Решение № 12327 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Юробанк България" АД, чрез пълномощник юрисконсулт И. Бангачева, срещу решение 6516 от 25.02.2025г. по адм. дело 3502/2024г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение ППН-02-382/2022/07.03.2024г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно тълкува и прилага разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 с твърдения, че Банката е изпълнила съдебно удостоверение, издадено от СРС, без да има право да го оспорва като твърди, че данните за движения по сметките на физическото лице не представляват лични данни по смисъла на Регламента. Като съществени процесуални нарушения сочи игнориране от страна на съда на липсата на мотиви в оспореното решение на КЗЛД по отношение размера на наложената санкция. Навежда доводи за прекомерност на същата. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението на АССГ и постановяване ново решение за отмяна на оспореното решение на КЗЛД. В условията на евентуалност претендира намаляване размера на наложената санкция. Претендира разноски, съгласно списък. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител юрисконсулт Иванова, в представен писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора. Ответната страна - М. Д. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурор при Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Юробанк България" АД, срещу решение ППН-02-382/2022/07.03.2024г. на КЗЛД, с което на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД е обявена за основателна жалбата на М. Д. Д. по отношение на дружеството за нарушение на чл.5, §1,б. "в" и б."е" от Рагламент 2016/679, на основание чл. 58, § 2, б. гот Регламента е разпоредил на администратора на лични данни да съобрази операциите по обработването на лични данни с разпоредбите на Регламента, като въведе подходящи организационни и технически мерки и на основание чл.58, §2, б."и" във вр. с чл.83, §5, б."а" от Регламента за нарушение на чл.5, §1, б."в" и б. "е" от Регламента е наложил на "Юробанк България" АД имуществена санкция в размер на 15 000лв. За да се произнесе по спора, съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото. Приетите факти не са предмет на спор понастоящем. Въз основа на установеното, съдът е намерил, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Преценявайки съответствието с материалния закон първоинстанционният съд е отчел, че Юробанк България" АД в качеството му на администратор на лични данни, е предоставил лични данни на лице в по - голям обем от най - необходимото за целта, посочена в издаденото удостоверение от СРС в нарушение на чл.5, §1, б."в" и б."е" от Регламента. Относно приложените към администратора корективни превантивни мерки и размера на наложената имуществена санкция, съдът е споделил доводите на КЗЛД в оспореното решение, че прилаганите от Банката вътрешни правила за защита на личните данни са неефективни и нямат нужния превантивен ефект и следва да въведе подходящи организационни и технически мерки, а определения размер на санкцията е съобразен с изискванията на чл.83, §1 и §2 от Регламента и би имал ефективен и възпиращ ефект върху Банката, предвид размера на активите й. Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Касационният съдебен състав намира за неоснователно наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, изразяващо се в игнориране на обстоятелството, че решението на КЗЛД не съдържа мотиви, защо органа приема, че предоставената от банката информация излиза извън обхвата на издаденото съдебно удостоверение и липсват конкретни мотиви на органа, относно размера на наложената санкция. При проверка на оспореното решение на КЗЛД, съдът е стигнал до правилен извод, че същото е издадено в предвидената писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК за съдържание, включително са изложени подробни фактически и правни основания от органа, защо приема, че е допуснато нарушение на чл.5, §1,б. "в" от Регламента и, че обработването е извършено в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум, доколкото предоставените лични данни значително надхвърлят визираното в съдебното удостоверение на СРС. Подробни мотиви в решението на КЗЛД са налице и по отношение основанието и размера на наложената имуществена санкция в размер на 15 000лв. при съобразяване с предпоставките на чл.83, §5, б."а" ОРЗД. Оплакването в касационната жалба за липсата на мотиви в оспореното решение на КЗЛД са несъстоятелни и правилно са отхвърлени от АССГ с оспореното съдебно решение. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е безспорно установена от представените по делото писмени доказателства. От своя страна дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания в рамките на административното производство, включително не е ангажирало нови такива, които да опровергаят извода на КЗЛД в оспореното решение, че в отговор на съдебно удостоверение 124027/03.06.2022г. на съдия в СРС по гр. дело 4562/2020г., касатора е разпространил лични данни на М. Д. в нарушение на принципа на "свеждане на данните до минимум" предвиден в чл.5, §1, б."в" от ОРЗД, който предвижда, че личните данни са "подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват" В съдебното удостоверение е посочена конкретно информацията, която се изисква, която е ограничена до конкретни банкови сметки, с посочен наредител и период. В случая от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че касатора е предоставил неограничена информация, свързана с детайлни извлечения по всички седем сметки на лицето в процесния период. Следователно като е предоставил данни, свързани с всички движения по сметки на Д., касатора е разпространил лични данни, свързани с икономическата и социалната дейност на лицето, надхвърлящи необходимото, вместо да ги сведе до изискуемия минимум и във връзка с целта в отговор на представеното съдебно удостоверение. Безспорно е, че обработването на данните чрез тяхното разпространение, значително надхвърля изисканото в съдебното удостоверение и правилно е прието допуснато нарушение по чл.5, §1, б."в" от ОРЗД. Правилно е прието в оспореното решение на КЗЛД, потвърдено и от първонистанционният съд допуснато от касатора нарушение на принципа по чл.5, §1, б."е" от Регламента за цялостност и поверителност. Представената по делото Политика за защита на личните данни и предвидените в нея мерки и правила, правилно са ценени както от КЗЛД, така и от АССГ и е направен закономерен извод, че правилата са общо формулирани и не съдържат превенция спрямо разпространението на данни, несъответстващи на принципите на Регламента. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че обработването на личните данни на Д. е неправомерно в нарушение на принципите по чл.5, §1, б."в" и "е" от Регламента. Касаторът е администратор на лични данни и доколкото е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни за целите и със средствата, определени от дружеството в качеството му на администратор на лични данни за което е установено, че е извършено в нарушение на посочените разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679, същото правилно е прието за нарушение, съответно е санкционирано. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е приложил неправилно материалния закон. При правилно установените факти, съдът законосъобразно е възприел за верни изводите на КЗЛД за допуснато нарушение на горепосочените принципи, като тези изводи не са опровергани от касатора от представените по делото доказателства. Горното обосновава необходимостта надзорния орган да приложи корективните правомощия по чл.58, §2, б.и ОРЗД, съобразявайки особеностите на конкретния случай, спрямо администратора на лични данни, което в настоящия казус е сторено чрез налагане на имуществена санкция на Юробанк БългарияАД в размер на 15 000лв. Неоснователно е оплакването за липасата на мотиви в оспореното решение на КЗЛД относно размера на наложената имуществена санкция, както и за нейната прекомерност. С оглед разпоредбата на чл.83, §5, б.а ОРЗД надзорния орган е спазил гаранциите за пропорционалност, ефективност и възпиране, определяйки размера на имуществената санкция на 15 000 лева при разглеждане на елементите, посочени в чл.83, §2, б. а-к от Регламента, като съображенията на надзорния орган са подробни и са изложени в мотивите на Решение ППН-02-382/2022 от 07.03.2024г., както правилно е приел първоинстанционния съд. Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.83, §5, б."а" от Регламента нарушения на основните принципи за обработване на личните данни, в съответствие с чл.5, каквито са установени в случая подлежат на административно наказание "глоба" или "имуществена санкция" в размер до 20 000 000 EUR, или в случай на предприятие - до 4% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по - висока, поради което размерът на наложената имуществена санкция от надзорния орган в размер на 15 000 лв. е дори под възможния минимум, като е взето предвид, че същата се кумулира с разпореждането по чл.58, §2, б"г" от Регламента. Доводите за прекомерност на санкцията са несъстоятелни и не почиват на разпоредбите на Регламента. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение Т.К.