Решение № 7435 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15346/2014 г.

Решение № 7435 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15346/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Ирена Иван Маринов" с. Киевци, против решение по адм. д. № 96/2014 г. по описа на Административен съд - Габрово. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност и неспазване на чл. 71 от ЗМДТ. Твърди, че сметосъбирането не е организирано както трябва, а съдовете не са разпределени както трябва и услугата не се предоставя на всички. От 2010 г. иска поставяне на съд до имота си, но няма резултат, поради което твърди, че услугата не му се предоставя. Развива подробни съображения. Пред касационната инстанция представя Наредба за управление на отпадъците на територията на община Габрово. Ответната страна директор на Данъчна дирекция "Местни данъци и такси" при община Габрово оспорва касационната жалба. Имотът е собственост на ЕТ, а не на физическото лице Иван Маринов и след като няма договори за изхвърляне на производствени отпадъци по ЗУО, ТБО се дължи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Едноличният търговец е данъчно задължен да плаща таксата за битовите отпадъци за земята и сградите построени в нея. Съответно, доводите на касатора, че не следва да заплаща такса битови отпадъци (ТБО) поради отдалечеността на съдовете за събиране на смет от имота му не следва да бъдат споделяни. Не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ хипотези за освобождаването на касатора от заплащането на такса битови отпадъци. Освен това не е предвидено в ЗМДТ, че ако съдовете за събиране на битови отпадъци са на разстояние над 100 м. от имота не се заплаща такса битови отпадъци. Обстоятелството, че поради здравословни причини не може да се ползват лично от задълженото лице е без значение. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 63 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 96/2014 г. по описа на Административен съд-Габрово е отхвърлена жалбата на ЕТ "Ирена-Иван Маринов", гр. Габрово против АУЗД № А000215/22.04.2014 г. на главен инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Габрово, потвърден с решение № МДТ 02-08/22.05.2014 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община Габрово, с което са начислени задължения ТБО за недвижим имот за периода от 2010 г. до 2013 г. в размер на 636, 67 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът приема, че с писмени и гласни доказателства е доказано реално предоставяне на услугата чрез представените заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. От направените доводи в касационната жалба оплаквания, настоящата съдебна инстанция приема, че наведените касационни основания са необоснованост и материална незаконосъобразност на съдебното решение. Имотът е собствен на ЕТ "Ирена Иван Маринов" и е описан в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ като нежилищен. Приложени са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на общината, в които са посочени населени места от община Габрово, за които се предоставят услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо: за 2010 г. -л. 31, за 2011 г. -л. 40, за 2012 г. -л. 53 и за 2013 г. -л. 67. В същите заповеди изрично са посочени имоти към населени места и населени места, които са недостъпни и за които услугите не се предоставят, но с. Донино не е сред тях. С АУЗД № А000215/22.04.2014 г. са определени задължения за такса битови отпадъци в общ размер на 636, 67 лв. и лихва за просрочие. В административния акт не е посочен размер на таксата за всяка услуга поотделно, каквото е изискването по чл. 62 от ЗМДТ, няма яснота ТБО за кои услуги е определена . С решение № МД-02-08/22.05.2014 г. е потвърден АУЗД, но в мотивите на решението също не е посочено ТБО за кои услуги е определена, не са посочени отделно компонентите на таксата, поради което нарушението допуснатото в първоначалния административен акт нарушение не е санирано. Това нарушение не е обсъдено от съда и не са изложени мотиви. Съдът обосновано приема, че имотът в с. Донино попада в район, определен със заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, но необосновано и без доказателства по делото развива съображения за реално предоставени услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Позовава се на гласни доказателства, каквито не са събирани. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта на доказване е на административния орган, който е издател на административния акт. По делото са приложени в няколко екземпляра всички заповеди на кмета на общината за процесния период от време от 2010 г. до 2013 г., както и договор от 29.12.2008 г. между община Габрово и "Благоустрояване" ЕООД за сметосъбиране и сметоизвозване на населени места в община Габрово, обезвреждане на депо и поддържане на чистота на територии за обществено ползване. Няма обаче никакви доказателства за реално предоставяне на услугите. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била извършвана (Решение № 7994 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2012 г., VI отд.). Съдебната практика приема, че таксата е дължима при реално предоставяне на услугата и не е достатъчно да се докаже създадена организация за предоставяне. Необходимо е ангажиране доказателства за обема и вида на свършената работа за определен период от време, т. е. документи, които доказват реалното предоставяне на услугите като графици, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, отчети за свършена работа и др., каквито в случая не са представени (виж Решение № 5345 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2014 г., VII отд., Решение № 8284 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2013 г., VII, Решение № 15797 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2994/2012 г., VI отд., Решение № 8018 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2012 г., VI о. и др. ). По делото няма никакви данни, нито за поддържането на чистота на територии за обществено ползване, нито за съществуването и поддържането на депо за битови отпадъци. Съдът е задължен да обсъди дали таксата е начислена за трите услуги, предвид служебното му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК и да приложи материалния закон съобразно ангажираните от страните доказателства. Тъй като съдебният акт не съответства на установените релевантни обстоятелства, настоящата съдебна инстанция приема, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон на чл. 62, изр. 2 и чл. 71 от ЗМДТ. Допуснато е нарушение и на съдопроизводствените правила, поради неспазване на чл. 171, ал. 4 от АПК, но тъй като няма наведено оплакване в този смисъл от касационния жалбоподател, след отмяната на решението делото не може да бъде върнато за ново разглеждане. Като не е отменил незаконосъобразен административен акт, съдът е постановил неправилно съдебно решение, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За материалната законосъобразност на съдебния акт касационната инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на направени разноски по делото, които са платени държавни такси общо в размер на 75 лева за двете инстанции. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение