Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г.

Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. "П. ин"гр. София срещу решение от 2.02.11 г. по в. гр. дело № 11186/10 г. на Софийски градски съд, III "Г" отд, с което е потвърдено решение от 16.06.10 г. на СРС, 60 състав, постановено по гр. дело № 16227/10 г. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от В. Й. Й. С определение № 1586 от 16.12.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите относно кръга на приложение на института на договора за управление и дали е налице приложимост в сферата на държавната администрация и относно тълкуване на понятието "ръководна длъжност" в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ - какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности. Ответникът по жалбата В. Й. моли решението да се остави в сила. Претендира за разноски. В отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По въпроса за понятието "ръководна длъжност" в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ и какви задължения са включени в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, е налице задължително тълкуване в решение № 442 от 8.06.10 г. по гр. дело № 1621/09 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика. В решение № 259 от 2.06.11 г. по гр. дело № 1725/10 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че трудовите функции следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика, в която трудовите функции да са отразени. Но когато работникът или служителят започне работа и осъществява определени трудови функции, свързани с естеството на длъжността и работодателят приема изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя или работника и приети от него. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде доказано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства. По въпроса налице ли е приложимост на института на договора за управление в сферата на държавната администрация настоящият състав на IV г. о. на ВКС намира следното: Специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка- при сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. Този договор има гражданскоправен характер и се определя като мандатен, защото с него се уговаря постигането на определен резултат, макар че може да съдържа и някои клаузи, които са характерни за работа по трудово правоотношение/ осигурителен стаж, отпуски и др./Поради това не всеки работодател, а само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя /принципала/произтича от договор за управление, може да прекратява трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието на разглежданото основание. Това са ръководителите на предприятията, които развиват стопанска дейност, като без значение е собствеността на капитала - държавен, общински или частен. Затова основанието е неприложимо по отношение на централната или местна администрация, органите на местно самоуправление и т. н. По основателността на касационната жалба: Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 КТ намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 66/9.02.10 г., с която трудовото правоотношение с ищеца В. Й., на длъжност"началник отдел" в отд. "Служебен контрол" в А. "П. ин"- ЦА - [населено място], е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 11.02.10 г., е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е доказал, че на заемащия длъжността "началник отдел" са поверени управленски функции. В мотивите съдът е приел, че няма пречка да бъде сключен договор за управление между М. на регионалното развитие и благоустройството и председателя на УС на агенцията съгласно изискванията на чл. 21а ал. 4 от Закона за пътищата и определения в този закон статут на агенцията като юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към М. на регионалното развитие. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е приложима. Както бе посочено по-горе тази норма не важи за служителите в администрацията, тъй като административните органи/каквото качество има и ответникът по делото/не могат да се предоставят за управление с договор и по отношение на тях прилагането на чл. 328, ал. 1 2 КТ е принципно изключено. Освен това договорът, с който е назначен председател на УС на А. не е граждански, а е трудов, което изключва възможността същият да се квалифицира като договор за управление. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца В. Й.. Като краен извод за незаконност на уволнението въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, макар и по други мотиви. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 850 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.