Решение № 345 от 12.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2014 г.

Решение № 345 от 12.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. К. - М., В. И. К., М. И. К. и В. Н. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 590 от 27.03.2013 г. постановено по гр. дело № 534/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. И. К. - М., В. И. К., [фирма], М. И. К. и В. Н. К., че Р. С. о. - Р. м. е собственик въз основа на законна реституция на почивна станция "П. - Р. м.", застроена върху 141 кв. м., на два етажа, с разгъната площ от 284 кв. м., ведно с дворното място, в което е построена, с площ от 620 кв. м., при съседи: шосе Р. - Р. манастир, черен път и от две страни имот на Р. м. Отменен е констативен н. а. № 147/18.02.1997 г., с който В. Н. К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба чрез публична продан - постановление за възлагане по чл. 717 ТЗ от 10.04.1996 г. на Кюстендилски окръжен съд по гр. д. № 565/93 г. на почивна станция "П. - Р. м.", застроена върху 141 кв. м., на два етажа, с разгъната площ от 284 кв. м., ведно с дворното място, в което е построена, с площ от 620 кв. м., при съседи: шосе Р. - Р. м., черен път и от две страни имот на Р. м. Поддържат, че представените доказателства - заявление за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, подадено от Р. с. о. - Р. м., протокол от 11.10.2001 г. на нарочна работна група на МЗГ, протокол на съвместна комисия, назначена със заповед РД 09 - 990/16.10.2001 г. на МЗГ и заповед № РД 02 - 14 - 1345/22.10.2001 г. на МРРБ, решение № 63/06.12.1990 г. на М. за образуване на фирма "Т." - гр. С. Д. съгласно приложение № 1, разпореждане № 29/29.10.1991 г. за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, ведно с приложение № 1,оценка на дълготрайните материални активи на [фирма]-гр. Д. към дата м. април 1992 г., протокол на МЗГ от 2001 г. и протокол от 25.02.1992 г. са новооткрити и от съществено значение за спора между страните, тъй като са се снабдили с тях в резултат на абсолютна случайност - висящ паралелен процес между други страни и държавата във връзка с реституция на различен от процесния имот. Ответника по молбата за отмяна Р. С. о. - Р. м. изразява становище, че същата е недопустима и неоснователна, тъй като представените писмени доказателство не са новооткрити по смисъла на закона и обективно са могли да бъдат узнати и представени от молителите безпрепятствено в хода на инстанционното производство. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е прието, че не е налице спор за идентичност на имота-терен и сграда, претендиран от ищеца и имота описан във възлагателното постановление и н. а. № 70/97 г. По спорния въпрос дали имотът е съществувал към датата на влизане в сила на Закона за отмяна на Указа за обявяване на Р. м. за общодържавна собственост и превръщането му в Национален музей от 1991 г., към който момент е възстановено правото на собственост, реално до размера, в който е бил отчужден през 1961 г. и налице ли са преустройства на сградата, извършени в периода от 1961 г. -1991 г. е прието, че за времето от одържавяването на имота през 1961 г. до възстановяването му по силата на закона през 1991 г. е извършено преустройство и сградата се е увеличила с 21 кв. м., които по силата на правилото на чл. 97 ЗС са присъединени към главната вещ и собственикът на вещта придобива правото на собственост и върху присъединената част, поради липсата на данни за преустройство след законовата реституция през 1991 г. до възлагането на имота през 1996 г. на В. К.. Като законова последица от признаване на ищеца за собственик на имота е отменен и констативния н. а. № 147/97 г., с който ответникът В. К. е признат за собственик на процесния имот. В случая молителите претендират отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно тази разпоредба, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора, т. е. основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. В настоящия случай представените писмени доказателства са с тези характеристики. Те съдържат и юридически и доказателствени факти досежно титуляра на правото на собственост, но не са били известни на страните при разглеждане на спора, т. е. са новооткрити, с пряко значение за изхода на спора по същество. Като такива те са основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1ГПК. При изложените съображения молбата за отмяна на предявеното основание се явява основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.