отм.) от Закона за българските лични документи на Енчо Динков Ноев по отношение на държавите - членки на Европейския съюз и е осъдена дирекцията да заплати на Ноев съразмерна част от направените по делото разноски в размер на 105 лв. Излага доводи за неправилност на решението в оспорената част и иска да се отмени. Енчо Динков Ноев, чрез процесуалния си представител е подал касационна жалба срещу решение № 63 от 10.03.2011 г. по адм. дело № 78/2011 г. на Административен съд - Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2008000215/16.01.2008 г. на директора на ОД "Полиция" - Стара Загора в останалата й част. Претендира да се отмени решението в отхвърлителната част, както и да му се присъдят изцяло направените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационните жалби са подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Стара Загора е приел, че оспорената заповед № 2008000215/16.01.2008 г. на директора на ОД "Полиция" - Стара Загора за налагане на принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от (отм.) от ЗБЛД на Енчо Динков Ноев е незаконосъобразна в частта, с която е наложена забрана за напускане на страната и издаване на паспорти или заместващи ги документи по отношение на държавите - членки на ЕС. Счел е, че наложената ПАМ ограничава по недопустим начин свободата на движение на български гражданин и не съответства на правния статус, който жалбоподателят има като гражданин на Европейския съюз. В тази насока е приел, че наложената ПАМ с обжалваната заповед е несъвместима с имащите примат разпоредби на правото на Европейския съюз. Съдът е посочил, че жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело № 20078650400073 образувано от частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Стара Загора за задължения към физически лица в големи размери. След анализ на доказателствения материал по делото във връзка с имущественото състояние на жалбоподателя Ноев съдът е приел, че за вземането не е представено надлежно обезпечение, поради което приложената ограничителна мярка е допустима по отношение на държави извън рамките на ЕС. При тези фактически и правни обстоятелства съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно в частта, с която е отменена оспорената заповед на директора на ОД на МВР - Стара Загора. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на обжалвания административен акт с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразно е заключението му, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. Наложената мярка ограничава свободата на движение на гражданин на Европейския съюз, като е налице несъответствие на разпоредбите от националния закон с нормите на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. С чл. 27, § 1 от Директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Правилно съдът е посочил, че налагане на забрана за напускане на страната сочи на мярка в защита на финансовия интерес на частни лица - кредитори по парично вземане, което основание не представлява съображение за обществен ред и не попада сред изчерпателно изброените основания в Директива 2004/38. Решението в отхвърлителната част следва да се отмени като неправилно. С Решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД, която е аналогична по съдържание на текста на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отмени изцяло оспорената заповед. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, ОД на МВР - Стара Загора следва да заплати на жалбоподателя Енчо Динков Ноев направените деловодни разноски пред двете инстанции изцяло в размер на 310 лв. - общо 10 лв. държавна такса и общо 300 лв. адвокатско възнаграждение (100 лв. представляващи разликата до пълния размер на възнаграждението за един адвокат пред първата инстанция и 200 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.05.2011 г. за касационната инстанция). Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,