Решение № 5449 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2011 г.

Решение № 5449 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9179/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Еко Техника" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя му - Виктор Зафиров Кьосев, против Решение № 717/26.04.2011 г. по адм. дело № 146/2011 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване нищожността на ДРА № 736/2004 г. на ТДД - Пловдив, потвърден с Решение № 98/31.01.2005 г. на РДД - Пловдив. В останалата част, като необжалвано решението, с характер на определение, е влязло в сила. В касационната жалба не се поддържат касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, а се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ДРА № 736/2004 г. С допълнителни молби касаторът поддържа искането си за отмяна на ДРА № 736/2004 г., както и други искания, несвързани с предмета на касационното обжалване, касаещи други институции, по които настоящата инстанция не дължи произнасяне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Еко Техника" ЕООД против ДРА № 736/23.11.2004 г. на ТДД - Пловдив, потвърден с Решение № 98/31.01.2005 г. на РДД - Пловдив, като неоснователна. С жалбата е поискано обявяване нищожността на този ДРА, като липсва предхождащо съдебно производство по оспорване на законосъобразността му. Съдът, след като е анализирал данните по делото и установените с ДРА № 736/2004 г. данъчни задължения на "Еко Техника" ЕООД, в общ размер на 4 840.04 лв., за д. п. 2000 - 2003 г., произтичащи от преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2000 - 2002 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 10 и т. 13 от ЗКПО (отм.). и от определени допълнителни задължения по ЗКПО (отм.), е приел, че не са налице основания за обявяване на акта за нищожен. Отчел е, че нищожността на един акт е свързана с наличието на толкова съществени пороци, засягащи законосъобразността му, които го правят невалиден. В случая съдът е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон, поради което не е нищожен. Поради това и неконкретизирането на основанията за нищожност от самия оспорващ, жалбата му е приета за неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Поради неконкретизирани в жалбата касационни основания за отмяна и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд дължи проверка за валидност и допустимост на решението, в обжалваната му част, както и за правилното приложение на материалния закон. Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от компетентен съд, в резултат на редовно проведено съдебно-административно производство и съдебни заседания, с протоколи, обективиращи извършени процесуални действия на съда и на страните. Съдебното решение съдържа диспозитив, съответстващ на мотивите, както и носи подписа на съдията-докладчик. Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено по редовна и допустима жалба, при липса на данни за оттеглянето или отказ от нея. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Предмет на съдебно установяване е било наличието на основания за обявяване нищожността на оспорения ДРА № 736/2004 г. Правилна е констатацията на съда, че за нищожността на този ДРА, както и на всеки друг административен акт, е необходимо наличието на толкова съществени пороци, засягащи законосъобразността му, които го правят невалиден. Тези пороци могат да засягат: компетентността на органа /най-често срещано основание за нищожност/, формата му /при липса на такава/, административнопроизводствените правила, при които е издаден, които в случая са императивно заложени в ДПК (отм.), приложимия материален закон /в случаите, при които закона не позволява издаването на акт, с такова съдържание, или липсва каквато и да е друга правна възможност за издаване на такъв акт/, както и целта на закона - при особено съществени нарушения, когато чрез издаването му се постигат други, непозволени от закона цели. От данните по делото правилно е установено, че в случая, издадения ДРА не страда от такива съществени пороци, които го правят невалиден. Съобразно приложимият процесуален закон - чл. 68, ал. 3, т. 3 и сл. от ДПК (отм.), законосъобразно е прието, че ДРА е издаден от компетентен орган и в съответната писмена форма. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила, както и приложимия материален закон - разпоредби от ЗКПО (отм.), позволяващи на органа по приходите, при извършване на данъчна ревизия относно задълженията на ревизираното лице по ЗКПО (отм.) да издадат ДРА, с който да преобразуват финансовия резултат на ревизираното лице за съответните периоди, респ. да му определят допълнително данъчни задължения по ЗКПО (отм.). Доколко това преобразуване е правно издържано и съответства на разпоредби от ЗКПО (отм.) не е въпрос на нищожност на акта, а въпрос на неговата законосъобразност, която е могла да бъде преценявана при оспорването му за законосъобразност /което в случая касаторът не е направил/, а не при настоящето оспорване за нищожност. Не е налице и особено съществено нарушение на целта на закона. Ето защо, като е отхвърлил жалбата за нищожност на оспорения от касатора ДРА, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение