Решение № 1047 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2010 г.

Решение № 1047 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10255/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Съби Шидеров Събев и на Васил Шидеров Събев, двамата от гр. Варна, ул. "Константин Павлов", № 26 за отмяна, на основание чл. 239, т. 2 от АПК, на влязло в сила решение № 3647/19.03.2010 г. на Върховния административен съд (ВАС) - Четвърто отделение, постановено по адм. д. № 10549 по описа за 2009 г. на този съд, с което е оставено в сила решение № 620/14.04.2009 г., постановено от Административен съд Варна, Първо отделение, VI състав, по адм. д. № 2411 от 2008 г. относно отреждането на имоти № 1001, № 1005, № 1016, № 1017. Обстоятелствената част на искането е обоснована с приложено към него писмено становище на юриста Д. Вачева. Подателите на искането претендират отмяна на решенията на ВАС - Четвърто отделение и оставеното с него в сила решение на АДмС - Варна. Ответникът по искането - Областния управител на Област Варна я е оспорил с възражение, подадено от процесуалния представител ст. юрисконсулт И. Георгиева. Счита, че не е налице основание по чл. 239, т. 2 АПК, а останалите оплаквания са били обсъдени в решението, чиято отмяна се иска. Заинтересуваните страни Орлин Димитров Христов, Трифон Гочев Павлов, Даринка Калоянова Павлова, двамата действащи чрез адв. Т. Рачева са оспорили искането. Заинтересуваните страни Иванка Тодорова Добрева, Орлин Димитров Христов, Тодорка Ангелова Йовчева, Владимир Йовчев Ненчев, Ангел Йовчев Ненчев, Росен Василев Желев, Катя Николова Момчилова и Златка Тодорова Желязкова, Маруся Николова Катева, редовно призовани, не са изразили становище по искането. Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия, преценявайки допустимостта и основателността на искането, прие за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежни страни поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според настоящия петчленен състав представеното с искането "писмено доказателство" не обосновава наличието на отменителното основание, предвидено в чл. 239, т. 1 от АПК. "Писменото доказателство" представлява становище на юрист, публикувано във вестник "24 часа". Становището нито е ново, нито е издадено по конкретния правен спор. Неоснователно е също така искането по чл. 239, т. 2 АПК. Цитираната разпоредба регламентира, че актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Освен цифровото посочване в искането на това основание за отмяна, липсват фактически твърдения за някоя от описаните в посочената разпоредба хипотези. Няма доказателства за установена по надлежния ред неистинност на показания на свидетел или на експертно заключение, нито пък на престъпно действие. Останалите доводи на Съби Събев и на Васил Събев не съставляват отменителни основания по чл. 239 АПК, тези оплаквания са идентични с твърденията, обсъдени в касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен - I колегия