Решение № 657 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2011 г.

Решение № 657 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13240/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от Асоциацията на парковете в България чрез законния й представител - председателя на управителния съвет Тома Белев, против решение № 11015/1.08.2011 г. по адм. дело № 12383/2010 г. на пето отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 33-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Представителят на ответника - юрисконсулт Калугеров, от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на заинтересованата страна - адвокат Петров, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като според него обжалваното съдебно решение е обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса, намира, че касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е било решение № 33-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите, с което административният орган е решил да не се извършва такава оценка за инвестиционното предложение "Подмяна на съществуващ седалков лифт 4 FIX от м. Бъндеришка поляна до м. Коларски път с нов седалков лифт 6 CDL, зона Бъндерица, ски зона с център Банско", тъй като няма вероятност то да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата против оспорения административен акт, като е приел, че той е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. След анализ на установените по делото обстоятелства съдът правилно е приел, че инвестиционното предложение не попада в забраната по чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, тъй като не може да се приеме, че процесното инвестиционно предложение е ново строителство. Този текст от закона забранява "строителството, освен ремонт на спортни и други съоръжения". След като по делото е било безспорно, че този обект е съществувал, и той не се изгражда тепърва, правилно съдът е приел, че неговата подмяна с нови, по-безопасни за посетителите кабинки, е по-скоро ремонт, отколкото ново строителство. Правилно съдът е приел, че инвестиционното предложение не попада и в забраната по чл. 21, т. 3 от Закона за защитените територии, която забранява извеждането на голи сечи, тъй като в случая се касае за отсичането само на 82 броя дървета, които при това не са на едно място, а са пръснати на различни места, и съставляват съвсем нищожен процент от съществуващите дървесни видове в този район - 0,0010 %. Съдът правилно е приел, че при реализацията на инвестиционното предложение незначителните промени, свързани със засягането на природни местообитания, няма да доведат до значителни въздействия върху защитената зона, а реализацията на предложението ще защити обществения интерес. Следователно като е отхвърлил жалбата на касатора, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд - петчленен състав,